Когато бях младо момиче (не че сега съм старо), имах страхотни идеи за възпитанието на децата. Знаех много добре какво НИКОГА няма да правя и ужасно се възмущавах, когато видех на улицата някоя майка да се кара шумно на детето си, да пуши, да пие бира и да се ангажира с други такива немайчински занимания. Също толкова се възмущавах и когато видех някое дете да отговаря на майка си, да хвърля пясък по братчето си, да си обръща чинията на пода, да пищи истерично и да пишка в близката градинка. Представях си майчинството като прекрасен романтичен филм, в който аз съм винаги сияйно усмихната, с изряден външен вид, мила и откликваща, всеотдайна и нежна. А детето си представях като едно същинско ангелче, чистичко, весело, с розови бузки и сресани косички, издокарано в костюмче и благовъзпитано като малък лорд.
Филмът го гледах за първи път през 1994 г., но се оказа екшън-драма-трагикомедия с елементи на хорър. После гледах и три продължения през 2003, 2007 и 2013 г. В същия жанр. Още в началото на първа част осъзнах, че идеите ми не работят точно както ми се иска и в никой случай не следват моя сценарий. Преживях кратък период на депресия, докато приема, че няма да бъда идеална майка и няма да имам идеално дете. Но мина още известно време, детето порасна и слава богу, аз също взех, че пораснах с него. Осъзнах, че не искам да бъда идеална майка и не искам да имам идеални деца. Защото щастливите деца не са идеални. Те са палави, крещящи, рошави, често сополиви, повръщат върху новото ви бяло яке, обичат шоколад, мразят броколи и спанак, и само чакат да им облечеш най-красивата ризка на света, за да й лепнат петно от сладолед.
Освен това те ще ви нарекат „оша мама“ в един момент, а след малко ще ви гушнат и ще ви кажат „Бичам те, мамо, ти си най-добичка„. Ще ви се разсърдят, защото ги пращате на детския лагер, на който сами са настоявали да отидат. А вие ще ревете горко, след като ги изпратите до автобуса и им връчите пликчето със сандвичи, вода, сокче, ябълка и найлонче за повръщане за из път. После няма да ви вдигат телефона, защото се забавляват прекалено много и напълно са забравили за вас. При което вие няма да спите цяла нощ и накрая в четири часа ще се престрашите да се обадите на учителката, която ще ви нахока възможно най-учтиво. Щастливите деца ще откажат да си изядат супата на вечеря и ще трябва да им мажете филия, за да не си легнат гладни, а на другия ден ще разкажат на съседката, че тяхната майка готви най-вкусно на света и непременно трябва да се яви в „Мастър Шеф“.
Или ще ви надникнат през рамото, докато пишете тези думи, и ще подхвърлят ей така, между другото:
„Ти си НДМ.“ И ще пояснят: „Значи най-добрата майка, ако се чудиш какво е. Вие от миналия век не ги знаете тези неща.“
Щастливите деца ще се притесняват, че някой ден ще почнете да губите спомените си като баба и дядо, а после ще помислят и ще ви кажат съвсем сериозно:
„Няма проблем и да ме забравиш, мамо. Важното е, че аз ще те помня.“
Щастливите деца, вече две глави над вас, ще ви прегърнат на абитуриентския си бал и ще се наведат да ви прошепнат в ухото:
„Много те обичам, мамо, и всичко на теб дължа.“
И после всички ще ви гледат и ще се чудят за какво са тези сълзи.
Изобщо щастливите деца ще творят едни ей такива размазващи, „мамо-разплакващи“ неща всеки божи ден. Неща, които идеалните деца просто не правят, защото те са винаги идиотски усмихнати, кротки, възпитани и… неистински.
Ей по тази причина и аз не искам да съм идеална майка. Искам да съм нормална майка на нормални деца, понякога добра, понякога непоносима, също като тях. Защото знам, че всички майки сме… майки, ни повече, ни по-малко. Няма никакво значение дали сме „либерални“ или „контролиращи“, „обсебващи“ или „неглижиращи“, „орлици“ или „квачки“. Всяка от нас прави най-доброто за детето си. Както тя го разбира. И го прави с цялото си сърце и душа. А дори да е сгрешила някъде, то ще й прости. Защото мама е само една и го обича от земята до небето.
„И обратно“, би допълнил моят Коко. „Така казвате вие, от миналия век, мамо.“
Прочетете още:
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам