logomamaninjashop

Умните деца

Автор: Мария Пеева

Да имаш умно дете е сериозно предизвикателство. Нашата образователна система е доста унифицираща и таргет групата й не са нито умните деца, нито децата с проблеми в развитието. Тези две групи са извън полезрението й и да се погрижи за адекватното им обучение и развитие остава изцяло родителска отговорност.

 

С първия ми син бях изключително спокойна, защото той можеше да чете и пише на пет години и в първи клас смяташе с трицифрени числа. Какво се получи на практика обаче? Беше му скучно в час, разсейваше се, научаваше си уроците още в училище, пишеше домашните в междучасията и така и не се научи на организация и труд. В прогимназията беше отличник, но без никакви навици за самоподготовка. Отказваше да ходи на олимпиади и състезания, защото в събота и неделя предпочиташе да се наспи. Единствената година, в която отиде на олимпиада, взе първо място на областния кръг, но после продължи по същия начин.

 

Когато дойде време за кандидатстване след седми клас, бях сигурна, че няма да го приемат в Американския колеж, не защото няма качества, а заради липсата на желание да положи каквито и да били усилия. Благодарение на страхотната учителка, на която попаднахме, детето си върна мотивацията и за първи път от години го видях да седне и да решава задачи с удоволствие. Една година труд даде резултат и го приеха с много висок бал и стипендия. В колежа отново продължи по стария начин – минимално учене. Почти не съм го виждала да седне и да се подготвя за училище. Може би единствено прословутите им тежки „файнъли“ го ангажираха по един ден.

 

Не съм доволна, че не успях да науча първия си син да е по-мотивиран да учи и да се развива. Отчитам изцяло като своя грешка, че не обърнах достатъчно внимание от самото начало на образованието му и разчитах само на това, че е умно дете. Но си направих съответните изводи и вторият успях да науча, че да си умен не е само привилегия, а и отговорност да развиваш потенциала си.

 

Ето какво мога да препоръчам на родителите на умни деца:

 

1. Изборът на училище ОЩЕ ОТ ПЪРВИ КЛАС. Не е толкова съществено дали е държавно или частно, макар че нивото на частните училища все повече се вдига и там се въвеждат по-съвременни методи за преподаване. Най-важното е да търсите училище с високи резултати от състезания и матури. Отворете една класация на математически състезания, такива има още от първи-втори клас, и проверете кои училища имат най-много представители и високи резултати. Проверете за няколко поредни години. В малките класове математиката се удава на всички умни деца, истинските математици се открояват чак след пети-шести клас. Така че ако детето ви смята с лекота, това със сигурност означава, че е умно, макар че може и да не означава непременно, че ще стане гениален математик. Високите резултати от матурите в четвърти и седми клас са явни показатели за високо ниво, както и че в училището се отделя внимание на децата с по-голям потенциал.

2. Изборът на учителка В ПЪРВИ КЛАС. В малките класове няма по-важен човек за детето от класната му. Разпитайте задължително дали е амбициозна или просто си върши работата, дали обръща внимание на надарените деца, дали успява да им отдели време, да задържи интереса им и да ги стимулира допълнително. Говорете с нея и споделете, че детето ви е умно, напредва бързо и очаквате от нея да му дава допълнителен материал, за да не изгуби интерес.

3. Извънкласни школи и занимания. Обикновено малките ученици посещават занималня. Непременно изберете такава, в която не просто се пишат домашни, а материалът се обогатява. Вашето дете ще се справи с тях за половин час и после ще скучае, докато другите още сричат. Погрижете се детето винаги да има интересна книжка в чантата, ако е свършило преди другите и няма какво да прави. Попитайте преподавателите дали учат детето на самоподготовка и какво занимание ще му предложат, ако е приключило с училищните уроци. Питайте го всяка вечер с какво се е занимавало, дали е скучало или му е било интересно.

4. Самообучение. Научете детето да се образова само от най-ранна възраст. Предоставяйте му работни материали, интересни книги, осигурявайте му време и пространство за самостоятелни занимания, задоволявайте природната му любознателност.

5. Много внимателно с изпреварващия материал! Всеки добър учител ще ви обясни, че ако детето е много по-напред в учебния материал от връстниците си, просто ще скучае в час и ще изгуби мотивация. По тази причина, ако вие лично се занимавате с подготовката му вкъщи, внимавайте да не изпреварвате това, което са взели в училище. Нека решава задачите със знанията за съответното ниво, не му показвайте по-лесни методи, които се преподават в следващия клас. Ако в училище учи английски, запишете го на школа по немски, за да не се дублира материала.

6. Задължително запишете детето на спорт. Спортът учи на дисциплина. Нека то само избере спорта, но вие следете да го посещава редовно.

7. Не прекалявайте. Дори и умните деца имат нужда от време за игра и нищонеправене. Не бива целият им ден да преминава в тичане по курсове и занимални.

8. Един от проблемите на умните деца е т.нар. peer pressure. На български означава социален натиск. Умните деца винаги се открояват и често стават обект на сериозна вербална агреси. Наричат ги зубър, подмазвач и какво ли не. За да избегнат въпросния натиск, нерядко те умишлено се превръщат в шута на класа и демонстрират пренебрежение към учебния материал и учителя. Друг вариант е да се превърнат в аутсайдери. Според мен най-добрият начин да се справите с въпросния peers pressure, е често да напомняте на детето, че трябва да се гордее, че е умно. Разказвайте му интересни истории за успели хора, разговаряйте за научни открития и постижения. Възпитавайте го като победител, мотивирайте го да ходи по състезания и да се гордее с резултатите си. Детето трябва да знае, че способностите му, които го открояват, всъщност са негов плюс и могат да го направят популярен, вместо да се срамува от тях. Виждали ли сте добър футболист в училище, който се срамува от успехите си? По същия начин би трябвало да се гордеят и математиците. Разговаряйте с детето по тези въпроси и изслушвайте притесненията му. Успокойте го, че дори и да не е толкова популярен в училище, най-вероятно в живота ще се справи доста по-добре от мнозина, които му се подиграват.

9. Внимавайте да не му поставяте невъзможни цели. Да си умен не означава непременно да си гений. Не показвайте разочарование, ако детето невинаги е на първо място или ако понякога не се справя. Насърчавайте го да се развива, но не забравяйте да му напомняте и да се забавлява. Виждала съм случаи, когато умни и способни деца буквално прегарят от прекаленото напрежение. Така че нека всичко да е с мярка. Научете го да приема спокойно и неуспехите, да се учи от грешките си и да осъществява своите амбиции, а не вашите.

10. Никога не изисквайте от него само високи оценки. Високите оценки не означават непременно знания. Няма никакво значение дали детето е получило някоя по-ниска оценка от време на време и да му се скарате за нея не е добра идея. Ако предметът му е интересен, то ще овладее и учебния материал на нужното ниво. Целта трябва да е да направите предмета достатъчно интересен, а оценките ще дойдат сами. Пробвайте с някоя интересна книга или още по-лесно - с материали по интернет. Много български сайтове вече предлагат чудесни образователни материали по най-различни предмети.

Вижте и тази статия за децата,

които могат, но не искат.

 

Ако темата за възпитанието ви интересува, можете да прочетете този разказ за трудностите в пубертета. А тук сме писали за критичното мислене.

Последно променена в Четвъртък, 01 Февруари 2018 09:29

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам