Автор: Боряна Конова (психолог)/ДМСГД-Плевен

Често пъти ние, родителите (съзнателно или не), говорим за децата си по недобър начин в тяхно присъствие. Възрастните погрешно смятат, че когато едно дете играе или се занимава с някаква дейност – то се изключва от околния свят и спира да ни чува. Това, обаче, не е така и тази заблуда на родителите може да нанесе много вреди. Истината всъщност е, че точно в такива моменти децата ни са като попивателни гъби и възприемат информацията от околната среда много по-добре, отколкото ако принудително ги накараме да седнат пред нас и да ни гледат в очите (самата принуда като действие вече е отнела част от вниманието и концентрацията на малкия човек).

Защо са важни думите, които достигат до децата?

Защо е толкова важно да не говорим лошо за детето си на него или пред него?
Думите, които стигат до детето ни, са негова символична опора в живота. “Хубавицата на мама”, “силното момче на татко”, “умника на семейството” или другата крайност “много си непохватен”, “ти все не си разбрал”, “с две леви ръце си роден”… и много други определения се запечатват в главата на детето и изграждат негови символични опори, с които то заживява. Друг класически пример е: „Виж другото детенце как не се срамува, виж го как влиза в градината без да плаче, а ти?“

За съжаление, често пъти възрастните несъзнателно, без да искат или целят, създават в децата си един негативен техен образ, едно излишно изопачаване на негативните им качества, които пречат на израстването им като успешни възрастни впоследствие.

Защо го правим?

Понякога преписваме на децата си страховете и тревогите си, заедно със собствените ни негативни черти, без да си даваме сметка, че те всъщност, могат да са наша пълна противоположност като личности или в даден период да наблюдаваме едно временно поведение в живота на децата. Колкото повече се подхранва доброто в детето, а лошото – оставяме гладно, незабелязано, толкова повече негативното ще избледнява на фона на позитивното. За тях е изключително ценно да се говори за добродетелите им, за силните им страни, за това, което харесваме в тях и това, с което се гордеем. Техните опори в живота трябва да бъдат думи като “ти си прекрасен”, “гордея се с теб”, “днес постъпи много добре, когато…”, “вярвам, че ако опиташ, ще стане”, “важното е, че опита” и подобни.

Какво можем да променим в думите, които използваме?

Разбира се, за нас родителите невинаги е лесно да се фокусираме само върху добрите неща в децата ни. Има дни, в които децата просто са по-нервни, изморени, или може да преживяват нещо, за което да не знаем. В такива моменти това, което можем да направим, е да назовем даденото действие в поведението на детето, което ни кара да се чувстваме зле, или ни тревожи. От голямо значение обаче, е то да не бъде отнесено към детето като цяло. Ето пример – ако детето ни не обича да си подрежда играчките и това ни изморява и изнервя, вместо да му дадем определението „много си лош, никога не си подреждаш стаята“, можем да кажем: „когато не си подреждаш играчките, после трудно ги намираш, това е твоя отговорност“. Трябва да порицаем даденото действие, но не чрез него да придадем лошо качество на детето като цяло. Много по-полезно би било да му кажем как се чувстваме, когато то се държи така и защо е важно да се свърши даденото нещо по правилен начин. Може би, детето има нужда да бъдем негови партньори, а не съдници. Да му помогнем, а не да сме срещу него.

Защо това е толкова важно за бъдещето на детето?

Познавам много възрастни, които са отрекли дадени свои качества или мечти, само защото навремето родителите им са им внушили, че не могат дадено нещо и че не са достатъчно добри. “Пееш фалшиво като мен”, “ако се омъжиш, няма да е за дълго”, “от малък не си оправен – с каквото и да се захванеш се проваляш”, “ти си много свит, не знаеш как да общуваш” и много други осакатяващи примери, сякаш отрязват крилата и мечтите на детето.

Затова, нека се стремим детето да усеща вярата ни в него. Нека чрез нас и чрез нашите думи то да познава силните си страни, да ги развива и използва. Когато говорим за детето си (в негово присъствие или не) да виждаме добрата му версия и неговите способности. Да фиксираме вниманието си в нещата, които детето ни прави добре, малките стъпки и успехи, с които то израства.

Времето децата да са с нас и край нас не е вечно. То лети бързо! Нека е пълноценно и смислено. Всеки ден, прекаран с детето ни, е неговият спомен с нас в утрешния ден, когато то е пораснало. Думите са лек, по-силен от животоспасяващо лекарство! Те даряват смисъл, вяра, надежда, обич, лекуват рани, помагат да пораснеш или… да останеш малък.

Затова – избирайте думите, с които заживяват вашите деца.

Прочетете също:

Протези за душата