Споделям без редакция и с нейно съгласие историята на Десислава Михайлова от зоната под карантина в Италия. Снимките също са на Деси.

Вчера ме спряха от работа.
Бях на смяна от 6 до 14, като в халето вече беше забранен достъпа на персонал от засегнатата от Корона вируса зона.
Малко по-късно през деня подочух от една жена, че са открили случай на заразен и в града, в който живея.
За протокола, работата ми и местоживеенето ми са в два различни, съседни града, на 20км разстояние, но двата града са в различни провинции и области. (Живея в провинция Пиаченца, област Емилия Романя, а работя в провинция Павия, област Ломбардия.)
В групите на града не беше писано нищо по въпроса, така че се надявах, че е просто слух. В 13:45, 15 минути преди края на работното ми време, пристигна мейл от собственика на логистиката, че е забранен достъпа на персонал от още две-три населени места...като едно от тях беше моето.
Свързах се с прекия си началник, той на свой ред се свърза с големия шеф от Пиаченца. След малко големия шеф се обади на мен, и хъката-мъката, ми каза на следващия ден (т.е. днес) да си остана у дома, пък после ще видят дали могат да ме вместят в някоя логистика в нашия си град.
Е, очаквам новини.
Междувременно вчера на прибиране от работа минах през супермаркета, в който винаги пазарувам...ей така, да се позапася, в случай че затегнат карантината и затворят магазините. Гледката беше неописуема. Гъмжеше от хора, всеки бута по две колички...нямаше минерална вода, нямаше картофи, паста, щандовете за месо бяха ошушкани... Реших да не се поддавам на всеобщото безумие. Купих по нещо, брашно все още имаше, по някоя консерва, в общи линии това за което бях отишла, го намерих. Слава богу, с жив зор успях да намеря котешка храна...

Ще се запитате защо толкова държах #баш на котешката храна? Не, #не е за да охраня котките си, за в случай че "опре нож до кокал"!!! Ама съм чела прекалено много Стивън Кинг & Со, фантазията ми е супер развинтена, и си представям такива сцени дето на нормален човек не биха му хрумнали! Примерно: аз никога не бих изяла котката си, но... предпочитам да съм сигурна, че на същата тая котка не би ѝ хрумнало да...хм...да похапне от тленните ни останки ако стане нещо...
[За гнусливите, това беше #черен_хумор]

Вечерта с щерката и гаджето ѝ отпразнувахме рождения ѝ ден.
Аз, дето от месеци не бях близвала твърд алкохол (карам само на бяло вино и розе), в последните дни #си_сипвам уиски! Така де, за #превенция!!! По-добре за вътрешна употреба, щото предпазните средства за външна употреба са обект на жестока спекулация! Както можете да видите от приложената снимка, с парите, дето искат за гел за дезинфекция, човек може да си плати вноската по ипотеката!

Междувременно в Пиаченца вдигнаха полева болница, прекратени са учебните занятия (поне) до 1 март, отменени са спортните, културните и всякакви други обществени мероприятия.
Все още не е открит "нулевия пациент", тоест здравия преносител, от когото е тръгнало всичко. Съмняваха се в един мениджър, наскоро завърнал се от Китай, но всичките му изследвания са негативни.
По границите на ядрото на заразата патрулират коли на органите на реда...а се говори, че в случай на нужда ще "влязат в играта" и военните.

Ние сега си седим у дома и повече отвсякога се чувствам като героиня от книга.
А книгата е "Сблъсък" на Стивън Кинг.

За хиперактивен човек като мен, това принудително бездействие, усещането за изолация, са адски подтискащи...и усещам как в скоро време ще извърша някаква лудост! Примерно...така и така си вися вкъщи, защо ли пък да не дам някое дежурство с линейката?