Главен редактор
Има толкова много заблуди за това как да се грижим за зъбите на нашите деца, че е крайно време да сложим край на остарелите и грешни схващания за тях. Какво включва правилната зъбна хигиена, кога е най-правилно детето да посети за първи път зъболекаря и как да възпитаме полезни навици, така че срещата със зъболекаря да не го плаши, са все важни въпроси, на които сме решени да намерим отговорите.
Специалистите казват, че ако успеем да възпитаме правилно отношение на детето към зъболекаря, ще му спестим много главоболия в бъдеще, защото превенцията е разковничето в грижата за зъбките.
Д-р Анифе Сюлейманова е детски дентален специалист в Medical Dent, клиника с над 15 години опит и постоянно усъвършенстващ се в детската стоматология екип. Обърнахме се към нея, за да развенчае някои от най-разпространените митове около зъбите на малките пациенти.
МИТ 1: Детето се нуждае от зъболекар, само когато има проблем или оплакване.
ИСТИНАТА:
Профилактика, профилактика и пак профилактика! Само това е най-лесният път да съхраним по-дълго здравето на зъбите на нашите деца! При профилактичен преглед може да се открият проблеми още в самото начало, а тогава лечението е по-леко и евтино в сравнение с бъдещите усложнения.
За превенция на появата на страх от зъболекар е необходимо първото посещение в стоматологичен кабинет да бъде максимално рано, т.е около първата година на детето. Не е необходимо да има причина за визитата в кабинета, това е просто едно запознанство с нов човек, който ще се грижи за здравето на Вашето дете. Правете профилактични посещения на всеки три месеца, за да може постепенно да се изгради доверие и приятелство между „детето-пациент” и зъболекаря.
МИТ 2: Храната, която приема детето, не е от определящо значение за появата на кариес.
ИСТИНАТА:
Основният фактор за възпалени венци, както и появя на кариеси е не толкова лошата устна хигиена, а повишената консумация на захар в различните ѝ форми, което води до нарушена минерализация на твърдите тъкани в тялото.
Освен прекомерната употреба на захари, влошеното дентално здраве при децата се дължи и на липсата на минерали и неусвояването им от детския организъм. Имайте предвид, че за да бъдат оптимално полезни минералите за организма, те трябва да бъдат активирани. Това е възможно само при наличието на мастноразтворими витамини А, D и К. Такива витамини се съдържат най-вече в продукти от пасищни животни, дива риба и естествено ферментирали храни.
Спазването на добра зъбна хигиена и редовните посещения при стоматолога трябва да са съчетани със спазването на хранително меню при малките дечица, за да се гарантира добро дентално здраве и блестяща усмивка.
Не забравяйте, не е нужно да забранявате сладките храни и да изпадате в крайности, но когато децата ги консумират, винаги почиствайте зъбките или изплаквайте устата на детето.
МИТ 3: Полезните храни не са вредни за зъбите.
ИСТИНАТА:
Без значение дали храната е здравословна или не, ако тя е със сладък състав и лепкава текстура, може да навреди на зъбната повърхност. Много от здравословните храни като сушените плодове и различните видове цитруси са точно такива и за да не предизвикат образуване на кариес е важно зъбите на детето да се изплакват след консумацията им. Храненето късно вечер и през нощта, както и честото хранене през деня също са фактори, които благоприятстват образуването на плака и кариеси в последствие, така че винаги е добре да след консумация макар и на полезни храни, да следва почистване на зъбите.
МИТ 4: Млечните зъби ще бъдат заменени и няма нужда да се лекуват.
ИСТИНАТА:
Млечните зъби, подобно на постоянните, са изградени от емайл и дентин и се разрушават лесно при лоша хигиена. Кариесът се развива при тях много по-бързо, защото те са по-малки и емайла им е в пъти по-склонен да образува кариеси от този на постоянните.
Още по-лошото е, че повечето заболявания на млечните зъбки могат да се отразят върху постоянните.
Възпалението на временните зъбчета лесно достига до зародиша на постоянния, разположен само на няколко милиметра разстояние. Ако не се погрижите за денталното здраве на Вашето дете, рискувате то да загуби преждевременно детските си зъбки и да получи увреждане на постоянните. Възможно е и отключването на ортодонтски проблеми, свързани с неправилно подреждане на зъбните редици.
Ако млечният зъб се развали и трябва да бъде изваден, тоест налице е преждевременна загуба на временни зъби, това смущава нормалното дъвчене, съответно и храносмилането. Може да се наруши развитието на дъвкателния апарат, лицевия скелет, говорната функция.
МИТ 5: Когато пораснат децата, сами ще станат по-отговорни към зъбите си.
ИСТИНАТА:
Именно във възрастта между 2 и 6 години хигиенните навици се залагат и възпитават най-лесно. Навикът за двукратно миене на зъбите се създава подобно на създаването на навика за миене на ръце. Средствата за орална хигиена при децата трябва да са съобразени с тяхната възраст и потребности.
Включването на вода за уста към ежедневното почистване на детските зъби подпомага създаването на правилни хигиенни навици от най-ранна възраст. Препоръчително е децата да започнат използване на разтвори за плакнене след шест годишна възраст, тъй като преди това съществува риск от поглъщане на част от разтвора, с който се жабури.
МИТ 6: Флуорът в пастата за зъби е опасен.
ИСТИНАТА:
Флуорът е един от микроелементите, отговорни за здравината на зъбите. Той повишава устойчивостта на зъбите срещу кариес. Редно е да се употребяват зъбни пасти с флуорно съдържание, стриктно дозирано съобразно възрастта на детето. Поставянето на количество „колкото грахово зърно“ от пастата върху четката на детето и старателно четкане в продължение на 2 минути общо горните и долни зъбки, осигурява контрол върху зъбната плака и потиска болестотворните микроорганизми (причинители на кариеса и възпалението на венците).
МИТ №7: Всеки зъболекар може да лекува детските зъби.
ИСТИНАТА:
Денталните проблеми при децата трябва да бъдат разглеждани от специалисти в областта, защото са специфични и е необходимо да бъдат съобразени с детския организъм.
Профилактичните и лечебни грижи за временните и постоянни детски зъбки изискват приложение на определени инструменти, материали и лекарства, подходящи за съответната възраст. Подходът към децата е от изключителна важност, а не всеки владее това. Освен подготвен с отлични теоретични и практични умения, детският дентален медик трябва да е добър психолог и с лекота да общува с децата. Първоначалното посещение на стоматологичния кабинет е изключително важно за по-малките пациенти – ако те не изпитат болка или дискомфорт – при следващите посещения ще останат спокойни и дори ще сътрудничат при лечението.
МИТ №8:
Използвайки страха на детето от зъболекаря, ще го стимулираме да се грижи по-усърдно за зъбките си.
ИСТИНАТА:
Точно обратното! Редно е да обясняваме на детето, че срещата със зъболекаря е безобидно, дори приятно преживяване. Добрият дентален специалист трябва да направи вълнуващо посещението на детето и да не се провокира у него страх и неприязън към извършваните процедури.
В първите посещения трябва да се започне лечението с интервенции и процедури, които не предизвикват страх у детето (например полиране на зъбите). Много е важно в края на посещението да се даде информация на детето какво ще се прави на следващото посещение. Така се предотвратява появата на страхови защитни реакции у детето.
Темпото на стоматологичните процедури трябва да е в зависимост от това как е настроен пациентът, така че нито да се избързва, нито да му доскучава.
На 23 и 24 януари Medical Dent ни канят заедно с децата ни на уикенд, посветен на детската консултация. Ще ни посрещнат с настроение, музика и весели игри, за да бъде посещението при зъболекаря незабравимо и позитивно и да се създадат от най-ранна възраст полезни навици за здравето на детето. Прегледите ще се осъществят при спазване на всички противоепидемиологични мерки и в защитена от други пациенти среда. Kонсултациите са безплатни, а телефонът за записване е: 02/473 87 98.
Повече за дентална клиника Medical Dent и д-р Анифе Сюлейманова може да откриете на сайта на клиниката.
Доза любими вицове, селектирани от майчинската ни група. Помагат за имунитет, срещу тежък понеделник или далечен петък. Подсещат също да купите кукла на детето, да проверите какво обича кучето ви, да разберете подлог ли сте или сказуемо.
И нека смехът ви се чуе чак до Темза :)
***
Обява в секция "домашни любимци": Подарявам булдог. Яде всичко. Обича деца.
***
Лъвът събрал животните и казал: "Умните в ляво, красивите - в дясно." Жабата погледнала, погледнала и казала:" Е, аз сега да се разчекна ли?"
***
Срещат се две гадателки на пазара. Едната казва: Ти си добре! Аз как съм?
***
Две патерици си говорят: Нещо между нас куца!
***
Поради силния вятър републиканското по парашутизъм премина в европейско.
***
Не е вярно, че мъжете не изпитват чувства!
Изпитват!
Например чувство за глад!
***
Когато шпакловчикът Минчо видя дъщеря си да си слага фон дьо тен, спря да се съмнява в бащинството си.
***
Ханибал Лектър беше приятно изненадан, когато опита скарата на гарата.
***
Въпрос в женски форум:„ Как да се оттърва от мазното петно на дивана?”, отговор:„Разведете се”.
***
Напоследък срещам такива "Принцове", че ми идва да се омъжа за коня...!"
***
Един абориген си купил нов бумеранг, но не могъл да изхвърли стария.
***
Отворили бар на Луната. Срещат се двама приятели и единия пита:
- Ходи ли в бара на Луната?
- Ходих - казва другият.
- И как е?
- Хубави питиета, скъп интериор, пипнато с мерак, обаче няма атмосфера.
***
Учителка по български език погледна теста си за бременност, фиксира двете черти и възкликна:
- Божичко! Аз съм сказуемо!
Из живота на една разсеяна жена
***
Зима, кучи студ. Ранна утрин.
В парка се срещат двама случайни минувачи. Единият води огромна кавказка овчарка.
- Здрасти.
- Здрасти.
- Голям студ, а ?
- Ужас!
- Искаш ли да се сгрееш?
- Е, искам, разбира се...
- Рекси, дръж!!!
***
Джон влетява в стаята и развълнувано изкрещява:
- Сър, Темза приижда.
-Джон, излез и влез, както подобава на един английски иконом.
Джон излиза. Чува се почукване.
- Кой е?
- Аз съм, сър.
- Влез, Джон.
Джон влиза бавно и достолепно, оставя вратата отворена, прави жест с ръка по посока на вратата, както се прави, когато се обявява влизане на гост и казва:
- Сър, Темза!
***
Една жена си върви в парка, пусто е, но изведнъж чува глас иззад храста:
- Стой!
Тя спряла и не мърда.
- Легни!
Ляга бързо долу тя.
- Пълзи!
Тя запълзяла ужасена.
Изведнъж чува гласа до ухото си:
-Госпожо, зле ли Ви е? Щото аз тука си обучавах кучето и гледам Вие пълзите.
***
Жените-шофьори са като звездите - ти ги виждаш, те тебе не.
***
Четох книжка. Своя. Трудова. Какъв сюжет, каква съдба! Плаках.
***
Препълнена маршрутка. Хората пътуват мълчешком, всеки се е замислил за нещо си. При едно спиране се освобождава мястото веднага зад шофьора, на което сяда млада майка, около 22-23 години, с 3-4 годишно момиченце. Тоест, тя седи с гръб към движението и с лице към хората в салона. Както тръгна маршрутката, и момиченцето започна да мрънка на майка си на тема "Мамо, купи ми Барби!", при това едно такова протяжно и жално и с различен тон всеки път. Майката влезе в ритъма и ѝ отговаряше с "За какво ти е Барби, имаш си вече три, по-добре да ти купя нещо друго" и т.н. Всичкото това мрънкане и виене почна да омръзва не само на мен, но и на останалите пътници. След няколко спирки стратегията на момиченцето се промени. Тя изведнъж стана важна и млъкна, като видимо се сети за нещо коварно. И след още една спирка се издаде:
- Ако не ми купиш Барби, ще кажа нещо за теб на баба!
Майка и се усмихна:
- И какво толкова ще кажеш на баба си за мен?
Момиченцето продължи:
- Ще разкажа, ще разкажа! Аз видях нещо!
Цялата маршрутка затаи дъх, за да чуе какво точно е видяла малката.
- Е, и какво си видяла? - попита майката.
- Аз видях как ти вчера целуваше п.... на тати!
Цялата маршрутка избухна в смях, също и шофьорът. Майката спря маршрутката, взе си детето под мишница и изскочи навън.
Мислите си, че това е краят? Не бързайте. При спирането на маршрутката се качи млад мъж с момченце, някъде около 8-годишно и седна на мястото на майката с детето. Пътниците продължаваха да се хилят, младият мъж и той почна да се подсмихва гузно, без да знае на какво точно се смеят останалите. И в този момент синът му изтърси:
- Тате, купи ми войници!
Маршрутката избухна в такъв смях, че принуди шофьора да спре, за да се смее на спокойствие. След като си пое дъх, шофьорът се обърна към младия мъж:
- Братче, по-добре му купи войници, не дърпай дявола за опашката.
Младият мъж пътува около 4 спирки, през цялото време хората се смееха, а той седеше в пълно недоумение, вероятно мислейки си, че се вози в маршрутка с идиоти. И наистина, какво толкова смешно има в "тате, купи ми войници"?
Може да се посмеете също и на:
Автор: Руслана Георгиева
Проучвания на късогледството при децата за изминалите 20 години сочат, че то се е увеличило с около 50%. Изследванията са правени в Европа, Америка и най-вече Азия. Учените смятат, че до 2050 г. половината от населението на света ще носи очила. Помните ли в нашето детство колко дечица носеха очила и замисляме ли се сега как стои въпросът - в тази статия е описана ситуацията днес.
Това е тема, която тепърва ще занимава човечеството, но дали в правилната посока? Правят се повече обучения и семинари за най-новите лазери за операция, а не за превенция и подпомагане на премахването на „болестта“.
Естествено, има заболявания на очите, които не касаят писаните от мен редове.
Занимавам ви с този проблем, защото моето дете е с късогледство и бих желала да дам един друг поглед на родителите, а и не само, изправени пред този проблем. Как бих искала на мен да ми беше помогнал някой в тези дни. Установиха късогледството й преди малко повече от година и половина, беше на шест години. В началото не бяхме запознати с проблема и мислихме, че ще е временно.
За съжаление тя започна да качва диоптър на всеки 3 месеца, като за 10 месеца качи цял един диоптър и от -0,75 за двете очи стигна до -2,25 и -1,75. Изпаднах в шок, криза, изпитах страх и вина. Семейството ми изкарва дохода си с онлайн търговия и, за да работя, от около 2-3 годишна възраст я изправях пред лаптоп или таблет, за да мога да си свърша работата, вместо да я изкарам на разходка.
Обиколихме няколко офталмолози, всички казваха, че сега само ще се влошава и около пубертета ще спре да качва диоптри. Обясниха ми, че много й отиват очилата и е нещо нормално, да не се притесняваме. Настояваха да носи очилата си през целия ден и да ги сваля само преди лягане! Оказа се, че това не е принцип само в страната. Свързах се и с една майка от Китай, която ми сподели, че и там масовата практика е поставянето на очила след първия преглед.
Започнах да чета, книги, статии, сайтове, български и американски. Записах се на курс на Норбеков и Бейтс. Не можех да приема, че тя няма да може да вижда добре без помощта на очила. Реших, че ще събера цялата информация по темата и ще я приложа на детето си. Четох най-вече американски сайтове и статии. В тях намерих много статистика и изследвания. Попаднах и на един български сайт: http://zrenieto.net /. Тук научих много, опитах се да се свържа със създателя му, но уви!
Защо не сме чували за диспраксия
Намерих същата информация и в чужд сайт: https://endmyopia.org /. Тук намерих доста информация, която се припокрива с предходния сайт, има и детски раздел с доста резултати на различни деца от целия свят. Предлагат и курс, естествено срещу заплащане, но засега не съм плащала, използваме наученото.
Ще споделя част от препоръките:
1. Децата трябва да спят по 9-10 часа на денонощие, за да се възстанови организма и тялото им за следващия ден.
2. Трябва да спят на тъмно, за да починат очите.
3. Трябва да са на открито в игри и разходки за около три часа на ден.
4. Трябва да бъдат ограничени от екрани, като допустимото време е около 30 минути, (при нас не се получава за толкова кратък период и то в пандемия)!
Доста интересно ми беше да разбера, че всички хора виждат от сутринта до края на деня с различна острота, като разликата е с около 0,5 диоптъра.
В някои от курсовете, с които се запознах, изследват и психическото състояние на детето, а именно дали е в стрес, дали има неща, които го безпокоят и “не иска да вижда“.
Осигурете сън, спокойствие и игри на открито без очила и след три месеца ще установите, че има голямо подобрение в зрението на детето Ви. В никакъв случай не искам да кажа, че пътят е лесен, все пак говорим за деца, които искат да играя и да гледат филми, клипове, Tik Tok, без който не знам как сме оцелели ние, децата на 80-те и 90-те години.
Следващият момент е така наречения активен фокус – намиране на точката на размазване и изчистването й. Ние виждаме с мозъка си, а не с очите, те са обективът! За това ще откриете информация в двата сайта, които споделих.
За два месеца с упражнения и горепосочения режим се отървахме от -1 диоптър и за двете очи. Сега остава да изчистим останалите! Не става бързо и не е нужно да става бързо. Това е хигиена на зрение, на ежедневие, което според мен сме длъжни да предадем на децата си в бъдещия дигитален свят! Информацията, която научих, е много и не бих желала да натоварвам с всичко научено. Голямата част от офталмолозите смятат, че е невъзможно да се коригира късогледството в положителна посока и, че е доживот.
Почти всички лекари – офталмолози, при които заведох детето си, аплодират възможността да направим лазерна операция, като стане на 18 години. Но не е ясно дали ще е възможна операция, ако зрението й се влоши прекомерно след оставащите 10 години. Научих, че примерно в Германия, Франция и други западни страни, преди да сложат очила на дете, правят изследвания в период от три месеца и след това решават как да постъпят. В немалка част от случаите късогледството е временно, но сложите ли очила, то става перманентно! Няма да продължавам, защото мисля, че си личи отношението ми към темата. Ще бъда безкрайно щастлива, ако поне няколко деца се подобрят и променят навиците си, ако виждаме все по-малко деца със зрителен дефицит! Има много изписано и публикувано, само трябва да се изчете и приложи. Дерзайте!
(Бел. ред Мария Пеева) Споделих историята на Руслана, защото вярвам, че може да е полезна. Имам подобно преживяване в моето детство, преди повече от трийсет години. В пети клас след преглед ми препоръчаха да нося очила. Впоследствие бързо започнах да вдигам диоптъра и стигнах до два. Не знам колко диоптъра щях да нося днес, ако една офталмоложка не забеляза какво се случва и не каза на майка ми веднага да махна очилата и да ги ползвам само за кино. Постепенно свалих диоптъра, отне години, но до ден-днешен не нося очила. Това, разбира се, далеч не се отнася до всички зрителни проблеми и моля да не се тълкува статията по този начин.
Тъй като имаше доста негативни коментари към авторката, тя ми писа с молба да допълня следното:
Здравейте, мили дами, пиша, не за да се оправдавам, а да докажа, че дадената от мен информация не са бръщолевения в нета. Детето ми ходи на преглед при офтамолог на всеки 3-4 месеца. Докторът проследява развитието на миопията й и ни дава насоки. НЕ бих си позволила да лекувам на своя глава късогледството на детето ми, би било доста лекомислено и притеснително. Не съм против очилата, напротив, в процеса на предложената терапия те се използват като средство за справяне с проблема, НО по различен начин. Всичко публикувано в двата сайта е научно обосновано и доказано с публикувани статии в медицински списания, предимно в САЩ от преди повече от десет години. Позволих си да публикувам тази информация, точно защото съм чела много и съм се успокоила, че методът работи. Хиляди хора и деца са възстановени или поне са намалили до такава степен късогледството си, че не им се налага да използват помошни средства, за да виждат. Дано на някого е полезно.
Може да харесате също:
Първи ден в училище за нечуващото дете
Добрата новина за COVID-19 е, че ваксини има, одобрени са, и имунизационният план на повечето държави вече е в действие. Лошите новини са две – продължават да нарастват случаите на заразени и починали в света. Засечени са нови щамове на вируса, единият, от които успя да достигне и до България.
Докато ние все по-обнадеждено очакваме края на локдауна и се радваме на отхлабените мерки – отварянето на градини, начални училища и музеи, в много държави мерките все повече се затягат.
Ето как е по света:
САЩ
Случаите на заразяване с коронавирус в САЩ са вече над 21 милиона. Те са на първо място по брой заразени и починали в света.
Най-много заразени има в щатите Калифорния (2,45 милиона), Тексас (1,82 милиона), Флорида (1,37 милиона), Ню Йорк (един милион) и Илинойс (984 хиляди).
Случаите на коронавирус в Лос Анджелис са скочили от 400 000 на 800 000 само за последния месец. Почти всеки пети от изследваните за COVID-19 е с положителен тест. На всеки 15 минути от вируса умира човек.
Болниците в района са толкова претоварени, че екипите на линейките са получили указания да не транспортират пациенти с малък шанс за оцеляване и да се въздържат от използването на кислород, съобщи "Ню Йорк Таймс".
Германия
Към момента Германия е в локдаун и дори ще затегне още мерките. Училищата и градините остават затворени и няма яснота дали ще отворят и през февруари. Изискват два теста за влизащите от определяни като рискови страни - при самото пристигане и втори - след 5 дни карантина.
„Положението с коронавируса в Германия е критично. Почти сигурно е, че локдаунът ще бъде удължен. 75% от болниците са или на ръба, или са обявили, че нямат повече интензивни легла. Болните в интензивните отделения са около 6000... Има много спорове защо са се забавили имунизациите“. Това обобщи пред БНР д-р Борис Таблов.
Великобритания
Трети локдаун за страната от началото на пандемията. Рекордният брой новозаразени, високата смъртност, както и новата разновидност на вируса наложи нова национална карантина, която ще продължи поне до средата на февруари. Излизането от нея е в зависимост от изпълнението на имунизационния план.
Жителите на Великобритания не трябва да напускат домовете, освен ако нямат основателна причина за това. Напускането на дома трябва да се случва само в района на местоживеене. Може да се излиза извън него, в случай че се пътува за работа.
Университетите, началните училища и гимназиите ще останат отворени само за деца със специални потребности, както и за такива, чиито родители упражняват т.нар. критични професии. Всички останали ще се обучават дистанционно до средата на февруари.
Студентите ще се обучават дистанционно с изключение на тези, които се обучават в т-нар. критични професии – лекари, учители, транспортни работници и др.
Хора, които попадат в рискови групи по отношение на Ковид-19, могат да излизат за посещение при доктор или тренировка, ако е наложително. Те не трябва да посещават работа.
Не са разрешени срещи с хора, които не са членове на домакинството, освен ако няма основателна причина за това. С всички останали следва да се спазва дистанция от 2 метра.
Италия
Локдаунът в Италия се удължава до 15 януари. Забранено е придвижване между 20-те области, освен по работа и здравословни или други неотложни причини.
Началото на присъствените учебни занятия в големите класове, които от октомври са на дистанционна форма на обучение, се отлага за 11 януари. Те ще бъдат възобновени, но броят на учениците в класните стаи ще бъде намален наполовина. В област Венето учебните занятия ще бъдат подновени най-рано на 31 януари.
Магазини и заведения ще работят до 18 ч., вечерният час от 22 до 5 сутринта. Отварянето на ски курортите също бе отложено.
Франция
Страната затяга мерките след грубото им нарушение по време на празниците. Въвежда се по-строг вечерен час - от 18.00 ч. до 6.00 ч. Хората не бива да напускат домовете си, освен по здравословни причини или за да отидат на работа.
Гърция
Пълен локдаун и в Гърция до 11 януари. Затворени са всички търговски обекти, с изключение на магазините за хранителни стоки, аптеки и банки. Вечерният час е от 21.00 ч. до 5.00 ч. сутринта.
Ако ви предстои пътуване в чужбина, проверете какви мерки са наложени в страната, която ще посетите. Най-актуална информация може да намерите в сайта на Министерство на Външните работи.
Моят извод от всичко описано дотук: Очевидно известно време, докато не се ваксинират достатъчно голям брой хора или вирусът не отслабне, тази ситуация ще продължи. Когато броят заразени намалява, мерките ще се охлабват. Когато броят заразени нараства и болниците започнат да се задъхват, мерките ще се затягат, ще затварят бизнеси, училища, граници. Надявам се хората да са внимателни, да се грижат за здравето си, да спазват препоръчваните мерки и ако се разболеят, да си останат у дома, за да запазим настоящото крехко подобрение в България. Личната ни отговорност е много голяма, ако искаме животът да продължи що-годе нормално, а не отново да затворим като голяма част от Европа. На всички пожелавам здраве и разум.
Източници: БТА, БНР, DW, BBC, NYT
Още по темата:
Децата и разпространението на COVID-19
Знаете ли, че добрите дела и благотворителността носят щастие не само на получаващите, ами в още по-голяма степен на даващите? Дори си има термин. Нарича се Helper's high - щастието да помагаш.
Тази идея бе споделена в майчинската ни група от Глория Николова и толкова много хареса на всички, че единодушно решихме, че трябва непременно да стигне до повече хора. Щедростта и безкористността благоприятстват способността ни да се изправяме успешно пред предизвикателствата. Според изследователите щедростта носи и редица ползи за здравето: по-ниско кръвно налягане, повишено самочувствие, по-малко депресия, по-ниски нива на стрес, по-дълъг живот. Ежедневният навик на даването е по-мощен от голямото даряване наведнъж установяват проучванията. Хората, които са получили нещо вследствие от акта на даване, от своя страна също са мотивирани да дават на някой друг - изследователите наричат това „реципрочност нагоре по веригата“, а за много от нас това е „да предадеш нататък“.
Една канадска майка също открива за себе си, че когато дава, това й носи щастие. Всеки малък акт на даване или акт на доброта активира хормоните на щастието и ни кара да се почувстваме по-добре, пише в блога си Жаклин Уей. Според нея тайната за щастието е толкова проста, че 3-годишното дете може да го направи. Затова решава да предложи на 3-годишния си син да си направят предизвикателство, според което през следващите 365 дни всеки ден ще дават нещо от себе си на другите. Започват с написан на лист списък, а впоследствие майката прави и блог, където споделя идеи за дейностите, които правят заедно. Става въпрос само за по едно нещо на ден, дори дреболия: Изпратете текст за благодарност на някой, който е бил добър към вас; Помогнете на съученик или колега със задача, която ги затруднява; Или на съсед с домакинска работа или грижа за двора; Използвайте по-малко вода или спрете да използвате сламки, за да запазите природата.
Не е измислица доброто и добрите хора съществуват
Над 1 милиард възрастни страдат от тревожност и депресия. Ключът към по-здравословното и по-щастливото аз е в малките действия всеки ден, а не само на случаен принцип няколко пъти в годината.
В един момент това да даваш на другите започва да става навик, светогледът се променя и човек започва в ежедневието си да търси едни други положителни страни, вместо да се затваря в себе си.
Последователите на идеята споделят всекидневните си дейности в блога на Жаклин. Сред тях са постижения като:
Жаклин призовава в блога си да поставим даването на първо място. Да бъдем вдъхновение и за другите и така да променим нашата култура на щастие, да създадем един по-щастлив свят, като развиваме своя ежедневен навик на даване.
А вие с какво бихте започнали днес?
Допълвам: Направих група 365 дни добрини, в които всички можем да споделяме своето добро дело за деня - не за да се хвалим, а за вдъхновение и за да предадем нататък. Заповядайте!
Автор: Татко Калоян/Калоян Явашев
Аз и Росица посрещнахме 2021-а с малко повече позитивизъм от обичайния - с два положителни теста за Ковид!
Първите симптоми се появиха при мен и естествено изобщо не им обърнах внимание: кашлица (стоял съм на течение, ще ми мине!), лека температура (малко узо съм пил снощи!), замаяност (много узо съм пил снощи!), дращене в гърлото, кашлица, болки в бъбреците (най-накрая цирозата дойде, знаех си?!)... Винаги съм знаел, че женейки се за Росица, най-вероятно качеството и продължителността на живота ми ще се увеличат за сметка на нейния. След като й крещях два дена, че е параноична хипохондричка, чиято единствена цел е да съсипва доброто ми настроение и желание за веселба, склоних да си направим тест и вече сме част от статистиката, To The Other Side, членове на ново общество. Този новопридобит статус ни посвети в нови тайни, до които нямахме достъп досега и ето какво започваш да чуваш, когато хората около теб започват научат, че си болен от Ковид:
- Е, няма нищо, ние го изкарахме още лятото!
Моля?!?! Не съм ви видял да се карантинирате лятото и вероятно сте разнасяли вирус, който не знаем колко е опасен и как да лекуваме. Не знам защо толкова хора ми го казаха (вероятно за успокоение), но явно трябваше да вляза в Ковид-сектата, за да го разбера!
- Абе, не се чувствам и аз добре, но можеш ли да ми намериш болница/лаборатория, където да ме тестват, но да нямам после карантина или ако имаш човек в РЗИ...
Причините да си с Ковид, но да не искаш да прекараш две седмици у вас варират от "трябва да работя!" до "да бе, ще се побъркам две седмици вкъщи!". Масово се крие заболяемостта и като цяло няма усещане за обединеност срещу болестта, за разлика от стрелянето с пиратки на 31-ви, което се превърна в национална кауза.
Чух за човек, който живее с родителя си (диагностициран с Ковид), но решава да отиде да празнува с приятели Нова година!!!, когато получава обаждане от родителя, че има проблеми с дишането и сърцебиене. Линейка не се отзовава, а той се връща у дома и сам кара родителя до болницата. Прибира се и гневно избухва във Фейсбук против лекарите и иронично пита "в колко часа трябваше да им пляскаме?". Този човек, който 100 % е болен, който отиде на парти, който заразява и допринася за увеличаването на натиска върху здравните работници, има очите да плюе срещу тях?! Пич, другия път закарай майка си на парти при приятелите ти, когато й стане лошо, а не в болницата!
Днес научих, че докторът, който ме бе оперирал преди 6 години е починал от Ковид. Вчера беше лелята на мой приятел, онзи ден беше колега на друг приятел и така вече е почти всеки ден, а примката се затяга! Някои го карат леко и без симптоми, но някои не, а някои и не го изкарват изобщо. Всеки си има мнение и право да вижда случващото се по свой начин. Едните го неглижират, другите преувеличават, а лагерите стават все по-крайни в мненията си. Ако искате да бъдете по-обективни и да звучите малко по-смирено, можете да ни дойдете на гости и ще се почерпим (имаме антибиотици, кортикостероиди, витамини и лекарство за краста по говедата), ще поговорим, а когато след няколко дена усетите първите симптоми (да не ви изненадат, нали уж вече сте го карали туй грипче?!), може и да не сте толкова крайни.
Още от Татко Калоян:
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам