Автор: Мария Пеева

На горната снимка виждате ПОЧТИ цялото ми семейство. Липсват не само кучетата и котката, но и доста роднини. И един от тях е братът на Яна, който учи на другия край на света и нямаше как да присъства на коледната ни фотосесия. Когато публикувах снимката във фейсбук, на Ники изглежда му домъчня и изкоментира отдолу.

Вижте каква снимка направи Яна специално за него.

Защо ви пиша това? Ако имате повече от едно дете или сте отраснали с брат и сестра, най-вероятно знаете колко често се карат братята и сестрите. Моите четирима сина, независимо че са с голяма разлика, постоянно водят битки помежду си. За всичко, което можете да се сетите. Тази вечер например Коко и Алекс (двамата по-малки) се скараха кой ще спи с кученцето. От детската стая поне половин час се носиха тежки обвинения в несправедливост. Сравняваха времето, което днес всеки от тях е прекарал с клетото животинче, което всъщност едва понася деца. Разправяха се кого повече обича Фреди и кой от тях повече обича Фреди. Ако кучетата можеха да говорят, Фред най-вероятно щеше набързо да им обясни кого обича най-много. Не че те не знаят.

Но сега ще ви разкажа нещо за моите вечно каращи се синове.

Знаете, че преживяхме голям ужас тази година. Внучето ми Борис, син на най-големият ми син, претърпя тежка операция след съмнения за злокачествено заболяване на бъбрека. Април ни беше кошмарен месец и честно казано, предпочитам да не си го спомням. Но освен всичко останало, което се случи, това беше и месец, в който видях колко много момчетата ми се държат един за друг. Видях, че колкото и да се карат за дреболии, когато стане наистина страшно, те са готови на всичко за брат си. И за детето му.

През месец април те не се скараха нито веднъж за нищо. Кълна ви се, понякога ми се искаше да се карат, да си крещят и да се състезават, вместо постоянно да си отстъпват и помагат. Или поне ми се искаше да не го правят по ТАЗИ причина.

През месец април чух от тях разговори не като за възрастта им. Чух как обсъждат помежду си кой ще даде бъбрек на Борис, ако се наложи. Бяха измислили план. Бяха проверили в интернет. Бяха подготвени.

Когато операцията мина успешно и хистологията излезе с най-добрия възможен резултат, настана обща еуфория. Скоро след нея всичко беше по старому и те отново се караха помежду си и се дразнеха, и се предизвикваха.

Идея нямате колко съм доволна, че е така. Сто пъти предпочитам да се карат за ежедневните дреболии, отколкото да се обединяват заради тежки проблеми.

Но е успокоителна мисълта, че ако се наложи, ще го направят отново.

Прекрасно е това - да имаш брат или сестра. И винаги ще ми липсва.

А хубавото е, че насред всичките дрязги помежду си, понякога правят толкова мили неща. Преди няколко дни Алекс ревна за едни специални маркери, каквито Коко има. Ние отказахме да му купим, защото всъщност най-големият ми син Теди вече му ги е поръчал за Коледа. Съответно не можехме да му кажем защо не му ги поръчваме, защото ще издадем подаръка на Теди и Яна.

На Коко обаче му дожаля. И познайте какво. Уви половината маркери в един лист, надписа го "ЗА АЛЕКС" и му ги подари.

Алекс беше толкова щастлив. Изчезна в детската и след малко се появи с писмо за Коко.

В писмото пишеше само една дума.

БОГОДАРЯ.

Търсих писмото да го снимам, но Коко явно си го е скрил. (Каза, че ще му го даде на Алекс на абитуриентската).

А тази вечер? В крайна сметка единият взе Фреди, а другият Фройд и настана мир.

Яна е щастлива, че си има Ники.

Мъжът ми е щастлив, че си има Митко.

А на моите синове ще кажа. Обичайте се. Карайте се колкото си искате. Важното е, че се обичате и когато нас ни няма някой ден, ще се имате един друг. 

За което и аз като Алекс ще кажа “богодаря”.

Само че на Господ.

.