Автор: Каролина Дия

Здравейте, аз съм Каролина. Жена, дъщеря, сестра, студентка, понякога писателка. „Грозното момиче”, „вещица”, „черната кукумявка”, „черната шафрантия”.

Сигурно сега се чудите какво съм направила, че някой ме е нарекъл така? Нищо. Просто любимата ми дума (поне според майка ми) е „не”. Затова една сутрин облякох черна блузка и казах „не”. Включих се, както и хиляди жени в Полша, в масова стачка, наречена „Черният понеделник”.

Не се вдигнахме затова, че сме убийци, че ни пречат децата, или че искаме да правим секс, без да носим никаква отговорност. Просто не искаме да живеем в държава, в която ти отнемат правото да вземаш решения самостоятелно. Боледуваш от рак и се оказва, че си бременна? Раждай и умирай, не си мисли, че твоят живот струва нещо. Вече си майка и вкъщи те чакат деца? Какво да се прави.

На практика ти отнемат правото на пренатална диагностика. Изследвания като амниоцентезата носят риск за плода – около 1%. Ако абортът беше напълно забранен, нито един лекар нямаше да направи такова изследване, страхувайки се от обвинението и наказанието.
Трябва да родиш дете, което няма никакъв шанс да оцелее заради някаква сериозна патология? Разбира се, никой няма да ти предложи психологическата помощ след раждането и смъртта на детето. Ти си един инкубатор, нищо повече.

Жената е виновна за това, че бременността ѝ се оказва неуспешна. Не само, че няма да ти помогнат да се справиш с това тежко преживяване – такава помощ и сега не съществува. Но ще те разпитват да не би да си го направила нарочно.

Жената е виновна за това, че е станала жертва на изнасилване. Сама си го търсиш, раждай детето на своя насилник. Нали си митична „майка-полякиня”? Трябва да обичаш детето си, никой не те пита как се чувстваш.

Все по-рядко, но гледам новини. И все по-често ми се повръща, когато чувам „аз съм поляк и католик и затова искам аборът да е забранен”. Абе, вярвай си и в зелени човечета, щом искаш. Аз пък съм жена, полякиня и агностичка. Искам да вземам решения сама. Аз го правя, аз ще съжалявам (или не) и аз ще нося отговорност за това, което съм направила. АЗ – не стар, дебел политик, свещеник или майка ми.

Знам, че у нас религията е силно заложена. Но нека да я оставим за тези, които наистина вярват. Аз лично, мечтая за разнолика Полша – държавата за всички.

Това пожелавам и на вас. Нека България бъде разнолика и за всички. За жените също. Не се страхувайте да кажете „не”, когато ви отнемат правата.

Прегръщам ви!

Каролина, „черната кукумявка”, „черната шафрантия”

Снимка: offnews.bg

Препоръчваме ви още:

Безумието в Полша
Как излетях от клетката
Докога така