Автор: Иво Иванов

Ние, българите, винаги се разделяме на два лагера.

И само двама да сме, ще заформим две враждуващи сили и ще спорим, и ще воюваме до последно!

Не за да се роди истината в спора, а ей така, заради спорта. Да се поддържаме във форма.

Имаме дълголетни традиции в разделението, разцеплението и разединението. Така ни е тръгнало още от време оно и изглежда това ни е заложено в генетичния код.

Славяни срещу прабългари,
християни срещу езичници,
българи срещу турци,
революционери срещу апатична рая,
либерали срещу консерватори,
капиталисти срещу комунисти,
Левски срещу ЦСКА,
СДС срещу БСП,
сини срещу червени,
леви срещу десни,
селяни срещу граждани,
русофили срещу русофоби,
пушачи срещу непушачи,
вегани срещу месоядни,
кърмещи срещу некърмещи,
ваксъри срещу антиваксъри,
мутафчийци срещу мангъровци,
летуващи на гръцкото море срещу летуващи на нашето море,
протестиращи срещу контрапротестиращи...

Списъкът може да се разширява безкрайно.

А имаше история за Хан Кубрат, нали, и снопа с пръчките.

Само ни дайте опорна точка и достатъчно дълъг лост и.... ще се хванем от двете страни на лоста, едни срещу други.
Няма за нас средно положение. Диалог. Компромисен вариант. Съгласие. Win-win. Не намираме пресечна точка. Не че я търсим, де. А дори и две успоредни прави се пресичат някъде в безкрайността.

Защо българинът е джигит на пътя

Имаме две Българии - едната тук, а другата - зад граница (известна и като Другата България). Тази тукашната съответно също е разделена на две - едната България е бедна, занемарена и обезлюдена, а другата е показно богата, модерна и претъпкана.

България на пустеещите ниви и България на лъскавите молове.

Едната си брои стотинките за хляб от пенсията, другата кара скъпи коли и харчи хиляди за последния модел смартфон.

Едната България се облича с дрехи 2-ра ръка, другата е накипрена по последна мода. Едната пътува по света и разширява хоризонтите си, другата не е излизала цял живот от къщи и не вижда по-далече от оградата на двора си.

В едната България хората живеят с носталгия по миналото и псуват настоящето, другата уж е стъпила с единия крак в бъдещето, но засега е в разкрачено положение.

В унисон с традицията, тия две Българии все повече се отдалечават една от друга. Ако все пак има нещо, което ги свързва, то е, че и в двете здраво е пуснал корени двойният стандарт и двойният морал, и в двете нещата са се случвали и се случват често по втория начин.

Едната България гласува на избори, другата не гласува.

Изборите обикновено печелят две взаимно критикуващи се десни партии, две леви партии, които са в противоборство, две взаимно отричащи се националистически партии и две свързани помежду си като скачени съдове партии, които иначе се разграничават категорично една от друга.

А на сградата на народното ни събрание пише: „Съединението прави силата“. Няма по-голяма смешка от тази.

Земя като една човешка длан, а свита винаги или в юмрук, или в конфигурация със среден пръст.

Още от Иво: Йонизми & Бобизми

Завист, повече завист!