Много мразя да летя.

 След всяко успешно приземяване, имам прекрасното усещане, че живея втори живот. Оказва се, че това е един от основните признаци за тежка аерофобия. Особено в съчетание с потенето на дланите през цялото време на полета, прилошаването, кошмарите, които започват седмици преди набелязания полет, болезнената страст да чета всякакви статии за самолетни катастрофи, тоталната невъзможност да спя по време на полет, да чета или дори да гледам филм.

 Знам какво ще ми кажете. Аерофобията е абсолютно ирационален страх. Не отричам. Изготвила съм си дори списък с факти, които доказват колко безсмислен и алогичен е ужасът ми от летене.

 Напълно ми е ясно, че:

 Всички пилоти са опитни професионалисти, имат над 3000 летателни часа, и са в отлично здраве, с отлично зрение и преминали психологически тест.

1. Самолетите могат да се приземят и с един двигател.
2. Дори ако всички двигатели откажат на височина 10 000 м, самолетът може да лети 30 минути, преди да се приземи и контролните уреди работят съвсем независимо. (което няма да ме ползва, защото дотогава ще съм умряла от инфаркт).
3. Летяща птица не може да причини катастрофа. Тестовете се правят с машини, които хвърлят живи пилета  срещу двигателите. (Този факт е отвратителен, особено като си го представя цветно)
4. Всеки пътнически самолет има основна, помощна, резерва и аварийна система, тоест четири системи осигуряват безопасността на пътниците.
5. Повечето самолети могат да се приземят при нулева видимост, тоест при пълна мъгла.
6. Никаква буря, ураган, дъжд и лед не могат да причинят катастрофа. Ловците на торнадо постоянно летят през урагани, за да снимат. Но реално самолетът никога не преминава през ураган, защото всеки самолет е оборудван с метеорологичен радар, а пилотите са обучени да разчитат данните и да избягват потенциално опасни ситуации.
7. Дори самолетът да бъде ударен от гръмотевица, тя безопасно преминава през него, защото няма контакт със земята. (А ако е кацнал, какво правим?)
8. Самолетът е зареден с достатъчно гориво да лети до дестинацията си, до най-близката съседна на нея дестинация, ако се наложи, и за още 30 минути въздушни маневри над пистата.
9. Багажът на всички пътници преминава през скенер. (което не ме спира да оглеждам подозрително всички самотни млади мъже с брада).
10. След 9/11 пилотите са заключени в кокпита по време на полет и не могат да отворят, дори да искат.
11. Пилотите не могат да катапултират в случай на катастрофа. (Това поне е някаква утеха. Да си отварят очите, ама ха!)
12. Рискът да умреш при самолетна катастрофа е 1 на 11 милиона!!! Това е по-малко от шанса да те изяде акула, да те удари гръм или да те убие грип. А шансът да загинеш при автомобилна катастрофа е 100 пъти по-голям. (Тези ги разправяй на баба ми.)
13. Аерофобията засяга всеки пети, а според някои статистики и всеки трети през последните години. Основна причина най-вероятно е хиперболизираното отразяване на самолетните катастрофи от медиите. (Може би все пак трябва да спра да чета статии).
14. От аерофобия са страдали известни личности като Дорис Дей, Роналд Рейгън, Станли Кубрик, както и много съвременни звезди – Дженифър Анистън, Меган Фокс, Колин Фаръл, Бен Афлек, Упи Голдбърг. Никой от тях не е загинал от самолетна катастрофа. (Ами как ще загинат, като не летят).

И списъкът не помага.

Момчетата вкъщи ми се подиграват. Веднъж им предложих да летим с отделни полети, когато пътуваме нанякъде. Вместо да ме подкрепи, Пеев заяви:

– Мерче, не е добре така. Ако ще се мре, поне да сме заедно.

Голямо успокоение, няма що.

Обмислям да се запиша на хипноза. Това било най-модерното лечение на аерофобия. Лошото е, че ако веднъж се подложиш на хипноза, после ставаш много податлив. Ще се научи Пеев да ме хипнотизира и тогава жална ми майка.

Но както се казва, всяко зло за добро. Ако все пак се гътна при самолетна катастрофа, поне няма да умра от рак. И това е нещо.

Графиката показва статистиката на жертвите на самолетни катастрофи и е от the Guardian.

Още за аерофобията можете да прочетете тук и тук.