... се сетиха да стачкуват? Г-жа Такева в хор с орда от “другарки” припяват, че “бръмбарчетата” били незаконни. А колко законно е да удряш моето дете, другарко? Законно ли е да го наричаш “мърльо”? Законно ли е да казваш на дете “ако те удари, удари го и ти два пъти по-силно!”? Законно ли е да заплашваш детето ми, че ще го изхвърлиш на улицата, ако не спре да плаче? Законно ли е да използваш обидни думи и действия срещу детето ми, които аз не бих и помислила да използвам като методи на възпитание? Вярно, за неписани закони говоря, но като не ги спазваш, не печелиш уважение и ето – затова родителите не уважават учителите. Във въпросната фейсбук груп мантрата на обидените учителки беше “ами защо не поставим камери и у тях, за да видим как родителите възпитават децата си?”. Това е интелектуалното ниво на 4-годишно дете, “уважаеми колеги”. Т.е. разсъждавате като дете на тази възраст – “ако мен ме ударят, ще ударя и аз”. Като майка и като педагог ви казвам, че всички, които разсъждавате по тази ...
Цветанка Иванова е специалист по Комуникационна техника и технологии. Щастливото й семейство се състои от съпруг и двама синове. Жена, с безгранично въображение, която осъществява мечтата си за момиченце в правене кукли.
„Този петел трябва да се разхожда по улицата!“
Куклите винаги са били част от живота ми. От малка обичах да си играя с тях, да ги обличам и разкрасявам според моите виждания. Използвах свободното си време, за да им правя дрешки и бижута. Винаги съм мечтала да имам дъщеря и тя да бъде моята истинска кукла „Барби”. Но Господ ме дари с двама прекрасни сина, и за съжаление, на тях не можех да връзвам панделки, да им шия пачки и да им нижа герданчетата. С напредването на годините любовта ми към куклите не угасна, напротив, започнах да колекционирам кукли и продължих да ги обличам. Идеята за създаване на кукли, като дамски аксесоари за чанта или висулка за гердан, дойде от моята приятелка Мариела. Направих й подарък за Нова година, малък петел с идеята да й носи радост ...
... си, като най-любим приятел да го обгрижва, мачка и прегръща, с мъничките си ръце. Вечер късно трудно да му бъде да заспива, ако Рошко не е близнал кутрето му нежно, мило. Да, ама не. Гарсониерата ви е от старите панелки. Няма къде пазарската чанта човек да си остави, камо ли за куче място да се прави. За капак, бюджетът е ограничен и в момента семейството ви нов член не може да добави. Решението е много просто: щом с кукли на момичето му е омръзнало да си играе, с кучето от плат въпросът бързо е решен. Ще си играят на играта – „Съблечи ме - облечи ме! На рожден ден заведи ме!”. Мама куче на детето пак ще вземе, но друг път, щом жилището се смени или бюджетът се поразшири.
Сценарий 2 Вашето 3-4-годишно момиче животните много обича. Навън с котенцата и кученцата на съседските деца играе и много иска след свое куче да тича. Да пипа дългите му уши и да цапа с мокрите му лапи тапицерията на дивана. На път обаче е второто дете да се появи и плановете на първото да провали. Какво да се прави? ...
... то да расте здраво, умно и щастливо. Давам му свобода на действие, осигурявам му опции и – да си призная – занимавам си се с него доста, професионално изкривяване, съжалявам. Като съвременна майка обменям опит в мрежата и следя някои форуми на майчински теми. Често в тях попадам на оплаквания от учителки в детската градина или училище, а в коментарите – на сипещи се закани за саморазправа и негодувание срещу некомпетентността и безсърдечието на набедени педагожки. Признавам си, понякога ги приемам лично. А понякога негодувам срещу самите майки. Аз съм от двете страни на бариерата и затова смело признавам, че често негодувам срещу потресаващата родителска некомпетентност, вероятно проявявана от същите тези индивиди, които твърдят, че дават всичко за детето си и дори ще раздадат по някой юмрук на заслужила учителка. Ето защо:
Митко е ученик във втори клас в частно училище. В междучасието той напада с викове своя съученичка, която скача по възглавници, струпани в един ъгъл в коридора. ...
Автор: Валентина Вълчева
Живеете в България (доколкото това може да се нарече живот, де)?
Значи няма начин в някой тъмен момент от житието-битието си да не сте преживели приключението, наречен „Търсене на работа”. Предполагам, един от първите варианти е бил Бюрото по труда. Също така предполагам, че почти веднага сте осъзнали грешката си. Освен ако не сте си търсили нископлатена, граничеща с благотворителността, работа като: шивачка, кравар, кранист, шлосер. И така нататък. Лошо няма – работа като работа, ама не и когато паричното й измерение е някъде между бедността и мизерията.
И така, стигнали сте до jobs.bg и по-малко известните му разновидности. Може би сега е моментът да уточня, че и аз съм минала по тоя трънлив път, така че приемете следващите изречения като съвет, откровение, знак на добра воля и прочие благородни самоинициативи от моя страна. Колко съм бяла и добра значи...
И ако/когато стигнете до ровенето в обявите за работа, ще установите следното нещо: неграмотни и ...
... бижута, които да представят индивидуалността на дамата, която ги носи. Те са романтични и пъстри, заредени с положителна емоция и често дават живот на съвсем семпъл тоалет.
Всичко започва от детайла
Идеите ни идват спонтанно. Обикновено започваме с много дребен детайл, върху който надграждаме и добавяме подходящи елементи. Има модели, при които редим пъзела с дни. Мисля, че за един автор е много важно да има собствен почерк и да бъде последователен. Не бих изработила нещо, което не импонира на моята визия за красиво. Обичаме индивидуалните поръчки, обсъждаме с клиента и търсим най-точния подход, с който да се доближим максимално до желания резултат, без да изневерим на стила си.
Любимата ми колекция е всяка следваща, а това, което предстои, е… нещо свежо с аромат на пролет. Още красота с марката Jewelry by Milena Ivanova можете да видите тук.
Материала подготви Янка Петкова.
...
Ако някой още не е разбрал, двете щури момичета от "Майко мила" най-после издават книгата, която всички очакваме! И не само това, ами са спретнали и специален ИВЕНТ, на който ще я представят. На 23.02, в 18,30 ч. можете да ги видите на живо във Виваком Артхол на Генерал Йосиф Гурко 4, София, и не само ще ви разсмеят и ще ви дадат автограф, ами може и да ви разцелуват! Не обещавам, ама знае ли човек кога ще му излезе късметът? Аз мисля да се пробвам. :)
Ако обаче съдбата ви попречи да отидете, можете да се посмеете с тях освен на сайта им, и с книгата "Да оцелееш като родител", в която са събрани все действителните истории на цяла орда мами - смешни, страшни и вълнуващи - суровия живот, нищо повече. Тази книга трябва да влезе в задължителната литература, честно :) Вижте защо!
Откъс от "Кой спал – спал. Мама полудя!" Автор: Красимира Хаджииванова
Етап "повредата е във вашия телевизор"
Стартира някъде от петия месец нататък, когато започнах да заспивам, докато храня бебето. ...
Мариела Иванова е дамата с вълшебните пръсти, които създават уникални изделия от филц. Оказа се и интересен разказвач, защото това, което ни сподели за работата си, е не по-малко интересно от творбите й.
Мариела: „Изработката на един аксесоар е процес на превръщане на фантазията и моментното настроение в продукт, който да пресъздаде, както въображението, така и визията за естетика и личен вкус.“
Омагьосана от филца
С филц се занимавам по-малко от година… Всичко започна като на шега. И аз, както повечето жени, имам любими магазинчета, в които влизам, за да си купя нещо оригинално. Така се запознах с Весела, собственик на магазин „БижуТО”.. Един ден тя ми разказа как нейна клиентка е дошла със страхотно колие от ръчен филц. С три мака в различни цветове. Беше толкова впечатлена… Очите ѝ грееха. Обясняваше ми с детайли и толкова цветно как точно е изглеждало. Беше краят на февруари, сивотата и студа създаваха желание да направя нещо цветно, нещо, като обещание за пролет. ...
... скандално." До гуша ни е дошло от това. Ние не сме тъжни, драматични и скандални. Ние гледаме напред и побеждаваме. Нашите деца се борят с усмивка и не се предават. Ако очаквате от нас тъжни истории със злополучен край, няма да ги получите.
Отдъхваме си с облекчение. С тях говорим на един език. Езикът на надеждата.
Кои са тези майки?
Казвам се Петя Александрова. Преди да се промени животът ми, работех като мениджър животозастраховане и живеех нормален и спокоен живот със семейството си. Преди 13 години когато родих втората си дъщеря и разбрах, че има много рядко генетично заболяване, животът за мен и моето семейство се промени напълно. 13 години ходене по болници и тежки изпитания. Преди 6 години се срещнах с няколко майки, чиито деца също се лекуваха от коварното заболяване рак, и така водени от общата съдба и желание да бъдем полезни и да подкрепяме децата и техните семейства по време на лечението, ние създадохме сдружение „Деца с онкохематологични заболявания”
Маргарита ...
Всяко поколение си има филмова любовна двойка. В далечните времена на миналия век 12-годишните пионерки (тогава нямаше тийнейджърки) бяхме обсебени от „Всичко е любов“. Покъртителна история с нещастен край, задължителен за всеки сериозен български филм по онова време, а и сега.
Гледахме и мечтаехме да срещнем поне един Радослав, избягал от ТВУ (трудово-възпитателно училище). Представяхме си как този крайно опасен за обществото тип приближава и казва нахакано: „Слушай ма, рожбо…“. Малко грубо, но все пак той е хулиган отраснал в поправителни училища. Даже бяхме готови с ответната реплика: „Аз съм дете инатче и се водя само с добро!“, също като героинята на Янина Кашева. Бяхме „винаги готови“ за…Иван Иванов. Невъзможно беше да не се влюбиш в него – във високите скули, в сините очи и в устата за целуване. Гласът му - една друга история… и „чао“ да ти каже, не ти остава сухо място. Никой не обръщаше внимание на „противообществената“ биография на героя му. Въпреки че ТВУ-тата си бяха ...
... гръд, която дава най-нежната любов. Затова никога не й отказвам тази любов, където и да се намираме.“ Биляна Симчева и четиримесечната Дария, фотограф Виолета Стоименова Биляна е юрист. „Промяната трябва да дойде от нас. Нека не си поставяме ограничения.“ Това е Феята на кърмачките. Толкова ефирна, че прилича по-скоро на картина, отколкото на жена от плът и кръв. Каква е нейната мотивация да участва в проекта: Желанието ми да бъда вдъхновение за кърмещите жени да излязат “на светло”, без да се крият с дечицата си в изолирани стаи или тоалетни, сякаш правят нещо срамно. Не бива да забравяме, че кърменето, макар и интимен акт между майка и дете, е всъщност хранене. А това, да нахраниш гладното си дете навън, когато то пожелае, е най-естественото нещо, което всяка от нас може да направи. Промяната трябва да дойде от нас самите - кърменето е нещо красиво и напълно нормално. Нека не си поставяме сами ограничения.
Сияна Янарова и Емилия, на 1 година и месец, фотограф Дени Кирилова ...
Знаете как отдалеч си личат учителките на първия учебен ден, нали? Цветни торнада се носят напред-назад по улицата и се блъскат в стълбовете. Отнякъде току изпадне саксия с теменужки, услужлив младеж с очила се наведе да я подаде.
Погледите се кръстосат, младата учителка се изчерви, той смутено промълви „Имате ли нужда от помощ?“ и така стават белите. След три месеца сватба и ето ви сюжет за романтична комедия.
Отнесох се, друго исках да кажа. Миналата година прочетох в читателския ми форум страхотна идея за сватбени подаръци. Младоженците бяха избрали за всеки гост различна книжка, опаковали я красиво и му я подарили за спомен. Адски се впечатлих и за първия учебен ден на 2015 г. за всички учителки вместо цветя избрахме по една книга, момчетата даваха идеи за интересите им, аз се опитах да ги прекроя според възрастта. Все пак Пърси Джаксън не е много добър подарък за солидна математичка, макар че знае ли човек.
Казвам ви, всички учителки останаха очаровани.
Решихме да си го превърнем ...
... в учебната програма наред с класиците, тя го заслужава.
„Кривата на щастието“ на ИвоИванов. Купих тази книга за съпруга ми, който е запален спортен фен и за малко щях да се размина с нея. Но се оказа, че тя е нещо много повече от книга за спорта – това е една вселена от човешки съдби, вдъхновяващо послание за добротата, волята и силата на човешкия дух, за саможертвата и вътрешната битка между добро и зло, за отговорността на обществото към личността и личността пред обществото. Изисква се изключителен талант, за да пишеш така, и голямо сърце, за да усещаш света по този начин. Поклон пред автора. Препоръчвам тази книга и на всички млади читатели, за моя тийнейджър беше изключително мотивираща.
„Физика на тъгата“ на Георги Господинов. Изключителен и дълбоко затрогващ философски роман за благословията и проклятието на изгубената емпатия, за неделимата връзка между всичко живо и неодушевено, за единството на минало, настояще и бъдеще, за тъжните чудовища, които се оказват изгубени деца, ...
Теди ми беше едно чудесно детенце, умно като за две, четеше от петгодишен и решаваше задачи с трицифрени числа преди първи клас. Което не му пречеше да ме вбесява ужасно от време на време. И досега го постига с минимални усилия. Ще ви разкажа една история от детството му, на която все още се смеем до прегракване вкъщи, макар че всъщност е ужасно срамна и изобщо не ме представя в блестяща светлина.
По онова време, Теди беше на пет-шест годинки, аз работех като преводач и редактор в „Александра“ и веднъж се наложи да заведа с мен детето в офиса, вече не помня по каква причина. С голяма гордост го представих на всичките колеги, те му се радваха от сърце, закачаха го, черпиха го с бонбони, а той се усмихваше учтиво и излъчваше ангелска невинност.
По едно време се появи шефът и попита закачливо: – Я да видим сега кое е това момченце. Как се казваш, симпатяга? – Теди. – отговаря лаконично малкият, вече поуморен от общото внимание. На мен обаче не ми е достатъчно, искам да се представи подобаващо ...
Моите родители са добри хора, скромни, възпитани, съвсем обикновени. Едно дете съм, дълго чакано и желано. В онова време методи като инвитро и инсеминация не били познати. Майка ми много страдала, че 9 години няма бебе, докато всичките й приятелки и сестри вече се радвали на рожбички. Можете да си представите радостта й, когато най-после съм се пръкнала на бял свят, малко преждевременно, миниатюрно кресливо човече, червено и сбръчкано като маймунче, грозновато и кекаво, но нейно.
Бях много обичано дете, в това не се и съмнявам. Но може би точно защото ме обича толкова, майка ми постоянно се опитваше да ме моделира по своя идеал за дъщеря и да ме превърне в някаква подобрена версия на себе си. Е, не й се получи, не успях да вляза в нейния шаблон. Интересно е, че имаше период, когато се опитвах да го направя, за да спечеля одобрението й, но слава богу, той бързо премина.
Реших да споделя с вас нещата, които най-много ме измъчваха в детството ми. Вече съм ги простила, но никога няма да ...