Автор: Боряна Конова, психолог

Животът на съвременния човек е ръководен от много и различни правила. Да спрем на червен светофар и да изчакаме да светне зелено е важно правило, за да запазим живота и здравето си. Да изчакаме реда си на дълга опашка, дори когато закъсняваме също е неписано правило, свързано със социалните норми на обществото, в което живеем. Скоростта, с която шофираме, спирането на пешеходна пътека и много други примери, показват, че за да живеем в един нормален и сигурен свят – спазването на правилата е от огромно значение.

Децата и правилата

Различните срещи с деца ясно ме насочиха към най-важното правило, което всяко дете следва да приеме за себе си. То би могло да се формулира така: „Аз имам собствено тяло, с което разполагам и то принадлежи само на мен. Мога да го споделям с някого, ако това ми е приятно: да седя в скута на баба, да прегръщам малкото си братче, да се гушкам в мама. Но понякога не искам да споделям моето тяло: ако някой ме гъделичка, по начин, по който не ми харесва, ако ме наранява или целува, а аз не искам – не съм длъжен да споделям тялото си. Никой няма право да наранява тялото ми, и аз нямам право да наранявам тялото на друг.“ Ето това разбиране и възприемане на тялото на детето като неприкосновено, би понижило до голяма степен агресията между децата и би повишило значително уважението помежду им. Често пъти, когато деца в по-ранна възраст се бият, то е достатъчно само да бъдат разделени и да бъдат идентифицирани телата им като на две отделни човешки същества, с простото правило, че никой няма право да докосва по груб начин тялото на другия.

Към третата година децата стават по-социални и това изисква някои жертви и способност за въздържание - да не отнемаш чуждата играчка, да споделиш своята, да изчакаш реда си на люлката и др. Постепенно за малкият човек става ясно, че не винаги може да се държи така, както иска. Някои родители изпитват притеснение да бъдат категорични и постоянни в правилата, които налагат, с разбирането, че така могат да накърнят личността на детето или да потушат любопитството му към света. Обикновено на децата трудно се отказва, правилото днес е едно – а утре друго, правят се много компромиси, а желанието на детето за удоволствие често се удовлетворява на мига. В други случаи родителите имат свръх-строго и забраняващо отношение и понякога това взема превес над добрите моменти заедно. Такива родители често са изнервени, прибягват до физическо и вербално насилие и сякаш губят радостта от това да си родител. Те възпитават децата си чрез строг контрол, страх, принуда, но едно такова дете, пораствайки, ще търси винаги контрола от външна позиция – а не вътре в себе си.

„Златната среда“ или как да поставяме правилата ясно?

Във всяко семейство, „златната среда“ бива разбрана по различен начин и е невъзможно да се сложат всички семейства под общ знаменател. Може да се каже със сигурност, че общото между тях е, желанието им децата им да растат щастливи, успешни, с добър личен и професионален живот и най-вече здрави. Отглеждайки детето си с любов, внимание, разбиране, уважение, ние ще му осигурим спокойствието, необходимо на неговата нервна система, да изгради базово доверие в заобикалящият го свят. Правилата, в които убеждаваме децата си обаче, не биха имали никаква стойност, ако личният ни пример се разминава с казаното от нас. Няма как да възпитаме детето си да е сдържано, търпеливо, състрадателно и добронамерено, ако ние самите не сме такива. Родителството е сложен процес, в който развитието и промяната е добре да прогресира в двете реципрочни посоки. Светът, в който живеем, е сложен, забързан натоварен и родителите, прибирайки се от работа, е нормално имат нужда от почивка и време за себе си. Но колкото и изморени да сме, е важно, дори за 30 минути на ден да подарим на детето си качествено общуване. Да „слезем“ на неговото ниво – да разберем какво го вълнува, какво му се прави и на базата на тази добра връзка по между ни, да развиваме представите му за това кое е добро и кое лошо, кое е правилно и кое води до неприятни последици.

Добрата връзка с децата ни е в основата на това да бъдем по-лесно чути и разбрани от самите тях, а оттам и по-лесно да възприемат нашите убеждения и възгледи за правилно поведение.

И тук стигаме до самоконтрола…

Бихме искали детето ни в утрешният ден, когато не сме до него да спазва правилата, да помни и следва добрите ни съвети и примери, да има безопасно и успешно поведение, но това да се дължи на него, а не на външни фактори и контрол.

Самоконтролът като способност освен спазването на правилата, включва и умението да изчакаш и да имаш търпението да отложиш удоволствието за по-късен момент. Да умееш да пренасочиш желанието си в друга посока, да отместиш фокуса си от едно към друго действие.

Тази способност се заражда още в ранното детство и трябва да става все по-устойчива с порастването, като за това е необходимо едно нормално, уважително и на моменти рестриктивно поведение от страна на родителите.

Затова отлагането на удоволствията е от ключово значение. Ако детето иска бонбони преди вечеря, трябва да изчака първо да се нахрани с основното. Ако иска на всяка цена, прибирайки се от училище да вземе телефона или да гледа телевизия, то може да се създаде ритуал, в който първо се мият ръцете, после се сменят дрехите с чисти, и след 5 или 10 минути свободно време, да дойде реда на така любимото занимание за детето. Когато детето е много превъзбудено, няма търпение и според него трябва сега, веднага да му дадем нещо, е достатъчно просто да кажем: „Добре, броим до 10 и го взимаш.“, което се явява вид „пауза“, малка „почивка“ между желанието и удовлетворението.

Детският растеж и развитие са непрекъснати процеси и бързо идва денят, в който ние вече няма да сме всичко за тях. Ще започнат много повече да се вълнуват от приятелите си, а средата им става водещ фактор за поведението им. Но е сигурно, че нашето лично отношение към правилата, до голяма степен се интегрира в децата ни и рано или късно става тяхно собствено. Ако ние като родители, имаме добър самоконтрол и спокойно приемаме предизвикателствата на живота, благоприятстваме развитието на това качество и в потомците си.

Още от Боряна: Защо са важни думите, които достигат до децата ни