logomamaninjashop

Любов по време на Холера

Христина, а иначе казано Холерата, е жена с убийствен чар, жестоко чувство за хумор и огромно сърце. С едно изречение може да ви вбеси, разсмее, провокира и просълзи. Отдавна искам да споделя с вас нейната история, но най-добре да ви я разкаже тя.
На 5 години срещнах Калина. Беше в съседната група, имаше огромни черни очи и дълги дебели плитки, които някой (по-късно заподозрях майка й) мистериозно връзваше с ослепително бели и прилежно колосани панделки. Умирах си първо да ги помириша – още помня упоителния аромат на изгладено бяло и детски шампоан Кря-Кря. После си умирах да ги дръпна силно назад с наивността, че никой не ни вижда. Накрая си умирах от смях в някой ъгъл на стаята на II-ра А група, докато другарката Бочева ме гледаше изпитателно и мърмореше „Какво, какво, какво да те правя?!“ – честно казано и до ден-днешен чувам този въпрос. Шкафчето на Госпожица Прекрасна беше до моето, играехме на „Майки и деца“, тя настояваше да ми готви, а аз услужливо изяждах салатата си от листа в съседния парк, след това унизително повръщах върху вътрешните си обувки, но гордо се изправях с изкривен от спазми стомах. А напролет ми правеше салата от лалета. Може би затова оттогава любимото ми цвете е бяло лале: бяло като панделките на една Калина. Само дето сега не бих го изяла. После настъпиха размирни години – годините, които наричам Rebel Yell. Бях откАчена и всичко си беше наред. На 20 години срещнах човека, с когото нямаше как да предположа, че дори на прага на изтребване посредством опънати нерви на парче от вестник, пак ще разделим всичко поравно – включително и желанието да имаме дете. Този човек happened to be a woman (се оказа жена, бел.ред). Както винаги и дотогава, и след това. И никога повече не си зададох въпроса „Защо?“.
Частта с детето е колкото забавна, толкова и прозаична: бях сигурна, че ще е момче, цял живот съм искала син. Беше доста смешен като бебе, а всемирната любов изобщо не ме заля на родилната маса. По време на раждането слушахме Purple и Rainbow – може би затова сега той е заклет фен на Metallica. Майчинството ми беше съвсем обикновено и премина през всички задължителни за българската средностатистическа майка фази:
1. Книгата на д-р Спок, изд.’76, наследствено предавана;
2. сп.Кенгуру;
3. За и против ваксините;
4. Колики, зъби, прохождане, класически концерти на възглавници и твърдата убеденост, че синът ми е геният, който ще изобрети безплатно и леснодостъпно гориво за цепелин.
Въпросът „Къде е татко?“, зададен нехайно и между другото, получи отговор „Ти имаш две майки. Ти си едно момче с късмет!“, след което следваха неколкократни въпроси с цел убеждение, че и двете го обичаме. Синът ми и аз днес живеем в Германия. Все ви е едно защо, как и какъв е животът там. Това, което бих се радвала да ви интересува, ако децата ви общуват с моето, е факта, че той има много приятели, често яде сладолед, умее да борави с вилица над нивото на приматите, може да брои до 30 на три езика, усмихнат, чувствителен и чаровен е. И много. Много. Много обичан. Което е определящо. Животът ни е съвсем обикновен, заровен между моята работа, безкрайните немски думи, безбройните момчешки колички, неговото „Обичам те“ и някой и друг среднощен разговор с приятел от България. А какво е да си майка и гей? Не мога да ви кажа това. За сина си аз съм просто мама. За приятелите си – Холера. И може би за всички останали, които не желаят да видят отвъд – гей.
Христина, на 33 г. без косъм. Микаел, на 3,6 г. без четвърт. Приятно ни е.
И ако тази история ви скандализира, проблемът не е в Холерата, а в стереотипите, които ни е трудно да разчупим. Ето какво разказва Христина за детската градина на Мика в Берлин:
Не всички в градината на Микаел знаят, че той е дете на еднополови родители. Не съм закачала обявление на таблото. Учителите му и психолога – да. Родителите на най-близкия му приятел, с когото играят често през уикендите – също. Тъй като учебната година приключва и от новата идват други учители, досиетата на децата се ъпдейтват и ни раздадоха нови въпросници с факти от живота на децата, които трябва да попълним: цвят на косата и очите, домашни любимци, хобита, родна държава, кое е моето семейство. И снимки. Отивам тази сутрин и директорката, заедно с психолога, раздават отново същите формуляри. Гледам недоумяващо, а те:
– Коригирахме анкетните листи. В частта със семейството пише „майка“ и „баща“, а ние имаме деца, които имат цветни родители
Цветните родители се просълзиха от тоя жест на толерантност в 8:45 и отидоха да пият кафе.
И ще ви кажа, че не сме loud’n’proud. Просто сме като всички останали – ни повече, ни по-малко.
Нямам какво повече да добавя, освен че Мика е случил на майка. Даже две.

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам