Отвори, неверна жено!
Автор: Елена Конова
Омъжена бях за един мъж, много ревнив. Добър човек беше инак, ама ме ревнуваше и от хората, и от себе си, и от сянката си даже.
Аз много не се впечатлявах, гледах дори да съм му полезна да развива хобито си и тъй си живеехме в любов и диви страсти.
Един ден звъни скъпа на сърцето ми дружка и казва:
- Моля, моля, моля те, Ели, ела да ме заместваш, заминаваме с шефа в командировка, ела, ти баща, ти майка, да вдигаш телефона в офиса дорде ни няма.
Речено-сторено, размечтах се аз, казвам му на моя:
- Виж какво, може до ден-днешен и един час да не съм работила, ма вече не, свърши се тая, почва се от днес моята кариера!
Наместих дупе и цици в ластична рокля с деколте, обух едни токчета и пред изумения му поглед се запътих към бизнес средите и успеха към върха.
Офисът, готин, тузарски, аз сама там, направих си кафенце, палнах си цигарка, седнах пред голямото секретарско бюро, вдигнах крачета връз него...
И тогава го видях.
Мъжът ми бе! Беше се качил, честен кръст, беше се качил на едно дърво, скрит в короната и листата и проточва врат да види и кокори очи да засече изневяра!
Леле, артистът в мен експлодира! Скочих аз и се втурнах в кабинета на шефа, разроших косата, одърпах дрехите, пак изскочих в приемната пред сами опулен му на прозореца поглед. Грабнах две чаши, пак се вмъкнах в кабинета.
И тогаз оня ми ти мъж мой, заблъска по вратата.
- Отвори - вика - невярна жено!
Отворих аз, рошава, че и разпъхтяна.
- Ау коте... - викам - ти ли си..
Бутна ме и се засили в стаята на човека с крясък:
- Къде си, мишко, излез да се биеш като мъж!
А аз на вратата пищя:
- Котееее, недей, ще стане някоя беля!
Претараши му целия кабинет и под бюрото лази, и в гардероби и баня влиза.
Накрая дойде до мен и вика:
- Къде е?!??
А аз го погледнах ледено и казах:
- Сама съм в тоз пуст и мрачен офис, глупако!
Гледа ме той в очите, а ушите му пукат от бяс.
- ТИ СИ ЛУДА! - изкрещя накрая.
Дорде викна и кресна "Кой луд ве, тиквеник, алооу!" и той блъсна вратата и изчезна.
Загледах го през прозореца как влизаше в колата си. В косата му имаше листа и съчки. Мило ми стана, затананиках си и лекичко си затанцувах.
Още от хубавата Елена:
