Автор: Росица Бонева

Ако някога сте се запитвали: „Колко точно са големи 9-годишните деца?“, то от МОН вече имат отговор за вас. И той е - толкова, че да могат да имат по 6 учебни часа (по 40 минути), 1 голямо междучасие (20 минути) и 4 малки междучасия (по 5 минути). И не просто да ги имат като учебна програма, а да се предполага, че след това ще бъдат способни да учат и следобяд – било в занималня или у дома.

Разбира се, МОН удобно си е измило ръцете, упоменавяйки в Наредба 10, чл. 9 (2) междучасия „с продължителност не по-малко от 10 и не повече от 30 минути“. Като са си оставили вратичка за изключения, когато в същата наредба, в чл. 9(4), се казва: „За училищата, в които няма условия, обучението на всички паралелки да бъде само преди обед, по изключение на ал. 2 две от почивките могат да са с продължителност не по-малка от 5 минути по решение на педагогическия съвет и със съгласието на обществения съвет.”

Въз основа на така цитираната наредба, аз имам следните въпроси:

1. Колко са училищата (СУ, а не ОУ), които могат да осигурят обучение на всички паралелки само до обяд?

В условия, в които масово не достигат места за ученици в начален курс и ежегодно се разкриват нови паралелки, а където това не се прави, тези по план се раздуват до безобразие, няма как да се осигури обучение на всички паралелки само до обяд. Не го позволява материалната база, не го позволява и учителският капацитет – и всичко това е добре известно на МОН. И тук те прехвърлят топката на училищата.

2. Колко са училищата, които доброволно биха намалили броя паралелки, за да успеят да вкарат обучението на всички само в 1-ва смяна, при положение, че годишната държавна субсидия за ученик е в размер на 1 400 лв.?

По груба сметка, дори само от една паралелка от 20 деца, училището би загубило 28 000лв. за година. А в повечето СУ далеч не става дума само за 1-2 паралелки повече. Следователно, няма държавно училище, което доброволно да се лиши от финансови субсидии. Пък било то по решение на педагогическия съвет. Пък било то и в името на децата.

Какво искат родителите?

3. Ако на горните 2 въпроса няма икономически издържани отговори, то да минем на по-екзистенциалните въпроси:

Какво се предполага да се случва с децата в тези 5 минути междучасие – да отидат до тоалетна, да пият вода, да хапнат, да излязат на въздух или да си починат психически преди следващия час? Аз откривам възможни положителни отговори само на първите 2 въпроса и то, само при добра организация и достатъчно на брой близки тоалетни. Тук, в скоба, оставям вие да си припомните ученическите години и броя тоалетни на всеки етаж. И на практика, единственото, което децата могат да си позволят, е да пият вода между часовете. Разбира се, по този начин децата са принудени да излизат по време на час до тоалетна, което прекъсва учебния процес и намалява концентрацията. Но това са вторични ефекти, за които надали някой се замисля, когато пише наредби и гласува субсидии.

За финал искам да попитам експертите, въвели матурите след 4-ти клас:
Как се очаква децата в 3-ти и 4-ти клас да научат материала, върху който ще бъдат изпитвани в края на 4-ти клас, с така определената ежедневна натовареност и междучасия, на ръба на санитарния минимум? С риск да бъда лош пророк смятам, че отговорът на този въпрос все повече клони към драстично спадане на възрастта, при която се случва т. нар. burnout (б.р. емоционално прегаряне).

Препоръчваме ви още:

Детето ми недоучено

Искаме едно и също

Кога ще тръгнем по "западния" коридор в образованието