Автор: ИвоИванов
Човек и добре да живее, все идва момент, в който се налага да отиде на зъболекар. От инжекция не ме е страх, от мечка не ме е страх, от тигър не ме е страх, но от зъболекар ме е страх.
Сигурно е тръгнало още от кошмарната перхидролна училищна зъбарка едно време, с нейното извисяващо се кресчендо на „Стисни зъбки“! Направо ми идеше да стисна зъбки и да й отхапя пръстчетата. Чувствам се толкова безпомощен на зъболекарския стол – ужасно е усещането да знаеш, че си им в ръцете на тия инквизитори и няма мърдане. В кърпа си им вързан. В такова състояние могат да те манипулират както искат – и пари могат да ти измъкнат колкото искат, и обещание за женитба могат да изтръгнат и още много ужасни неща могат да направят с теб!
Всяко ходене на зъболекар за мен е изпитание и зъболекарският стол ми е като електрически стол. Ама пък поне и за зъболекаря е изпитание! Няма само аз да се потя на стола, я! Нека им е гадно и на тях! Обикновено има нужда от активната асистенция на сестрата, ...
Автор: ИвоИванов
Обичате ли красиви любовни истории?
В днешното слънчево утро ще ви разкажа история за истинска любов и вярност, непреходна във времето и за дълбока човечност, за която вярвам, че именно тя ще спаси света.
Историята е от хърватското село Бродски Варош и вече е толкова популярна, че се чудя как Дисни още не са заснели филм. Но предполагам, че четат моите постове и ще се „поправят“.
Главните герои в тази красива любовна история са Клепетан и Малена. Те са щъркели.
Но историята им нямаше да е възможна без един човек с главно Ч – това е портиерът в селското училище Степан Вокич.
През 1993 година Степан отишъл за риба и намерил Малена, която била простреляна в крилото от ловци. Прибрал я вкъщи и се грижил за нея, докато оздравее, но тя повече не можела да лети. Затова Степан й построил гнездо на покрива на училището и измайсторил специална дървена конструкция, за да може тя да се качва и слиза от гнездото.
След 8 години, през пролетта на 2001-ва долетял Клепетан ...
Автор: ИвоИванов
Решихме преди година с домочадието да отидем на море в Хърватска и да комбинираме плаж с културен туризъм. Доста повече път е, но изминатите километри определено си заслужават.
Пътищата
Сръбските пътища са по-добри от нашите, а при това са строени без евросредства. Хърватските са още по-добри, а пък за словенските магистрали да не говорим – Хърватска и Словения от наша гледна точка са си отвсякъде Западна Европа. В Хърватска има тунели дълги по 6 километра и пътят и до най-малкото село е в отлично състояние. Ако съди човек по пътната инфраструктура, ще заключи, че у нас е имало война, а не при комшиите. Четох как в тези държави стриктно се спазвали ограниченията на скоростта и в началото примерно спазвах тия ограничения, но като видях как всички около мен хвърчат по магистралата, си рекох: "Абе аз ли съм най-големият европеец", и настъпих и аз газта. Въпреки че карат с висока скорост обаче, шофьорите са дисциплинирани и не създават напрегнати ситуации на пътя. Това ...
Автор: ИвоИванов
Ние, българите, винаги се разделяме на два лагера.
И само двама да сме, ще заформим две враждуващи сили и ще спорим, и ще воюваме до последно!
Не за да се роди истината в спора, а ей така, заради спорта. Да се поддържаме във форма.
Имаме дълголетни традиции в разделението, разцеплението и разединението. Така ни е тръгнало още от време оно и изглежда това ни е заложено в генетичния код.
Славяни срещу прабългари, християни срещу езичници, българи срещу турци, революционери срещу апатична рая, либерали срещу консерватори, капиталисти срещу комунисти, Левски срещу ЦСКА, СДС срещу БСП, сини срещу червени, леви срещу десни, селяни срещу граждани, русофили срещу русофоби, пушачи срещу непушачи, вегани срещу месоядни, кърмещи срещу некърмещи, ваксъри срещу антиваксъри, мутафчийци срещу мангъровци, летуващи на гръцкото море срещу летуващи на нашето море, протестиращи срещу контрапротестиращи...
Списъкът може да се разширява безкрайно.
А имаше история за Хан Кубрат, ...
Автор: ИвоИванов
Да общувам с деца ми е много по-интересно отколкото с повечето възрастни. Децата са истински, непринудени и любопитни към света. Детските умотворения винаги са ме впечатлявали и вдъхновявали.
Посмейте се с този пореден весел коктейл „домашно производство“ от бисерите на моите двама синове Йоан (Йони) и Боян (Бобо)
- Тате, какво представляват морските сирени? - Ами това са едни жени - магьосници, които живеели на остров навътре в морето и с песните си привличали моряците и ги омагьосвали. - Ама как ги омагьосвали? - Ами сега не мога да се сетя какво точно им правеха на моряците - удавяха ли ги, вкаменяваха ли ги, или ги караха да се женят за тях и да останат на острова до края на живота си. - Че то не знам кое от трите е най-гадното...
***
Казвам на Йоан - Я ела тука да видим дали можеш да решиш задачите по математика от матурата за 12-ти клас. Той ги поогледа, поогледа, скролна надолу и каза:
- Абе важното е да сме живи и здрави!
***
А пък Бобо ...
... на външните работи ето тук.
Бъдете здрави, силни и информирани!
Препоръчваме ви още:
5 правила за живот по време на пандемия
Защо Япония се справя с коронавируса
...
Автор: ИвоИванов
„Светлина, повече светлина!“ бил рекъл Гьоте на смъртния си одър.
Докато стигнем до неговото незавидно дередже обаче, има време и през това оставащо ни време ще срещнем още много завистници в живота си. Обикновено това ще са близки хора и приятели. Така е устроен светът. С успеха задължително идва и завистта, те вървят в комплект, като хляба и солта са.
Това понякога си има и добрите страни, защото може да мотивира и амбицира завистника да постигне той самият подобни успехи. Тогава завистта е катализатор за лични постижения, което е хубаво - ето че тя може да носи и положителна, градивна енергия. В повечето случаи обаче е разрушителна и най-вече саморазрушителна стихия за този, който я изпитва.
Ако хората изведнъж престанат да ни завиждат, значи сме много зле или сме мъртви. И затова вместо нечия завист да ни огорчава, разстройва, депресира и изкарва извън релси, е по-добре за нас да обърнем и другата буза и да насърчим „приятелите“ си: „Завист, повече завист!“. ...
... пиано в НМУ «Любомир Пипков».
От началото на 2017 година започва да посещава уроци по пеене при Йоанна Ставрева.
През свободното си време много обича да чете. Чете от 4-годишна възраст и вече е прочела сама над 60 книги, като любими са ѝ книгите от поредицата за Хари Потър и биографията на Майли Сайръс – Живот по ноти.
Проявява голям интерес към актьорското майсторство и иска да се развива като артист. Вече е в трети клас на Музикалното училище и е убедена, че музиката и сцената са нейното призвание. Във всеки удобен момент свири, пее или слуша музика. Харесва класическата музика, обича вечните български хитове на Тангра, Тоника, Лили Иванова, Силвия Кацарова, Васил Найденов и т.н., почитателка е на Пинк, Майли Сайръс, Риана, Бионсе, както и групите Куин, Металика и Туистед Систърс. От българските изпълнители много харесва Михаела Маринова и група Б.Т.Р.
Дари, спомняш ли си коя беше първата песен, която си пееше непрекъснато?
Нямам спомен, защото пея откакто се помня. Дори ...
Автор: ИвоИванов
Моите първи художествени изяви са в областта на стенописа - в кухнята имахме едно миндерче, опряно до стената.
Аз се качвах прав на него и декорирах стената докъдето можех да стигна. С остър предмет бях придал дори релефност на изображенията, за да оставя трайна творческа следа във времето.
Трябва да съм бил на 3. Помня смътно, че стенописите ми не бяха много възторжено посрещнати от критиката по онова време. Но това не спря творческите ми търсения!
Никой не е пророк в собствената си страна.
В бунтарските ми тийнейджърски години имахме в стаята ни с брат ми едни грозни светли тапети на цветенца, моля ви се! Много ме дразнеха, затова облепих моята стена с плакати и мои рисунки. Като акцент нарисувах с молив върху тапетите череп. Турих и надпис под черепа: ‘Никой не е прав!’.
Майка ми щеше да получи удар като го видя, чете ми конско и като й дойде на гости на кафе нейната приятелка леля Пенка, й се оплака как безобразно съм надраскал стената и съм съсипал тапетите. ...
Автор: ИвоИванов
‚Да имаш баба е да имаш армия“ пише любимият Фредрик Бакман във великолепната си книга "Баба праща поздрави и се извинява". „Внуците имат върховната привилегия да знаят, че има някой на тяхна страна, винаги, независимо от всичко. Дори когато грешат. Всъщност особено тогава.“
Колко е прав!
Това важи с особена сила за нашите географски ширини, където да гледаш внуците е въпрос на чест за (почти) всяка баба. Активното участие на бабите в отглеждането на наследниците е всъщност една много добра школа, защото така се предават ценен опит и знания – такива, които същите тия баби (и дядовци) не са могли да предадат като родители на децата си, защото... не са имали време.
Знам, знам, тук стъпвам по тънък лед – ще се намерят много противници на традицията бабите да се посвещават на внуците си, ще ми се държат пламенни речи за разглезване, за тъпчене с нездравословни храни (като например домашна баница вместо чия с личи и цветчета на теменужки) и прочие.
Не е лесно да ...
Автор: ИвоИванов
На 12-ти април честваме Международния ден на авиацията и космонавтиката. Аз космонавт не съм бил (още), но като виден ВВС кадър днес имам професионален празник, ако искате да знаете!
Военновъздушните сили на Република България претърпяха тежка загуба като не успяха да ме привлекат като лейтенант в редиците си, въпреки вербовките на майорите и полковниците в поделението, в което служех. Можех да съм направил военна кариера и да съм некой пенсиониран висш военен сега, ама ей на! Да не говорим, че можех да съм президент!
Та, като бях в казармата в Русенско, преди много лета, в този хубав слънчев пролетен ден ни натовариха на автобуси и ни закараха в културния дом в Щръклево, където специално за нас беше организирана богата културна програма. След седмици строева подготовка по плаца, лазене в пълно бойно снаряжение из кални полета, заравяне на учебни мини, които после не можехме да открием, набиране по лостовете голи до кръста в дъжда и прочие армейски ентъртейнмънти, ...
Текст на Български фонд за жените
За жените, които са подложени на домашно насилие и психологически тормоз, извънредните мерки, наложени от властите и принудителното затваряне в домовете ни заради разпространението на коронавируса, са повече от извънредни. Те са заключени за неопределено време със своите насилници и са изолирани от другите хора и от ресурсите, които могат да им помогнат да справят.
Много често жените, които и преди са живеели в тази ситуация, сега са изложени на още повече рискове. Партньорите не им позволяват да излизат навън, спират достъпа им до семейните финанси; обидите, побоят, сексуалното насилие зачестяват. Хаосът и несигурността, отприщени от пандемията, допълнително изострят поведението на насилника. Ако той стои у дома, не ходи на работа и усеща липса на контрол върху живота си, ако има финансови затруднения и е в риск да остане без работа, това може да се превърне в “тенджера под налягане”, предупреждава Хера Хюсейн от британската неправителствена организация ...
Автор: ИвоИванов
С развитието на технологиите редица работни позиции не изискват физическо присъствие на работното място. Работата от вкъщи или т. нар. ‚хоум офис‘ става все по-популярен и търсен модел и у нас, и вече доста работодатели предлагат тази ‚екстра‘ на служителите си.
Предимствата са безспорни – не губиш часове в пътуване, не висиш в задръствания, можеш да вземеш детето от училище по-рано, да отскочиш до лекаря, зъболекаря, банката, да уговориш някакъв ремонт с техник, доставка от куриер и въобще, да отметнеш редица дребни, но важни ангажименти, така че това безспорно e ценна придобивка в днешно време, допринасяща за добрия work-life баланс.
Компанията, за която работя, успешно прилага този модел от години и може да се каже, че съм врял и кипял в провеждането на работни срещи от вкъщи.
Затова тук искам да споделя от първа ръка някои особености на онлайн коловете от дома и да сигнализирам за какво трябва да бъдем нащрек в подобни ситуации.
Въпреки че думата е придобила ...
... момиче, защото аз да съм била на около 16, тя - на 25. Така я беше демонизирала леля ни Мими, че любопитството у нас се бореше със страха, че а сме се приближили до нея, а сме прихванали от всичко лошо, което олицетворяваше.
Хората така са устроени, да се страхуват от всичко, което не разбират, което е извън рамката на собствения им мироглед. А страхът ползва жалки оръжия - ми каза Виктория веднъж. Не ме интересува какво говорят за мен онези, които не ме познават. Те съдят през собствената си призма, през собствените си очаквания, през неудовлетворенията и разочарованията си. Няма как да бъда отговорна за чуждите мисли, нито да ги оставя да ме моделират...
С Виктория се запознах лично на неин концерт. Русата ѝ коса беше прибрана в елегантен кок на тила и носеше дълга тъмносиня рокля със семпло деколте и въпреки това изглеждаше адски неприлична. Помолих я да ми подпише един диск за леля Мими, съседката, макар да бях убедена, че Мара Иванова Тенчева никога през живота си не е слушала ...
...
А що се отнася до момчетата?
Трябва да ги научим, че мъжествеността е свързана с уважението; да развенчаем привлекателността на хулигана като модел за мъжественост. Трябва да покажем като привлекателни момчетата, които в обществото не се възприемат като такива, но на тях може да се разчита; приятели, с които спокойно можеш да споделиш проблемите си. Трябва да променим този манталитет, за да намират за привлекателно това момче, а не побойника.
Какви са в най-общи линии последиците от насилието над момичетата?
Те са три групи. На първо място, това са здравословните проблеми. Обикновено са свързани с ниско самочувствие, тревожност и стрес. Много момичета получават стомашни проблеми, втрисане и припадъци. Здравето им също може да бъде засегнато от аборт или от честото приемане на противозачатъчни след полов акт, ако приятелят им обикновено отхвърля употребата на презервативи. На второ място са последиците за образованието им. Успехът им в училище спада и много от тях остават да повтарят, ...
Автор: Богомил Димитров
Бях малък, четири-пет годишен. Бърборех непрекъснато. Сигурно съм надувал главите на възрастните. Като се върнеха от работа, татко и мама бяха засипвани с разказите ми за деня и с всякакви въпроси. Бързаха да ми отговорят колко са уморени. Да съм излезел да си поиграя навън.
В нашата къща имаше три стаи, всяка с по едно семейство. В средната бяха баба и дядо. Най-често бях там, те ме понасяха по-дълго. По-големият ми брат бе мълчаливец с големи сини очи. Четеше от малък и бе много умен. Чудех му се като толкова чете, защо говори рядко. Язък му за четенето.
Една вечер дядо ми нещо не бе добре. Баба се тюхкаше около него, а аз се стараех да им е по-весело. По едно време дядо се изправи от леглото си. Извика ме да седна до него и каза:
- Слушай ме сега: Така, както си тръгнал, много скоро, думите ще ти се свършат. Всеки човек може да изговори една дума само строго определен брой пъти в живота си. Помисли добре!
Тази вечер заспах много трудно. Дядо сигурно ...
Автор: ИвоИванов
Знаете ли, че когато човек тръгне за едно място, а пък вземе, че се озове на съвсем друго, колелото на провидението се разджурква и го среща с особени чешити, които иначе никога няма да срещне по утъпканите коловози на ежедневието. В това е чарът на всяко пътуване – не знаеш къде ще се озовеш, кого ще срещнеш и какво ще научиш. И даже не е необходимо да бродиш из джунглите на Амазонка, достатъчно е да кривнеш от пътя за Петрохан.
Действието на тази история се развива миналия септември. Бяме тръгнали на разходка до Лопушанския манастир, който е малко встрани от пътя за Годеч. Всъщност ние въобще не бяхме тръгнали за там, а за детски рожден ден с пикник на поляна близо до София, но той прилючи по-рано и планът се промени в движение. Абе, ако трябва да бъдем точни, ние и за Лопушанския манастир не бяхме тръгнали, а за едно крайпътно заведение, където обядвахме обилно с приятели. С мен обаче човек никога не знае къде ще се озове накрая и една невинна разходка в парка ...
Автор: ИвоИванов
Да поговорим за телата си. Лятото е в разгара си: плажове, морета, реки, езера, басейни и навсякъде щъкат голи хора по бански - сега й е времето на тази телесна тема.
Моделът за женска и мъжка красота, който устойчиво се утвърди у нас в последните години и който бива следван от подрастващите поколения (а това за мен е притеснително), е че жените и мъжете трябва да изглеждат като в клиповете на чалга певците, казано най-общо.
Какво означава това, казано по-конкретно?
- Жената задължително трябва да е слаба към кльощава, с напомпани цици, целогодишен тен от солариум, восъчно лице, устни "патешка човка", изкуствени вежди и мигли, вампирски нокти, тежък грим и екстеншъни. Естествената красота не е достатъчна. Женствеността трябва да бъде тунингована с помощта на изкуствени подобрители - силикон, хиалуронова киселина, ботокс, филър и незнамси още какви съвременни магии, които ще я направят неустоимо изкусителна.
- Мъжът трябва да е много късо подстриган нацепен ...
Автор: Ина Зарева
Те са избрали всичко. Каква зодия да бъде, в колко часа е нумерологично подходящо да се роди, кое име ще предопредели живота му на гений. Колко и какви езици ще владее, кои спортове ще тренира, в кое училище ще учи, в каква специалност ще се дипломира и разбира се - какво ще работи.
Детето е едва тригодишно, но родителите вече са категорични за бъдещата му професия. Възможно е, ако са родили Моцарт. Но често пъти, в стремежа си да създадат най-съвършеното свое копие, родителите изобщо не забелязват, че са родили гений.
Как иначе ще се обяснят първоначалните професии, към които са били насочени едни от най-талантливи личности? Какъв би бил светът, ако Достоевски беше продължил да бъде военен инженер,Артър Конан Дойл – офталмолог, Лили Иванова - медицинска сестра, Вили Казасян – машинен инженер, Стоянка Мутафова – учителка, Шарън Стоун – адвокат, Уил Смит – програмист, Долф Лундгрен – химик, Джерард Бътлър – юрист, Брат Пит - журналист и т.н, и т.н.
О, колко разочаровани ...
... на младите читатели начин.
След като отговориха подробно на въпроса „Откъде идва храната” и разкриха любопитни факти за пътя на шоколада, създаването на перфектната чиния и зеленчук ли е доматът, веселите герои Люба и Знайко повеждат малките читатели на ново любопитно пътешествие - от семената на цветята, през метаморфозата на пеперудите до развитието на бебетата бозайници. Втората част на енциклопедия „Любознайко“ разкрива тайните на най-голямото чудо в природата - раждането на нов живот. В книгата ще намерите отговорите на още много въпроси - кой определя дали бебето ще е момче, или момиче? Как от яйцето се излюпва птиче? И защо мама кенгуру носи новороденото в торбичка?
Енциклопедичните факти тук са поднесени на достъпен език, а пълноцветните илюстрации на Стелияна Донева улесняват обучението чрез ярки визуални примери. Важно място в книгата отново имат забавните задачи, с помощта на които децата неусетно затвърждават получените знания.
За създателите на книгата:
Виктория ...