- 1. Ганя и Ганеша
- (Истории)
- ... самата не знам колко много съм го обидила, още по-зле за мен – той е още повече обиден. За пореден път доказвам, че след толкова години съжителство не го познавам и грам“. Бясно превъртам през мозъка си в какво би могла да се състои обидата този път – дали не е, че съм казала, че му е само 5 пъти по-голям от на статуята“…..за друго не мога да се сетя…. Скоро успявам да изтръгна от оскърбените му устни, че обидата се корени в „Ганеша“. Незапознат с индийските богове, Емо решава, че „Ганеша“ означава „Най-големият и най-прост Ганя от всички Бай- Ганьовци на света. Един вид „ the mother of all Ganyas” – нещо като класическия българин от едноименните миймове. Това е истинският Ганеша. Това е Ганеша според Емо. Жалко, че на следващия ден в афро-американския музей нямаше промоция за музея на Индийската култура и изкуство. Историите на Ния и баща й Богомил можете да четете в семейния им блог. Още от Ния: За Оксана с любов Мистичните сили на майка ...
- Добавен на 28 Април 2022
- 2. Дискриминират се пациентите с диабет
- (Здраве)
- ... Сиракова, родител на Богомил Сираков на 9г, с диагноза диабет тип 1. ПРИЛАГАМ СПИСЪК НА РОДИТЕЛИТЕ НА ДЕЦА С ДИАБЕТ ТИП 1 И ПЪЛНОЛЕТНИ ПАЦИЕНТИ С ДИАБЕТ ТИП 1, ЛАДА И ВРОДЕН ХИПЕРИНСУЛИНИЗЪМ Родители на деца с диабет тип 1: Даниела Великова, родител на Калоян Донев, 14 г. Теодора Стайкова, родител на Мартин Калинков,14г. Лора Тодорова Кирилова, родител на Калина Павлинова Кирилова 9г Даниела Георгиева, родител на Методи Георгиев 14 годишен! Иванка Войводова, родител на Стилян Войводов 12 год. Екатерина Станчева, родител на Кристиян Станчев 17г Атанас Портов, родител на Аделина Портова на 9г. Кристина Павлова, родител на Константин Тимчев, 9г. Иван Владимиров, родител на Добрин Владимиров на 2год. Мария Атанасова, родител на Гергана Митевска 15г. Севинч Алиева, родител на Никола Любомиров на 13 г. Чавдар Панов, родител на Божан Панов на 17г. Ивелина Илиева, родител на Александър Трайков-10г. Людмила Георгиева, родител на Виолета Джерманска 20г Мария ...
- Добавен на 16 Февруари 2022
- 3. Ябълката на раздора
- (Истории)
- Автор: Богомил Димитров По време на следването ни, четирима се сприятелихме и прекарвахме доста време заедно. Често играехме бридж по цяла нощ и имахме традиция след всяко завършило раздаване да обсъждаме грешките или добрите си хрумвания. Бяхме амбициозни и понякога доста се разпалвахме, но съумявахме да изгладим различията си без да изпадаме в крайности. Всеки от нас си имаше приятелка и вечер излизахме заедно с тях. Между гаджетата ни понякога прехвърчаха искри, но ние, дори и да имахме мнение, не заемахме страна, водейки се от максимата, че най-опасни за мъжкото приятелство са жените. Но, както ще видите по-долу, скоро се появи една жена, с която по стечение на обстоятелствата прекарвахме целия ден. Гаджетата ни бяха конкретно на някой нас, което бе отдавна утвърдено, но тази жена бе ничия и ни бе заинтригувала дотолкова, че всеки от нас би приел като лично поражение, ако някой от другите трима, а не самият той я спечелеше, и това зае централно място в отношенията ни. ...
- Добавен на 29 Януари 2022
- 4. Биологичният часовник на бабата
- (Забавно)
- Автор: Богомил Димитров В края на девети клас поканих съучениците си на купон в къщата, в която живеех. Целта ми бе да се сближа с момичето от класа, в което тайничко се бях заглеждал. Родителите ми „бяха отишли на гости“, а помолените от мен съседи от двора понесоха стоически надутата на макс музика. Всички останаха много доволни от купона, а аз не. Бях успял само веднаж да поканя на блус въпросна-та съученичка. По време на танца ни, в тъмнината се престраших да я целуна по гушката, но направих това толкова плахо, че едва ли бе усетила. Години по-късно бе споменала, че е усетила, но не е реагирала, за да не развали нещо. На следващия ден ни връчиха дипломите и настроението ни бе приповдиг-нато. Позавъртях се около нея. Тя бе все сред приятелки и се прибрах вкъщи с оклюмал нос. Съвсем се сдухах, когато осъзнах, че не я бях попитал нито за те-лефона, нито за адреса й. Дни наред ходех като „изоглавен“ и нищо не ме рад-ваше, точно както бе описано в една доста стара книга, която бях прочел ...
- Добавен на 05 Декември 2021
- 5. Да живееш с диабет
- (Здраве)
- Автор: Елица Сиракова НОЕМВРИ - световен месец за борбата с диабета. При нас диабет тип 1 дойде на 19.11.2015, иронично, нали?! Колко малко знаех тогава... Днес знам повече. Днес знам, че отглеждам едно изключително момче, един малък #DexcomWARRIOR - Богомил, нашият герой! Днес знам, че не сме сами, че сме много и заедно можем повече. Днес знам, че някъде по света има едни много умни хора, които са измислили сензорите за постоянен мониторинг на кръвната захар #Dexcom, които облекчават живота ни многократно! Едни умни хора, които са измислили инсулиновите помпи, които ни връщат към нормалността и правят живота вкусен и шарен. Но преди всички тях има 1 човек. Човекът, благодарение на когото милиони хора водят пълноценен живот, човекът, благодарение на когото моето дете живее, расте и се усмихва! Преди точно 100 години Фредерик Бантинг и неговият екип откриват инсулина. Едно от най-великите открития в човешката история, спасило живота на милиони. Междувременно малко цифри - към ...
- Добавен на 02 Ноември 2021
- 6. Случки от нудистки плаж
- (Забавно)
- Автор: Богомил Димитров Преди доста години едно лято отидох в Созопол. Стопът вървеше и пристигнах там преди обяд. За да използвам деня, реших вечерта да потърся квартира и с раничката с багажа ми на гърба поех в северна посока да потърся див скалист залив, в който да поплувам далеч от човешката суета. Пътят ми мина през централния, после през „Царския плаж“, който бе с много фин пясък и изглеждаше наистина царски. В края му взех да срещам и чисто голи хора, а след още няколко минути само такива, предимно чужденци. Като малък бях чувал за „Адамов“ и „Евин“ плаж, но на мода вече явно бяха нудистките. Сред голи жени, с раница и бански се почувствах леко неудобно. Спомних си за Одисей, за песните на Сирените и как той накарал моряците си да си запушат ушите с восък, а него да завържат за мачтата, за да преминат покрай съблазнителния, но опасен остров, без да слязат на брега. Седнах на едно по-празно място с поглед, yж зареян в морето. Тук жените ходеха без излишна суетност, като деца, ...
- Добавен на 19 Октомври 2021
- 7. Къде е ключът от бараката
- (Забавно)
- Автор: Богомил Димитров Архаичният вече израз „Къде е ключът от бараката“ в преносен смисъл означава къде е ключът към загадката. За по-младите ще спомена, че бараката е постройка, в която слагаш неща, които ти трябват рядко. Когато с жена ми станахме на 50 години, си купихме къща с двор в едно село в Казанлъшко. Взех отпуск и отидох там, за да придам на имота ни приветлив вид. Пристигна и камионът, с който двама колеги докараха излишните мебели от апартамента ни в София. Разтоварихме ги в сушината на двора и те си заминаха. В къщата имаше само един контакт и бе по-належащо да направя вградена в стените ел-инсталация, след което да боядисам навсякъде. Реших да съставя план график на предстоящите дейности и изкарах на терасата стол, маса, лист и химикалка. В този момент от съседния двор се появи около 65-годишно семейство, носещо купа със салата, шише ракия, чашки и прибори. Имах още два стола и поканих комшиите да седнат при мен. Искаха да ме поздравят с добре дошъл и да се запознаем. ...
- Добавен на 22 Август 2021
- 8. Учи се от внуците си
- (Забавно)
- Автор: Богомил Димитров Преди години бях с двете си внучета на открития минерален басейн в „Павел баня“. Те бяха току-що излезли от големия басейн и влезли в детския. Успокоен, отидох до багажа ни, за да си взема цигара. Когато се приближих към тях, многобройна тумба хулигани изскочи от големия басейн и ме наобиколи: - Какво тарашаше там, а? Усетих една особена миризма не от тях. Така ми миришеше като малък след падане или след бой. Погледнах към децата, които бяха дочули врявата и гледаха уплашено към мен. Обясних на хулиганите, че съм ровел в багажа си за цигара, от която си и дръпнах. И че съм тук с внучетата си. - А, тоя номер с децата не ни го пробутвай на нас! - казаха почти едновременно няколко от групата и ме накараха да им покажа багажа ни. Оказа се близо до техния, също на тревата отстрани. Погледнах към детския басейн. Големият ми внук, 11-годишен, бе напълнил очите със сълзи, а по-малкият 7 годишен, изскочи смело оттам, застана между мен и тумбата, разпери ръце като ...
- Добавен на 25 Юли 2021
- 9. Вдъхновения
- (Забавно)
- Автор: Богомил Димитров Като ученик в трети клас, дневният ми ред бе ясен. Връщайки се от училище, обядвах, научавах си уроците, приготвях си ученическата чанта и чак след това си позволявах игри. Добре помня датата 12.04.1962 г. - годишнината от първия полет на човек в Космоса Юрий Алексеевич Гагарин. Бях се почувствал неловко, че докато едни хора летят в Космоса, другите просто си живуркаме. Обзе ме ентусиазъм точно на този ден да направя нещо значимо. Импулсивно взех молив, лист, линийка и гумичка. След половин час ми дойде и конкретна идея - да създам таблица на българските имена, която да бъде масово използвана в родилните домове и районните съвети, когато на едно дете трябва да се даде бащино име. Например какво да е правилното второ име на детето на Пейо, Пейов, Пеев, Пеевски? Или на Станчо, Станчов или Станчев и т.н. Таблицата взе да набъбва и да ме уморява. Цяла нощ в главата ми се въртяха странни имена. На сутринта, сякаш с чужди очи, я разгледах - видя ми се доста тъпичка. ...
- Добавен на 18 Юли 2021
- 10. Когато човек иска, той може
- (Забавно)
- Автор: Богомил Димитров Откакто се бях пенсионирал, често жена ми, тръгвайки за работа, се чудеше на глас колко ли ми е тежко по цял ден да се мотая безцелно вкъщи. Обикновено започваше тази тирада на изхода на апартамента ни с тон на човек, който обвинява и себе си. След няколко минути на отворена врата, през които тя, за да не ни „слушат хората“ по етажите, говореше непосилно тихо за мен, а аз по същата причина не я питах какво бе казала, заставаше пред асансьора, но не натискаше бутона, за да не прекъсва мисълта си. Натисках го аз - според нея ясен знак, че бързам да избягам от темата и да я отпратя. След още само минутка започваше жадувания пореден епизод от сериала ми „Сам вкъщи“. Без външен контрол, волен като птичка, отварях бира, запалвах цигара и редувах писане на разкази, онлайн игри на бридж и шах, решаване на кръстословици и слушане на музика. Когато вечерта тя се върнеше, бях вече капнал, но се стараех да не ми личи. Чувал бях за хора, изпаднали в депресия след пенсионирането ...
- Добавен на 02 Юли 2021
- 11. Амбициозният съпруг
- (Забавно)
- Автор: Богомил Димитров Когато бях малък, в къщите домакинстваха само жените. Мъжката работа там бе да пушат, играят карти и веднъж годишно да ремонтират покрива, таваните, стените и мазето. Зарекох се, когато създам собствен дом да помагам на жена си. То пък какво ли не се бях заричал - да не пия, да не пуша, да бъда висок, умен... Когато се оженихме, обявих на жена си, че ще й помагам. Някои чистофайнички не обичат мъжете да им се пречкат, но за радост тя не бе от тях. Първата дейност, в която се включих, бе „да разтребя масата“ след обяда. Дадох й знак да няма грижата. Събрах всичко и го скупчих в мивката. - Не се прави така. Първо изхвърляш останалата в чиниите храна в тоалетната и след това ги слагаш в мивката, а върху тях вилиците и лъжиците. Обрах с ръка трохите от масата, пуснах ги в кошчето и изтръсках ръцете си от полепналите трохи - сякаш си изръкоплясках. - Не се прави така. Трохите се събират с четката във фарашчето и се изхвърлят. После намокряш гъбата и избърсваш ...
- Добавен на 27 Юни 2021
- 12. Тайнствената думичка
- (Забавно)
- Автор: Богомил Димитров Трите семейства от двора се бяхме събрали в къщата на баба и дядо по повод нечий рожден ден. По традиция шестте внучета започвахме веднага с яденето, а възрастните със салатите, ракията и наздравиците. Този път изглежда си бяха пийнали повечко и решиха да попеят още преди да са хапнали. Дадоха правото за избор на песен на дядо и той запя нещо неизвестно до този момент. Песента бе от рода на „Стари градски шлагери“. Въпреки че мелодията бе тъжна и протяжна, възрастните я подеха с радост. През 15-на секунди се повтаряше припевът:- ...“Забравил шутаранга свой“..., което пееха вече с цяло гърло. Ние, децата, взехме да се споглеждаме. Явно и те мислеха като мен, че текстът май бе мръсничък и поискахме да излезем навън. Наближаваше отново припевът и може би заради това ни разрешиха без инструкции какво да си облечем или съблечем, да не пием вода потни, да не крещим и т.н. На двора се оказа, че дори и братовчед ни Томи, който бе „много цапнат в устата“, не знаеше ...
- Добавен на 28 Май 2021
- 13. Смешки за моя сметка
- (Забавно)
- Автор: Богомил Димитров Когато малко преди да навърша 50 г. се „сдобих“ със зъбни протези, бях сърдит на целия свят. Единственото хубаво бе, че вече не ми се налагаше по нощите да ходя на някой дежурен зъболекар. Трябваше да приема, че вече съм „харизан кон“, чиито зъби не се гледат. В този тежък за мен момент мама ми разказа, че нейният дядо, който е бил поп, си сложил веднага след 40 г. зъбни протези, но като станал на 90, му били поникнали нови зъби. Тя сякаш отгатна какво си помислих: - Сега смяташ, че до 90 години има много време, но помни ми думата: след 50, годинките започват да се търкалят все по-бързо! Лека-полека започнах да свиквам и реших час по-скоро да се отърва не само от новия си комплекс, но и от всички напразни очаквания - някой да ми завиди, да ми се възхити, да ми поиска мъдър съвет, да се облегне на моето рамо и пр. Когато прочетох пак „Пипи дългото чорапче“, преоткрих епизода, в който тя влиза в аптека и иска нещо против лунички. Аптекарката я пита дали страда ...
- Добавен на 08 Април 2021
- 14. Колко точно ни обичат децата и други детски приумици
- (Забавно)
- Автгор: Богомил Димитров Преди да започна със случките, ще цитирам изказвания на децата ни, доказващи по безспорен начин голямата им любов към нас, родителите им. Дъщеря ни в първи клас към майка си: - Мамо, обичам те почти колкото другарката Клисарска! Синът ми в шести клас, когато най-сетне му купих мечтаното голямо шах-табло за игра на стена: - Татко, обичам те най-много от целия вход! По-долу следват историйки от моя живот или този на децата ни, в които приумиците на някое дете са предизвиквали смях или недоумение в околните. Бу-бу Дъщеря ни бе току-що проходила и бърбореше някои срички. В събота с жена ми решихме тримата да се поразходим из квартала с чисто новата ни кола „Вартбург“. В нея детето се заоглежда с интерес, но когато запалих колата, зарева. Жена ми се премести отзад и взе да го успокоява: - Не бой се, маме, това е тати - бу-бу. Добро бу-бу, оо-о, тати-бубу. Аз, начинаещият шофьор, ...
- Добавен на 12 Март 2021
- 15. Многото лица на любовта III част
- (Истории)
- ... нахално и нетактично да Ви помоля за нещо. Ще се женя и искам Вие да сте ми кум, а след това живот и здраве кръстник на бъдещето ми дете. Не знам дали можете да се върнете в България, но за мен, след мама, Вие сте ми най-важният човек на света. "И вие, Иве, и вие. Ще взема душ, ще му отговоря и ще си потърся самолетен билет за България", помисли си Стоянов, отивайки към банята. ТРЯССССС - на небето боговете прибраха заровете и затвориха Кутията. ТHE MISSION COMPLITED Многото лица на любовта - първа част Печелившо число Автор: Ивелина Добрева/Читателите препоръчват Богомил Бояджиев – така се казвам. Старата ми майка, Бог да я прости, приживе все повтаряше, че това било единственото име, което мoжела да ми даде. Обичаше да разказва как съм се родил – в края на девети месец, почти в десети, малко позакъснял – на 20-и декември, Игнажден /казват, че появата на нов живот на този ден вещае дълголетие и благополучие, а пък смъртта тъкмо обратното, но аз не вярвам много в ...
- Добавен на 21 Февруари 2021
- 16. Комплекс за пълноценност
- (Забавно)
- Автор: Богомил Димитров Като малък страдах от комплекс за пълноценност. Бях сигурен, че съм прекрасно същество. Един ден попитах мама как е могла да ме роди толкова умен, красив и добър. – Питай татко ти! Попитах го: – Питай майка си! Отдадох това на факта, че в момента бяха скарани. А и по онова време родителите рядко хвалеха децата си, за да не ги разглезят. Комплексът ми продължи и дори се задълбочи, когато станах ученик. Вече в трети клас, убеден в макар и непотвърдената ми гениалност, взех да се тревожа. Бе периодът на Студената война и светът бе разделен. Ние с основание мразехме онези от Запада, а те явно ни завиждаха. Вместо да се поучат от нашия опит, се готвеха за война и крояха пъклени планове. Във вестниците ни Американеца бе рисуван като някой си Чичо Сам, държащ торба с долари на фона на две ракети, а Реваншиста от Бундесфера-западногерманеца - като дебелак с каска с два рога. Освен това чувахме, че са пускали у нас играчки-бомби, осакатили не едно и две дечица. ...
- Добавен на 03 Февруари 2021
- 17. Недоразумения в аптека
- (Забавно)
- Автор: Богомил Димитров На една алея в полите на Витоша мъдро пише: Няма горска пътека, която да води в аптека! Въпреки че бях редовен турист, понякога ми се налагаше да влизам в аптека и там често се обърквах. Ще дам два примера. Предубеждение Преди доста години ми трябваше нещо против настинка. Наскоро бях гледал ТВ реклами, на които хората още щом отпиеха от чашата с разтвореното там вълшебство, веднага грейваха. Зад щанда в аптеката стоеше красива млада служителка, от която лъхаше на чистота и приятен, ненатрапчив парфюм. Според мен мястото й бе в моден салон. Бих предпочел на нейното място да бе някоя с повече професионален и житейски опит, но се престраших да споделя проблема си. Помолих я да ми препоръча нещо разтворимо. Тя предложи няколко варианта, от които избрах средния по цена. - Цяла опаковка ли искате? - Да. Как се използва - моля, обяснете ми, да не чета листовката. - Изпивате по едно Шаше сутрин, обед и вечер. Ударението й бе на е. Поради стъклената ...
- Добавен на 15 Януари 2021
- 18. 10 от любимите ви истории през 2020
- (Забавно)
- ... и по-специално – по сексуалний. Женьи на наша възраст трябва да слушат сексуални лекции на Доктор Ко, за да не вземе някоя млада лисьица да открадне наши муже… Кликнете тук за цялата история. 6. Тежкар И тази година Богомил ни разсмиваше до сълзи със своите живописни разкази. Не пестеше нито хумор, нито думи. Като истински тежкар. - Задръжте рестото! - Благодаря – отвърна тя, но надзърна в него и вдигна учудено вежди: - Ама Вие сигурен ли сте, че искате да задържа рестото? - Абсолютно! - Цялото ли? - Разбира се!... Кликнете тук за цялата история. 7. Когато мъжът ти е от Северозапада В повечето случаи няма да разбираш какво точно говори. Когато сте с приятелите му от детинство - никога. Проверете дали и вие имате нужда от преводач. Нова година за него е най-добрата възможност да покаже на ония аматьори от Дубай и Австралия как аджеба се прави заря. С пиратки. Когато иска да разбере какво ти е, ще го направи с цялата си възможна нежност, а именно “Защо си такава ...
- Добавен на 31 Декември 2020
- 19. Странната двойка
- (Истории)
- Автор: Богомил Димитров Както всяка вечер, той бе в близкото заведение. Пушеше, пиеше бира и размишляваше. На тази възраст - около 50-те, би трябвало да жъне стари лаври с все по-малко работа срещу повече пари, но при него се получаваше обратното. Другият му проблем бе, че преди месец се бе разделил с жена си и заживял под наем поради ескалиращите му недостатъци - нерви, бира, цигари. Той я обичаше, но не бе готов да се промени, поне не веднага. Дъщеря им учеше в чужбина, а синът им тук и бе все още при нея. Новият му живот го плашеше. Горчивите му мисли бяха прекъснати от любопитно обстоятелство. През две маси седеше момиче на около 20 години, което го изгледа продължително. „За какво й е на една мацка да гледа чичка като мен?“ Все пак настрои периферното си зрение, за да види дали това ще се повтори. По-късно на масата й седна доста по-възрастна жена, приличаща на надзирателка в хитлеристки концлагер - руса и с дълъг нос. Очите й стояха като забодени точки върху широкото лице. Тя ...
- Добавен на 27 Ноември 2020
- 20. Тихият ми женски бунт
- (Забавно)
- Автор: Богомил Димитров Аз съм жена, която обича да изчаква нещата да узреят - всяко нещо с времето си. С гаджето ми се оженихме чак на 11-тата година. Животът ни се развиваше общо взето според моя вкус - плавно и без сътресения, но и според неговия - понякога на тласъци и с излишни емоции. Малко преди 50-те се впуснах във фризьорския бизнес - нещо ново за мен. От работа се връщах изцедена докрай физически и психически. И за мъжа ми бе труден период. Добре че децата ни вече живееха отделно. Отказахме цигарите и всяка неделя релаксирахме сред природата. Правехме дълги преходи в планините и се прибирахме уморени, но с пълни очи и души. Шегувахме се, че пак бяхме „понагледали планинските си „имоти““. Сякаш се влюбвахме и преоткривахме отново - бе вторият ни романтичен период, почти 10-годишен. Фирмата на мъжа ми започна да затъва. Той пропуши, взе често да си попийва и загуби интерес към екскурзиите и изобщо към живота. Бе все още мил с мен, но бих казала - и гузен. Походката му понякога ...
- Добавен на 23 Октомври 2020
