Здравей Мария!
Харесвам много блога ти и днес, пътувайки по магистралата, наблюдавайки поведението на повечето шофьори ми се искаше да напиша един много гневен коментар във ФБ. Не беше един или два пъти да ме притискат отзад, залепени буквално за колата ми и едно погрешно движение би могло да е фатално! После се замислих кой ще го прочете и реших, че няма много смисъл, не съм била никога добър писател, дори и във ФБ. Ти имаш голяма аудитория и ми се иска да зачекнеш тази така болезнена тема. А именно: какво кара българина да е “джигит” на пътя, да поставя останалите в напълно неоправдан риск на пътя, да не спазва правила и да изпреварва отдясно, да притиска колата отпред, залепен без никакво отстояние. Тази тема особено много боли, когато на задната седалка са и нашите деца. Ние все искаме другите са спазват правилата, да имаме една функционираща държава, а не искаме да спазваме никакви правила, нито да уважаваме правата на другите. Живея по принцип в Германия и може да прозвучи много цинично, но първата седмица в БГ се чувствам залята от разочарования...а съм по принцип голям патриот. Та така.. хубавото е, че все още изпитвам гняв. Спре ли да ми пука, изгубила съм всякаква надежда. Анелия Б.
************
Благодаря за повдигнатата тема, Анелия. Ти самата си го написала чудесно, но ще добавя няколко думи и аз.
И на мен ми се е случвало всичко, което описваш. Защо българинът обича да е джигит на пътя? За някои хора може би е начин да покажат, че са нещо повече от другите. Понякога е, защото карат по-хубава кола и искат да се изтъкнат, а друг път - точно обратното, защото колата им е стара, но хей, те са велики шофьори и всички ще им дишат прахта, нищо че всеки миг могат да се разпаднат.
По данни на Евростат за 2018 г. България е с най-много жертви на автомобилни катастрофи в Европа. Всяка година по пътищата на страната загиват около 600 души, а ранени - понякога тежко - са около 9000. Голямата част от жертвите са млади хора и деца. Статистиката може да се види в сайта на МВР.
За шофирането в нетрезво състояние сме писали много, за тарикатите на пътя също. Но колкото и да пишем, докато няма сериозни глоби и санкции, проблемът няма да се реши. Докато има корупция в полицията и шофьорите знаят, че актът ще им се размине с “една почерпка”, нарушители и джигити ще има. А някои от тях, уви, ще станат и убийци. На всичкото отгоре мнозина ще се разминат с условна присъда, което допринася към усещането за безнаказаност на пътните нарушители.
Как ще живеят с мисълта, че по тяхна вина нечий живот е изгубен?
На този въпрос отговор нямам.
Но имам приятелка, която изгуби всичките си крайници при катастрофа.
Имам и вече бивш приятел, който уби човек и доволно ми разказа как се е разминал условно.
Имам кауза на дете, изгубило родителите си при катастрофа, която редовно подкрепям.
Имам и аз надеждата, че няма да е винаги така и ще ставаме все по-съвестни граждани и шофьори.
А има и какво да се направи. Ето къде можем да сигнализираме за всякакви нарушители по пътищата според информация от правен сайт за граждани.
Как да подам сигнал до КАТ?
Какви са условията за подаване на сигнал?
Какво трябва да знам, ако искам да подам сигнал по телефон 112?
Какво трябва да знам при подаване на сигнал чрез електронна поща?
Какво трябва да знам за мобилното приложение?
Възможно ли е нарушителят да научи за мен?
Не, тъй като личните ми данни са защитени и достъп до тях имат единствено служителите на МВР и центровете за спешни повиквания 112.
Какво друго можем да направим?
На всички, които потеглят на път - в отпуск или по работа - леко и безаварийно!
Ето и една полезна статия къде да подадем сигнал при всякакви други нарушения, опасности и престъпления.
Тук разказвам за съдбата на Любчо, чиито родители бяха убити, а той осакатен от пиян шофьор. При всяка възможност подкрепям неговата кауза.
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам