Автор: Мария Пеева

Някои хора са способни да съчувстват, на други им липсва емпатия. Някои са готови да се разплачат, когато видят нечие страдание, други най-много да си кажат: “Добре, че не се случи на мен”. Хората са различни и не можем да очакваме всички да реагират еднакво на трудностите, които други преживяват, нито да са готови да откликнат и да се отзоват във всеки един момент на нуждите им.

И все пак си мисля, че за някои професии е важно това качество - съпричастието. Как може да станеш учител, ако не обичаш деца? Как може да станеш лекар, ако ти е безразлична съдбата на пациента? Как може да станеш социален работник, ако не уважаваш хората, които следва да подкрепяш?

Може би някои от вас ще кажат, че за да работиш добре с хора, независимо дали са пациенти, ученици или клиенти, трябва да си хладнокръвен, безпристрастен, да не позволяваш емоциите да вземат връх над трезвата ти преценка.

И все пак нека правим разлика между дистанцираност и хладнокръвие, между безразличие и безпристрастност. Днес вложих много негативни емоции в спор, който все пак беше ползотворен, защото ме накара да се замисля за качествата, които бих очаквала от един социален работник. Замислих се какъв трябва да бъдеш, когато срещу теб застане човек, нуждаещ се от помощ. Имаш ли право да си студен, безразличен, високомерен, снизходителен, презрителен? Да натякваш? Да демонстрираш висотата на позицията да решаваш съдби? Да не изслушваш човека, който търси помощта ти, защото по-добре от него знаеш какво му трябва? Нима така ще му вдъхнеш доверие, че можеш да му помогнеш? Че си загрижен за него? Къде отива "социалното" на социалните служби, когато го няма човешкото, когато липсва доверието между човека, който оказва помощ и човекът, който трябва да я получи. Нали идеята е първият да "служи" на втория, не вторият да се моли на първия, да "проси пари", както някой се изрази днес? Нека докато се борим срещу системата, не забравяме, че тя е съставена от хора. И ако достатъчно от тях имат желанието да "служат" смислено, ако приемат работата си като мисия, като съществен елемент за щастието и благото на обществото, то тази система ще се промени наистина. Само външен натиск и протести не стигат. Трябва и вътрешна воля, вътрешно желание от страна на самите служители. И коренна промяна на отношението към всички хора, които търсят помощта им.

В сайта на една школа за социални работници открих тези 10 умения, които човек трябва да притежава, за да бъде добър в професията си. Ако не са ви присъщи, ако не можете да ги развиете в себе си, може би друго поприще ще е по-подходящо за вас. В социалната работа няма много пари, така или иначе. Оставете я на хората, които искат да я вършат, защото я чувстват като признание.

10 качества, които социалният работник трябва да притежава и възпитава. 

1. Емпатия

Емпатия е способността да се идентифицираш с трудната ситуация на друг човек. Това е интелектуален и емоционален процес, който ще ти помогне по-добре да разбереш и да помогнеш на други да решат проблемите си. Повечето социални работници са емпатични по природа. Често това е основната причина да изберат тази професия.

Емпатията - вродена ли е способността ни да съчувстваме?

2. Поставяне на граници

Освен да е емпатичен, социалният работник трябва и да умее да постави граници и да приеме, че има ограничения на това, което може да се направи за определен период от време. Предизвикателство на професията е, че често ще имате чувството, че работата ви не е свършена докрай. Ако си поставяте граници и разделяте работата на етапи, ще може по-лесно да отговорите на собствените си очаквания.

3. Активно изслушване

Умението да изслушваш активно, да задаваш точните въпроси и да запомняш информация е жизненоважно в социалната работа, особено в консултантския й аспект. Така утвърждаваме отношения на доверие, отваряме врати и разбираме важни детайли за човека, който търси нашата помощ и разбиране.

4. Интуиция

Освен да получи и обработи вербалната информация, социалният работник трябва да обръща внимание на езика на тялото, социалния подтекст и културните модели на поведение. Някои клиенти ще заявят директно от какво имат нужда и ще работят фокусирано за решението на проблема, а за други ще се наложи да “четете между редовете”, за да интерпретирате чувствата им.

Защо майките са перфектни в офиса

5. Правилна самооценка

Социалните работници редовно получават обратна информация от клиенти, супервайзери и други източници, но самооценката е не по-малко важна. Да оценявате как се справяте сами и да работите за подобрение, като вземате предвид градивната критика и похвалите, е незаменимо умение.

6. Организация

Социалните работиници често имат натоварен график, много случаи и скучна бумащина. Умението правилно да разпределяте времето си и да подреждате приоритетните задачи ще ви помогне да предложите по-добри услуги на клиентите си.

7. Координация

Способността да координирате комуникацията и действията на различни страни е жизненоважна част от ролята на социалния работник в свързването на клиента с различни служби и услуги.

8. Убеждение

Дали за да убедите клиент да промени поведението си, да мотивирате здравен служител да ви помогне или застраховател да покрие нечии разходи, умението да убеждавате е безценно за социалния работник.

Умора на съчувствието

9. Кооперация

Както любезното убеждаване, така и активното съдействие може да предложи алтернативен маршрут за правилното решение. Умението да преговаряте, да правите компромиси и да се сработвате с другите е от първостепенно значение в социалната работа.

10. Почивка и презареждане

Социалната работа може да е много благодарна професия, но също така и невероятно стресираща. За да бъдете ефективен и ангажиран в работата си, жизненоважно е да се грижите и за собствените си нужди. Да оставяте работата си в офиса и да се насладите на почивката е важно не само за вашето благосъстояние, но и за това на клиентите ви.

Самата природа на повечето социални работници предполага тези качества. Важно е да признаете значимостта им и да ги развивате, за да имате успешна и смислена кариера в избраната професия.

Препоръчваме ви още: 

Майките, от които нищо не зависи