Грижата за злоядо дете е сериозен източник на стрес. Попитайте майките, които ежедневно водят тази битка. Проблемът предизвиква не само тревога за здравето на детето, но често се отразява и на самооценката на родителите: „Защо само моето дете не се храни като всички останали? Къде греша?“ Отговорът на специалистите, посветили книги и изследвания на темата винаги е един и същ – вината не е у вас, просто някои деца имат особености, които ги правят по-трудни за приучаване към здравословно хранене от други. Ето препоръките на трима експерти, които са полезни и лесни за осъществяване. Своя опит споделят Памела Друкерман, американски журналист (познат за аудиторията ни автор); преподавателката от Колумбийския университет Карен ле Бийон и украинският психолог Ана Римаренко.

„Защо френските деца не плюят храната си“ е една от най-превежданите книги на Памела Друкерман. Сигурно защото съветите, които съдържа, са лесни за прилагане.

Ето и нейните 10 правила за добро възпитание, които съдържат разковничето към преодоляване на проблема със злоядството.

1. Научете детето на четирите добри думички – моля, заповядай, ако обичаш, благодаря.

2. Установете границите на позволеното.

3. Позволявайте само една закуска между основното хранене.

4. Дайте на детето да разбере кой е „шефът“.

5. Научете се да казвате „не“.

6. Успокоявайте само с поглед. Думите често са излишни.

7. Не казвайте „дръж се прилично“, а „контролирай се“.

8. Научете се да правите пауза, изчаквайте.

9. Позволете на детето да използва някоя „по-силна“ дума, като отдушник, когато е превъзбудено.

10. Дайте му толкова свобода, колкото може да „носи“.

„Френските деца ядат всичко, вашите също могат“ - авторът на тази книга, Карен ле Бийон фокусира вниманието върху трудностите, които срещаме в опитите си да храним детето здравословно. Тя споделя опита, който придобива, когато семейството й се премества от Канада в Бретан. Признава, че по онова време единственото, което обичала да яде дъщеря й, били пържените картофки. Другите основни храни в менюто й били десертите, сухите закуски, сандвичите и спагетите. Когато заживели във Франция, Карен установила, че в местните училища няма детско меню. Учениците били хранени с месо, риба и зеленчуци от местните ферми. При това между основното хранене не се практикували междинни закуски, а включването на нови продукти в менюто било посрещано с ентусиазъм от децата. Темата за храненето била една от най-любимите във френските семейства. По традиция на закуска се обсъждало какво ще има за обяд и вечеря, а времето, което отделяли на семейното хранене, било два пъти повече отколкото в американските семейства. Карен била впечатлена и от това, че местните не изчислявали калории и предпочитали по-мазните сирена и меса, а за слабостта им към маслото дори са правени филми. Това обаче съвсем не ги нарежда сред първенците по сърдечно-съдови заболявания. Така създала остроумна и занимателна книга, която допълнила с рецепти от френски майки – полезни и вкусни.

А това са нейните 10 правила за хранене:

1. Вие отговаряте за хранителното възпитание на децата си.

2. Храненето не е игра, не е награда и не е средство за утешаване.

3. Децата ядат това, което ядат и техните родители.

4. Поне веднъж дневно сядайте всички заедно на масата.

5. Осигурете разнообразие – един вид основно ястие не бива да се предлага повече от веднъж седмично.

6. Можеш да не ядеш, но си длъжен да опиташ.

7. Не позволявайте повече от една междинна закуска дневно. Гладът между храненията е нормално състояние.

8. Гответе и яжте без да бързате. Да се храниш правилно означава да ядеш бавно.

9. Яжте домашно приготвена храна, а не полуфабрикати.

10. Правилата не са догма, те могат да се нарушават. Важното е да изпитвате удоволствие от храненето.

„Как да нахраним злоядото дете“ - автор на тази книга е украинският психолог Ана Римаренко. Тя е полезно четиво за майките, които болезнено преживяват нежеланието на децата си да се хранят.

10-те правила на Анна Римаренко

1. Отношенията с храната са основа за много други отношения в живота на детето; към себе си, към потребностите на своето тяло, към умението да отстояваш мнението си и др.

2. Здравословно хранително поведение е умението да чувстваш своите потребности и да избираш най-добрия начин да ги задоволиш. Да разбираш гладен ли си, или сит, какво би искал да хапнеш и кога да спреш.

3. Бъдете внимателни към себе си – вашият опит, състояние и убеждения влияят на детето значително повече от съзнателните ви думи или действия.

4. Детето ви подражава и по време на хранене – от поведението на масата до отношението към храната.

5. Всички усещания на детето (включително и вкусовите) са по-ярки, отколкото при възрастните. Затова наситеният вкус на фабричните десерти, на солените и мариновани храни може да наруши създаването на здравословни вкусови възприятия у него.

6. Детето решава колко може да изяде, според усещането си за ситост. Затова не бива да го заставяте да поема количества извън желаните от него.

7. Ако детето „нищо не яде“, но е в добро здравословно състояние, е напълно възможно да неглижирате похапванията между основното хранене, считайки ги за безобидни. Плодовете, компотът, бисквитите и другите „гризалки“ също са храна.

8. Не отвличайте вниманието на детето от храната, за да поема повече, докато гледа филмче например. Да се храни, когато не е гладно, докато гледа или слуша нещо, е много нездравословна практика.

9. Детето има пълното право на непостоянен апетит. Днес може да яде с охота, утре да няма особено желание. Това е нормално.

10. Ние не целим да нахраним детето на всяка цена. Нашата цел е то да бъде здраво и щастливо.

Източник: kolobok.ua

Препоръчваме ви още:

Как се хранят младите европейци

Как детето да заобича здравословната храна - съветите на японските майки 

Детето не яде? 7 полезни идеи за родителите на злояди деца 

Баба, дядо и здравословното хранене