Това очакваме да ни разясни Цвете Даскалова. Цвете е човекът за връзка, когато стане дума за популяризиране на "София играе", а Деница Господинова - идеологът "зад кадър", който е в центъра на този симпатичен и полезен проект. Двете дами са се посветила на идеята да направят столицата привлекателно място за игри. Срещнахме се на форум за родители, около едни интересни пана, които бяха налазени от мъници. Покрай това запознанство, възникна идеята да се опознаем взаимно и така установихме, че си имаме работа с две много интересни майки.

Кои сте вие и на какво обичате да играете?

Ние сме две майки на четири деца (но имаме различен брой деца). Живеем в София от 150 години (прабабите ни са бягали от съскащи гъски из калните вади на улица „Раковски“). Архитекти сме. Стотици от вас живеят в сгради, които ние сме проектирали, влизат в магазини, които сме правили, играят в паркове, които сме измислили. И въпреки, че не сме журналисти или програмисти, десетки хиляди от вас влизат всяка седмица в нашия сайт – София играе, който сме направили, за да информираме родителите за предложенията за деца в града.

Как ви хрумна идеята за този сайт?

Нуждата учи (или май в приказката се казваше неволята). След като прекарвахме по половин ден да търсим къде да заведем децата си, след като отивахме в  Борисовата градина, а после се оказваше, че точно по това време е имало нещо интересно в Южния парк, след като минавахме по всички сайтове на театрите, за да разберем какво къде се играе, се наложи да направим първо фейсбук група „Сега къде ще ходим, мамо?“, после нещата прераснаха в сайт, а постепенно и в бизнес.

Какви са игрите на децата ви и какви бихте искали да бъдат?

Игрите на децата показват това, което ги вълнува в момента и са чудесен начин да разберем какво става с тях. Например като попитам дъщеря ми -„Какво правихте днес в училище?“, тя обикновено не казва много, но ако наредим всички кукли и играем на училище, научавам точно как се държи учителката, как им говори, как се намесва в спорове, как решават споровете помежду си и така нататък. Играта е много силен способ за комуникация, за обучение, за набиране на опит. Всъщност, от играта се учим на истинския живот, който пък в крайна сметка се опитваме да възприемаме като игра. (Много философско ли стана тука, да не ви изгубих някъде по пътя?)

Какво им липсва на софийските деца?

Липсват им кални буренясали дворове, с полуразрушени огради, които да могат да се прескачат и където да пада топката в забранената зона на съседската зла бабичка; дворове с черници, които да им омажат всички дрехи; дворове с котки и кучета, на които да дават намазаните си филии. Непрекъснато ги обвиняваме, че стоят пред екраните, но каква алтернатива им предлагаме – „Поиграй си с Лего-то, ако ти е скучно!“. Скоро говорих с една майка, която ми каза: „Купихме на сина ми на 5 години таблет, той го погледна за 10 минути, после го захвърли и излезе да играе.“ . Оказа се, че живеят в Тетевен. В малките градчета децата все още играят на тумби, учат се един от друг и по цял ден измислят неща – софийските деца строят дворове на Майнкрафт. Не знам дали на децата им липсват дворовете, но на софийските родители им липсват.

Какво научихте за желанията на децата и родителите, за времето, в което се занимавате със „София играе“?

Родителите имат безкрайно много желания и са много изобретателни в желанията си. Непрекъснато получаваме писма и коментари от това каква е цената на безплатното представление до защо сме им предложили разходка в планината без катерушки. Но има и много родители, които ни изпращат информация, снимки, пишат ни за неща, които са им харесали в София, идеи, които имат, препоръки. Изобщо родителите са готини хора. Всъщност за бащите не знам много, 90% от читателите ни са жени.

Можете ли да дадете идея за съвместни занимания на родители и деца?

Децата търсят непрекъснато вниманието на родителите си. Децата обожават да играят с родителите си. Друг е въпросът доколко родителите имат търпението да играят с тях.

В нашата квартална градинка често правим съвместни игри – на народна топка, скачане на въже, на ластик. Ние показваме на децата нашите игри и се събират доста желаещи сред тях и родителите и става много по-забавно да играем заедно, отколкото те да обикалят с колелета, а ние да пием бира, да люпим семки и да се оплакваме от тях и от себе си. Включете се в едно скачане на въже и фитнесът ви за деня е уреден.

Едно съвместно занимание, което замисляме сега е пътуване с влак до Перник и посещение на Музея на миньорите, който всъщност се намира в мина под земята. От тия съвременни коли децата не са пътували с влак – струва ми се интересно изживяване за някой слънчев неделен ден.

Как изглежда в мечтите ви София, която играе? Върху какво работите?

Непрекъснато работим върху това сайтът да става все по-добър, да представя все повече и по-интересна информация. В момента имаме два големи раздела календар на събитията – КОГА, и предложения от града – КАКВО, предстои ни да направим карта на местата и събитията – КЪДЕ. За есента сме предвидили още интересни неща, така че, четете ни! София играе :) – Ще играем ли?

Текст: Янка Петкова
Снимки: личен архив