Автор: Радина Бисерова

Ава израсна в София в семейство на разделени родители – нищо нетипично нито за онова време на 90-те, нито за настоящето. Живееше с майка си, баба си и грижовния й брат Росен. Макар баща им да не живееше с тях, той полагаше грижи и подхождаше отговорно с финансовата издръжка за децата си.

Ава завърши една от престижните гимназии в столицата и се записа в университет. Времето й беше помогнало да преживее и приеме раздялата на родителите си и се наслаждаваше на студентските години. Не й липсваха нито самочувствие, нито обожатели. Не беше манекенка, но определено имаше магнетична усмивка, която запленяваше, ако не всеки срещнат, то всеки втори младеж. Знаеше как да се забавлява, а обожателите й чакаха на опашка без шанс дори за среща. Тя имаше определени очаквания към мъжа до себе си и трудно би се намерил такъв, който да ги покрие.

Типично за българските студенти и Ава замина на бригада в Америка. С поамериканчена усмивка, самочувствие и ловкост успя да осигури по-лека физически работа - въпреки подписания договор за камериерка, започна като обслужващ персонал в голф клуба на курорта. Появи се младеж, който успя да покрие всички нейни очаквания, но няколко седмици по-късно тя откри огромния му недостатък, че употребява кокаин и всичко приключи. Бригадата свърши и след завръщането си в България Ава беше решила, че не иска да живее повече в родината си.

Дипломира се като бакалавър, кандидатства още веднъж за виза за САЩ, но й беше отказана такава. Покрай своята приятелка Цвети, с която бяха учили в гимназията и университета заедно, се запозна с Огнян - приятел на гаджето - Любо на бившата й съученичка. Оги беше много обаятелен и определено знаеше как да спечели една жена. Връзката им бе едва в началото, когато Ава съобщи, че заминава за Англия. Голям смях настана, тъй като и бившата приятелка на Огнян беше емигрирала във Великобритания. Приятелите се шегуваха с него, че Оги бие печати в паспортите на гаджетата си да се местят именно във Великото Кралство.

Ава бързо се адаптира на новото си място за живеене. Не изпитваше и грам носталгия. Намери си прилична работа и не след дълго се запозна с момче от Уелс на име Ричи. Беше малко по-млад от нея, авиационен инженер. Любовта им разцъфтяваше и последва предложение за брак. Сватбата се организираше в предградията на Лондон, където живееше двойката.

Ричи и Ава се бяха нанесли да живеят в постройка, която е била църква преди. Сръчността и желанието на младоженеца преобразяваха бавно вълшебното място в техен уютен дом.

Четири от най-близките приятелки на Ава пристигнаха от България – Цвети (бившата й съученичка) с вече станал й съпруг - Любо; Ана (също бивша съученичка), но без съпруга й, тъй като единият му родител беше починал няколко дни по-рано, но тя искаше да е там на този специален ден на толкова близката й дружка, още една Ана – която беше поканена за кума и Ева – (бивша съученичка) поканена за шаферка. Четирите момичета бяха долетели от родината си единствено заради милата си приятелка. Беше ноември месец - още по-дъждовно, влажно и мрачно от типичното за Англия, но празникът беше слънчев, с красива, усмихната булка и не по-малко лъчезарен младоженец, щастливи родители, тичащи деца на братовчедите и приятелите на Ричи.

Мина зимата, разцъфна пролетта и в първите дни на лятото Ава и Ричи пристигнаха в България за плануваната им почивка на нашето Черноморие. За краткото време в София успяха да организират среща с най-близките приятелки. Този път Цвети и Ана се появиха с децата си, които поради крехката си възраст не бяха летели до Лондон за есенната сватба. Ава и Ричи зарадваха децата с подаръчета и споделиха прекрасната новина, че очакват бебе. Малчуганите играеха на площадката в парка, докато приятелките наваксваха със сладките приказки. Някъде в далечината съпругът на Цвети съзря своя приятел Огнян (с когото Ава беше имала мимолетна връзка преди години преди да емигрира в Англия), който възпитано поздрави всички, побъбри с Любо и си тръгна.

След ден-два Ава и Ричи потеглиха за морето и в ранните часове на една слънчева сутрин Цвети получи обаждане от приятелката си. Нямаше нито поздрав, нито стандартните въпроси: „Как си?“, „Какво правиш?“, а директно „Как можа?“. Цвети изпадна в недоумение, реши, че не чува добре. Ава започна да й държи сметка защо била направила така, че да се появи Огнян в парка по време на тяхната среща. Неразбирането нарастваше. Бременната девойка твърдеше, че Ричи сам се досетил, че това е неин бивш и му станало адски неприятно. Ава вдигна скандал на Цвети, която беше изгубила ума и дума от другата страна на слушалката. След това Ричи също пожела да разговаря с приятелката на своята съпруга и изля своята помия също.

Цвети беше отгледана от любящи родители, възпитали я на такт и деликатност и започна да анализира и да се опитва да погледне на ситуацията от очите на Ава и Ричи на случката, но така и не успяваше да доближи техните разбирания. Недоумяваше какво нередно има. Появата на Оги беше случайна и какво от това изобщо, че той се е появил там, има някакво значение. Всеки човек има минало, бивши връзки, освен ако не си го срещнал още в ранна тийнейджърска възраст. Пътищата могат във всеки един момент отново да се пресекат, но това нищо не означава.
Ава и Ричи бяха отлетели от България без да се чуят с никого.

Цвети разказа на другите техни общи приятелки – двете Анита и нито една от тях не разбираше случилото се. Всяка поотделно се опита да се свърже и говори с Ава, но не получаваше отговор. Не мина дълго време и профилите на живеещата в Англия жена в социалните мрежи бяха изтрити.
Междувременно Цвети засече случайно на служебен семинар брата на Ава и питайки го как е сестра му, отново се изненада от отговора му, че не я е чувал, откакто са си тръгнали от България. Оказа се, че макар много близки през годините и споделящи си всичко – този път кака му му беше спестила историята за сцената на ревност.

Минаха години. Все още се случва Ана да звънне на Цвети и да каже „Сънувах я!“. Никой обаче от приятелките й в България няма идея какво се случва с Ава.
Дали бебето – вече дете - е момче или момиче? Дали Ава и Ричи отглеждат щастливо вече порасналата си рожба, а защо не и да са многодетно семейство?! Дали онзи прекрасен дом, символизиращ Божията вяра и любов, е изпълнен със звънлив детски смях и много обич? Или Ава е една от онези жертви на домашно насилие, уплашена и самотна в замъка, построен от принца й? Дали бременността й е приключила със здраво и пухкаво бебче или при някой от изблиците на ревност Ричи не я е наранил толкова жестоко, че дори е изгубила детето? Не знаем...

Хората в живота ни се появяват и понякога си тръгват неочаквано. Колкото и да ни се иска да ги задържим, често е непосилно – като да се опиташ да спасиш крехко дърво в мълниеносна буря. Стихията в случая е ревността – способна да унищожава и дори убива.

Определено Цвети, двете Анита и Ева са добри и подкрепящи приятелки на Ава, прелитайки Европа, за да са до нея в един от най-важните дни от живота й, но след това емигрантката реши да прекъсне всякаква връзка с тях в името на щастливия си и спокоен семеен живот. Всички искаме да вярваме, че е за добро, но реализмът, промъкващ се покрай оптимизма, ни връща към безпокойството - жива ли е, щастлива ли е, изплашена ли е, примирена ли е...?! Дано...

Още от Радина: 

Една мъжка изневяра

От къде си?