- 1. История с жигула, дядо и внуче
- (Истории)
- Автор: Кристина Йовчева Докато търся къде да паркирам колата и да изчакам дъщеря ми да излезе от училище, съзирам гледка, консервирана и сякаш извадена директно от детството ми. Край училището, сред огромни и мощни автомобилни чудовища, е спряла една различна кола - резедава жигула, в която на шофьорското място седи възрастен човек, с каскет, шуба с дебела кожена яка и стиснали волана възлести пръсти. Очите му са вперени в изхода на училищния двор и сякаш е спрял да диша. Паркирах точно до колата и се усмихнах спонтанно на симпатичния дядо. Лицето му разцъфна с блага, широка усмивка и леко поклати глава. След мъничко излезе от колата и с леко поклащаща се, но енергична, бърза походка се отправи към училището. Тогава се сетих, че видях същия човек и вчера, очакваше някого и се усмихваше на нещо свое, а когато по едно време към него се затича малко момче - може би втори-трети клас - лицата и на двамата вече грееха щастливо. Имаха еднакъв палав, съзаклятнически вид. И днес се повтори същата ...
- Добавен на 17 Октомври 2022
- 2. Дискриминират се пациентите с диабет
- (Здраве)
- ... Сиракова, родител на Богомил Сираков на 9г, с диагноза диабет тип 1. ПРИЛАГАМ СПИСЪК НА РОДИТЕЛИТЕ НА ДЕЦА С ДИАБЕТ ТИП 1 И ПЪЛНОЛЕТНИ ПАЦИЕНТИ С ДИАБЕТ ТИП 1, ЛАДА И ВРОДЕН ХИПЕРИНСУЛИНИЗЪМ Родители на деца с диабет тип 1: Даниела Великова, родител на Калоян Донев, 14 г. Теодора Стайкова, родител на Мартин Калинков,14г. Лора Тодорова Кирилова, родител на Калина Павлинова Кирилова 9г Даниела Георгиева, родител на Методи Георгиев 14 годишен! Иванка Войводова, родител на Стилян Войводов 12 год. Екатерина Станчева, родител на Кристиян Станчев 17г Атанас Портов, родител на Аделина Портова на 9г. Кристина Павлова, родител на Константин Тимчев, 9г. Иван Владимиров, родител на Добрин Владимиров на 2год. Мария Атанасова, родител на Гергана Митевска 15г. Севинч Алиева, родител на Никола Любомиров на 13 г. Чавдар Панов, родител на Божан Панов на 17г. Ивелина Илиева, родител на Александър Трайков-10г. Людмила Георгиева, родител на Виолета Джерманска 20г Мария ...
- Добавен на 16 Февруари 2022
- 3. Чичо Иван
- (Истории)
- Автор: Кристина Йовчева От двора на детската градина се чува неописуема врява, примесена от бучене и виене на някаква машина. Тия звуци са толкова в контраст с тишината на съседния училищен двор (толкова тъжна гледка е пуст и тих училищен двор), та решавам да се отклоня мъничко от улицата и да кривна по пътечката към детската градина. Там, през пооределите храсти на оградата, виждам детски глави, с отбляскващи от есенните лъчи коси, да се щурат насам-натам, тичат и викат, и се смеят, и - нека не се лъжем - направо кряскат силно и пищят, но цялата тая глъч излъчва пълно щастие и весела игра. Като фон на тия детски викове се чува оглушителният шум на онези неща, дето събират листа. Бучи листосъбирачът, децата го обикалят и превъзбудено се смеят, а в центъра на тая вихрушка от листа, слънчеви петна и смях виждам - че как иначе - чичо Иван! Чичо Иван работи като “охрана” в детската градина. Аз го познавам от 12 години, но той работи там поне от век. Според мен винаги е работил там, ...
- Добавен на 28 Октомври 2021
- 4. Всеки ден по една добрина
- (Истории)
- Автор: Кристина Йовчева Една случка имах днес в супермаркета, не ми излиза от ума. Наглед съвсем обикновена. Поне за мен е обичайна, защото много често се случва да помогна на някого, обикновено на по-възрастни хора. Или да открие каквото търси, или да обясня какво е това чудо, или да му прочета ситните букви на етикета, да си отвори найлоновото пликче - нали знаете как залепват тези гадове, или пък да вдигна от земята нещо, което неволно е съборил заради вече увеличаващата си несръчност… Та често се притичвам на помощ, защото не мога да подмина такива хора, а и това са толкова незначителни жестове за мен самата, а в същото време за тях помощта е съществена. Обикновено те са благодарни - разбираш го от думите им или само от очите им, но честно казано не ме вълнува толкова това дали са ми благодарили, а усещането, което имам аз самата след това. Мога да го опиша с една дума - доволство. Всеки ден по една добрина. Днес пазарувам в местния супермаркет и съм се заровила в онези големи контейнери ...
- Добавен на 08 Юли 2021
- 5. Липата
- (Истории)
- Автор: Кристина Йовчева Липата стоеше застинала на мястото си. Почерняла, самотна. Стоеше си там вече почти 60 години, откакто я засади собственикът на къщата отсреща. Купил мястото, заградил двор, вдигнал къщата, взел да засажда дървета, дошъл ред и на липата ... така говореха хората, докато минаваха под нея или когато се поспираха наблизо, за да видят новата къща в тая част на града. За липата отредил отсрещния тротоар - да я гледат отдалеч, а тя отстрани да наглежда къщата. Мъничко дръвче беше тя, когато се настани край тая нова-новеничка къща. Фиданка тънка и немощна, беззащитна и крехка. Растяха и старееха заедно с къщата - липата стана висока, клонеста, надмина покрива, а домът слягаше, остаряваше, напукваше се, ронеше мазилката си като че сълзи падаха надолу по стените и тъгуваха за търкалящите се тъй бързо години. Липата видя как децата на стопанина пораснаха, посрещна и децата на децата му, и те израснаха, и ново поколение дойде. Околните дворове и те се изпълваха през ...
- Добавен на 03 Април 2021
- 6. Многото лица на любовта III част
- (Истории)
- ... от финансовото им положение, здравословното им състояние или други обстоятелства. Нищо нямаше значение. Имаха се един друг. Това беше и си оставаше ВСИЧКО за тях. Многото лица на любовта - първа част Празнота Автор: Кристина Йовчева/ Читателите препоръчват Дните шеметно се въртяха. Сутрините ѝ минаваха в трескава работа в болницата, пациентите бяха много и чакаха на опашка пред вратата. Би трябвало да се радва, че си спечели име на добър лекар - толкова много години отне на Нина трупането на знания, после събирането на опит, безкрайните дежурства - често вземаше извънредни, както се полага за млад лекар. Вярно, после като се омъжи и се появиха децата, не можеше да работи със същото темпо, но децата поотраснаха и тя се върна с нова енергия и с още по-голямо желание за работа. Болница, хора, извънредни прегледи, а после шофиране през целия този пъхтящ мегаполис, минаване на бегом през магазина и право вкъщи пред печката, за да успее с вечерята. Домакинската работа хич не ...
- Добавен на 21 Февруари 2021
- 7. Един нов живот
- (Истории)
- Автор: Кристина Йовчева Днес чантата му беше по-пълна от обикновено. И работата при сортирането продължи повече от обичайното. Два пъти на ден по около половин час му беше необходимо, за да ги раздели по райони, да ги подреди според последователността в маршрута си. После ги подреждаше грижливо в чантата и потегляше из квартала. Днес обаче, а и вчера, че и предишния ден бяха повече на брой, губеше време първо в разчитането - взираше се дълго, гадаеше буквите понякога, а после се бавеше и в подреждането. Това никак не му тежеше, дори напротив - напоследък му липсваше точно тази част от работата и точно сега го вършеше с истинска наслада. Въобще не разбираше обаче каква е причината - не беше Коледа, не беше Баба Марта, не беше и друг празник. То не, че по празниците вече се случваше нещо кой знае колко различно, но все пак тогава работата беше повечко. А сега не знаеше защо. От незнайно вече колко години я вършеше тая работа. Започна я, защото никъде другаде не го искаха - акълът му ...
- Добавен на 16 Октомври 2020
- 8. Както винаги е било
- (Истории)
- Автор: Кристина Йовчева Две разкривени фигурки кретат по алеята в парка пред мен. Възрастна жена и възрастен мъж - единият накривен на една страна, другият на другата. Побелели коси, слаби крака, подаващи се под къси панталони, сякаш омръзнали на внука и дадени на дядо, и изпод лятна рокля на избелели цветя, кой знае откога купувана и изваждана от гардероба всяко лято... Вървят бавничко и сякаш скрибуцат, докато местят крак след крак. Косите побелели, чист пухкав сняг. След тях се разнася ухание на одеколон и женски парфюм, отлежавал дълго на дъното в някоя стара чанта, от онези в мъничките шишенца. Мирис на увехнали цветя. Има и още - две тънички ръце, с изпъкнали жилки, с петна от старост, преплели криви пръсти една в друга. Чудя се да се крепят ли или да си дават просто чувство за сигурност, че другият е все още тук. Вървя след тях, децата ми около мен тичат, лудеят, карат колело, кипи живот забързан, млад, лудешки, истински жив. А аз неволно забавям крачка, защото искам да походя ...
- Добавен на 09 Септември 2020
- 9. Животът е просто смяна на гледната точка
- (Истории)
- Автор: Кристина Йовчева Брашното се поръсва леко по масата и върху него се затъркулва тестото. Меко, ароматно тесто, мирише на мая, на мляко, на брашно, на нещо, което после ще се топи в устата, защото е приготвено с любов. Меката топка се премята между ръцете, обира прашинките брашно и става още по-гладка и пухкава, сякаш диша в ръцете. Наблюдавам с усмивка и в захлас танца на тестото, поглеждам през прозореца навън, където майски студен дъжд се сипе по листата на смокинята, и по листата, и по плодовете ѝ, които толкова обичам, а някъде под нея е бялата роза и всички онези червени красиви рози, опасали оградата на къщата. И тогава усмивката ми угасва, защото осъзнавам, че съм сменила гледната точка. Буквално и преносно. Ароматното тесто, ръцете и спокойствието, което носи умелото месене, не са на баба ми, а аз не седя срещу нея, наблюдавайки я с детско любопитство и прозорецът не е зад гърба ми. Вече аз съм на мястото на баба. И тестото е в моите ръце, защото съм го научила от ...
- Добавен на 01 Юни 2020
- 10. Майките - тихите герои на пандемията - <span class="highlight">Кристина</span> ...
- (Мама)
- Автор: Кристина Йовчева Казвам се Кристина, на 40 години. Омъжена съм, имаме три деца в училищна възраст. Живеем в София. От една година съм предимно домакиня, но разработвам и семеен проект, който ми позволява да работя от вкъщи. В момента съм изолирана у дома, както всички Вас. Настоящата ситуация завари семейството ми и в без това труден житейски период. След първите дни на страх, паника и ужас, у мен заговори родовата ми памет, която е давала сили на всички жени преди мен в рода ни да се изправят пред нещастията и да сътворяват света отначало. След като преодолях шока, подходих по типичния за себе си начин – съставих план за действие. Очевидно беше, че животът, навиците и дните ни ще се променят, но за мен беше важно да се създаде достатъчно спокойна среда у дома, която да ни запази здрави физически и емоционално (това се отнася и за родителите ни, които живеят отделно, но се осланят на нас). Когато подредих всичко в главата си – какво точно да се направи, как и кога, нещата някак ...
- Добавен на 14 Април 2020
- 11. Тя, моята дружинка...
- (Истории)
- Автор: Кристина Йовчева Когато бях мъничка, мъничка, всеки ден бях при моята прабаба. Преди да тръгна на детска градина (бях на цели 5 години, когато започнах) тя ме гледаше, а после всеки ден след градината отивах при нея. Когато бях болна, пак тя ме гледаше и лекуваше по нейните си начини - по-любими за мен от онези в аптеката. Много обичахме да сме заедно, тя все казваше, че съм нейната “дружинка” - прадядо ми вече си беше отишъл, аз - последното, най-малкото от всички правнучета, едничка наблизо край нея, освен това кротко дете (случая с нарязаната мушама беше изключение). Прабаба ми много тъгуваше, че е останала неука - баща й бил даскалът в селото и тя тръгнала на училище при него по-рано от мерак, ала докато била в първо отделение, баща й го убили турците, майката грабнала трите деца и две бохчи дрехи и избягали от Беломорска Тракия. И тъй като майка й започнала да работи на чуждите ниви, за да изхранва семейството, на прабаба ми - 7-8- годишна тогава, останала задачата да отглежда ...
- Добавен на 15 Януари 2020
- 12. Последната книга
- (Истории)
- Автор: Кристина Йовчева Мислех тази история да си остане моя, на майка ми и на Георги Господинов. И три години си беше само наша. Не знам дали коледният дух ме кара сега да я споделя, защото е една истински човешка, топла постъпка или пък изпитанието, което ми поднесе животът, ме прави твърде емоционална, но мисля, че трябва да Ви я разкажа. Преди три години майка ми имаше юбилей - ставаше на 70 години. Материални подаръци не искаше, затова впрегнах фантазията си да измисля храна за душата и съумях да подготвя куп изненади. Тъй като тя много харесва писателя Георги Господинов, а тъкмо беше излязла неговата “Там, където не сме”, купих книгата, открих имейла на Георги Господинов и му разказах нещичко за майка ми и защо искам да я зарадвам точно с неговата книга, като го моля за автограф. Човекът реагира мигновено за моя изненада, която прерасна в изумление, когато прочетох написаното от него. То беше горе-долу следното: “Вижте, с удоволствие бих направил това, но съм извън страната за ...
- Добавен на 12 Декември 2019
- 13. Аз и Мара
- (Забавно)
- Автор: Кристина Йовчева Мара е пералнята ми. По-точно Мара е старата ми пералня. Първата ми пералня изобщо! Моята най-добра приятелка за известно време - има-няма 12-13 години. Получих я като сватбен подарък и едва изчаках да мине меденият месец (5 дена) и започнах да пера де що има из вкъщи, само килимите дето не набутах вътре. След годините пране на ръка, не можех да ѝ се нарадвам. Перях и пеех, пеех и перях, простирах и пеех, перях и простирах. Така до 5 пъти на ден. После се появи бебето - дрешки, чаршафи безкрай. Аз перях все по-често. След това дойде второто бебе. Перях повече и повече, но пеех по-малко. Мара въртеше ли, въртеше, денем, нощем, пухтеше и се мореше, вярната ми тя дружка. После се преместихме и тя дойде с нас. Настанихме я на по-широко място, все пак важен член на семейството. Добавихме и два коша за дрехи в съседство. Дадохме ѝ още работа - дрешките на третото дете. Горкана Мара...нямаше почивка... Колко нещо изпра, колко работа свърши. Всеки ден ѝ говорех, ...
- Добавен на 22 Септември 2019
- 14. "И теб ще счупя!"
- (Възпитание)
- Автор: Кристина Йовчева Юлска съботна привечер. Жега. Напечени стени, балкони и междублокови пространства. Прозорците са отворени в опит да уловиш някой хладен повей откъм Витоша. В тишината момичешки приглушен глас: „Не ми говори така!“ Отговаря й неразбираемо боботене, което предизвиква нова реплика от момичето, вече преминаваща към фалцет: „Не ми говори така, бе!“ Следва нечовешки крясък на мутиращ глас, напълно истеричен крясък, който смразява жилите ми и изскачам на балкона. Момче и момиче, 15-16-годишни, се гледат с неистова омраза, стиснали юмруци, край тях виждам още 3 чифта крака (изпод дърветата не виждам фигурите на седналите на пейката младежи). Замислям се как днес вече не съм сигурна дали краката са женски или мъжки – всички са епилирани и татуирани. И как не съм сигурна дали тези са някакви непознати или това е една от компаниите тийнейджъри, които се събират на тези пейки почти всеки ден и играят карти. Как пък веднъж не видях да играят карти без да е на пари. Един ...
- Добавен на 09 Юли 2019
- 15. Превръщам се в майка си!
- (Забавно)
- Сигурно всяка жена си казва, че изобщо не прилича на майка си. Дори двете да имат еднакви усмивки, еднакви ръце, по еднакъв начин да свиват устни, когато се ядосaт - не, те просто няма как да си приличат. Всъщност обаче възможно ли е изобщо да не приличаме на майките си? Кристина Йовчева сподели в групата ни Мами Нинджи, че въпреки всички превантивни мерки все пак е прихванала туй-онуй от майка си. А вие приличате ли на вашите? Чувала бях, че момичетата започват да приличат на майките си (това като вид предупреждение към мъжете най-вече го чувах), ама някак си не го вярвах. Не исках да го вярвам, даже възмутена бях, че такова нещо изобщо може да е вярно. Когато ги чувах тези приказки, все ми бяха пред очите ей такива ситуации: да се държиш старомодно и консервативно според детето си тийнейджър, да ядосваш мъжа си само с едно изсумтяване, да се караш на дъщеря си, че не си хвърля памука с лакочистител в тоалетната, а в коша с боклук и той мирише (това го чувам и до ден-днешен и не мога ...
- Добавен на 23 Юни 2019
- 16. Двайсет въпроса
- (Забавно)
- ... Изгубени в превода Заспива. Пак ме преметна. Зададох своите „Двайсет въпроса“ и ми отговори с неговите „Двайсет въпроса“, но аз съм окончателно разсънена. Мъжът ми се размърдва до мен. - Ти ли викаш? – пита той. - А ти кой мислиш? – сопвам му се аз. - Колко е часът? – прозява се той. - А ти колко мислиш че е? – връщам му топката аз. - Пет пари не давам – казва той и пак заспива. Аз го стисвам за гърлото и го разтърсвам: - Събуди се! Имаш да зададеш още осемнайсет въпроса или отпадаш от играта! Превод: Вихра Манова За този текст благодарим на Кристина Йовчева. Нейната майка го изрязала и й го пратила в тийнейджърските години, а тя си го пази и до ден-днешен. Сподели го в нашата група мами нинджи, а ние веднага решихме, че непременно трябва и вие да се посмеете с нас. Препоръчваме ви още: Пубер вкъщи "`се тая!" - отговорът на всички вселенски въпроси Оцеляване сред тийнейджъри: кафе, кафе и пак кафе ...
- Добавен на 21 Януари 2019
