Автор: Марая Чуруликова

Днес осъзнах, че съм изгубила една цяла година. Изобщо не разбрах как се е случило! Уж съм денонощно с децата си, а внезапно установих, че съм проспала цяла година от живота на малката ми щерка. Това са цели 365 дни, през които тя се е водила на 14. Как иначе да си обясня, че до вчера беше САМО на 13, а сега ВЕЧЕ е на 15.

Вероятно тъкмо 14-те ѝ години са били тънката граница между детето и момичето, не зная. За мен винаги ще си остане моето бебе. Затова се смея, когато виждам колко сериозно ми обяснява, че ВЕЧЕ е на 15 и може да закъснява в почивните дни.

И се замислих. И установих, че животът с дъщерите ми в последните години се лашка между тези две думички: САМО и ВЕЧЕ! Как не съм се усетила?! ВЕЧЕ 15-годишната ми държи сметка защо позволявам на САМО 17-годишната ѝ сестра два поредни дни да не се прибира у дома. В същото време ВЕЧЕ 17-годишната вдига скандали как сме пуснали САМО 15-годишната си дъщеря на клуб, "защото, нали помните, когато аз бях на 15, на мен не позволявахте?!"

Дупе да ни е яко

Оказва се, че ВЕЧЕ и САМО са като тирето в граматиката: ако се колебаете кой пунктуационен знак да използвате в изречението, смело слагайте тире и няма да сгрешите. Та ВЕЧЕ и САМО се наместват при нужда навсякъде, като често си сменят местата, за удобство. Пример - в рамките на 2 минути чух, че "Не може да ми говориш с такъв тон - вече съм на 15" и "Само на 15 съм, няма как да съм наясно какво искам да уча след 3 години". По-голямата ми дъщеря също умело дриблира с ВЕЧЕ и САМО - или е достатъчно възрастна (ВЕЧЕ на 17!) и може да закъснява, да остава за по ден-два у приятелка (хмммм!), да иска да ходи на екскурзия с гаджето или направо да се изнесе на квартира. Или е твърде млада (САМО на 17) и трябва да взема решения като възрастен - къде да кандидатства, как ще се оправя сама надалеч, ще ѝ стига ли месечната издръжка, ако скъса копче - кой ще ѝ го зашие... За последните тревоги бяхме обвинени с баща ѝ, че сме я натикали едва 5-годишна в първи клас и ето днес, САМО на 17, тя трябва да се справя с казуси, които са за възрастни (разбирай - за над 18 г.).

Та между САМО-то и ВЕЧЕ-то на моите ненагледни, аз - честно си признавам - много се обърках. И все по-объркана ставам - кога как да се държа. Защото понякога не мога да различа поведението на ВЕЧЕ n-годишната от държанието на САМО n-годишното ѝ Алтер его. Еднакво ми е.

Обърквам се, честно! ВЕЧЕ съм около 50. Та не съм достатъчно млада, за да знам всичко.

Препоръчваме ви още:

Няма угодия

Отваряй си очите, моето момиче!

Ужас! Дъщеря ми е кифла