Автор: Траяна Кайракова
„Мамо, болен съм!“ Това сигурно е най-страшната реплика за една майка. Пък за мене, дето съм пратила в земи тилилейски детето си, че да се учи на труд и сполука, е направо ужас! Не, че не мога да подпаля колата и да хукна, ама е през нощтта и вече съвсем окьоравях, та не ми е вариант. Споделя ми остъйманашеснайсетсъм, че кашля като магаре и има хрема. Не му е добре, обаче бачка на умрляо, щото не му се пада почивен ден. Само дето не умрях. Раздигнах цял Балчик и намерих кой да му занесе антибиотик, щото другите лекарства съм му ги пратила, ама той ги е почти изпил. Баш антибиотик не съм сложила, щото избягвам да давам.Бе те хубаво ще му занесат лекарства, ама сутринта чак. А да се обади това дете, а да се обади, няма и няма! В 10:00 сутринта го чух и до посред нощ се изприщих. Към 00:30 ми звъни.
Мам, ...куху- буху...ко пр?
Ще ти кажа аз „ко пр?“! Къде бля досега, че не ми звънна?!
Куху- куху, буху- буху, играхме белот досега...
Ми нали си болен! Какъв ...
... 9 г
Виолета Маркова, родител на Валентин Марков - 17 г
Биргюл Салиф, родител на Селин Салиф 15г.
Нели Христева, родител на Ирина Благова на 2 г..
Атанаска Костадинова, родител на Костадин Костадинов -3г.
Ваня Андреева, родител на Лили Проктер 12г.
Мария Караиванова, родител на Павел Караиванов 12г.
Теофана Манева, родител на Леда Игнатович на 9г
Евгения Рангелова, родител на Лора Рангелова на 6г.
Пенуш Павлов, родител на Андрей Павлов 15 г.
Цветелина Тенева, родител на Петромира Тенева - 12г.
Ирена Гонкова, родител на Деян Гонков, 11 г.
Таня Начева, родител на Иван Начев 12 г.
Женя Шулекова, родител на Теодора Шулекова, 8г.
Антония Желязкова, родител на Дария Димитрова - 16 г.
Станимира Василева и Десислав Василев, родители на Бранимир Василев на 5 г.
Ирина Семова, родител на Иво Маринов 11 г.
Миглена Манолова, родител на Траяна Йорданова 14 г..
Албена Георгиева, родител на Антоан - Андрес Принов 7г.
Десислава Мирчева, родител на Кристиян Христов - ...
Автор: Траяна Кайракова
Сядаме оня ден с дружки, та да се почерпим. Няма телефони по масата, щото ние сме прости. Седнали сме да се видим, не да мажем по разни екрани. По едно време обаче на едната й звънна свекърва й. Говориха, каквото говориха и тя почна да се жалва.
- Значи, момичета, откакто й дадохме телефон в ръцете на тази жена, направо се побъркахме. Бе преди терлици за всички плетеше, сега маже и пушек се вдига. Налага се да търся баби от пазара, че зимата ни измръзнаха краката. Да вземе онзи ден да си направи нов профил във Фейсбук. Мене да ме питаш, аз ще се озоря да го направя, тя обаче тук натискала, там ръгала, че и снимка си сложила. Че като почнаха да звънят – на мене, на мъжа, на децата. Тревожи се тоя народ да не би да й е станало нещо, профилът й да не е хакнат, не е истина. „Бе, майко, за какво ти е тоя профил?“. „Че де да знам. Натисках, натисках и ми излезе“. „Махай го, че цял ден работа не мога да подхвана от разговори!“. „Аааааа, нека си стои!“. Ма какво да стои ...
Автор: Траяна Кайракова
Вълнува се тоя народ за новата учебна година, че се вълнува. Аз се кръстя, че преживях два пъти първолаци, два пъти седмокласници, два пъти НВО( не е военно обучение, а национално външно оценяване), един път ДЗИ( матури в 12. клас) и един път кандидат-студентски прием в чужденеция. Не само се кръстя, ами ми иде да правя курбан през три дена. И аз се вълнувам, ама само отстрани. Днес пред банкоматите беше панаир. Бе няма пенсии, няма кой знае какви прИмоции, какво е туй чудо? Свивам към пазара и виждам една хубава опашка пред кварталната книжарница. Ааааааа....ей го дей ключът за палатката. Тъй се завъртях, иначе се завъртях, не намалява пустият му народ, ами се и увеличава. Пошматках се, понапазарувах и пак се върнах. Шмугнах се с половин око и половин крак:
- Аз...такова, ученически карти дали имате?
- Дааааа!
- Добре.
Наредих се зад всичките 125 човека да чакам. Не ми беше дошло времето за лягане, тъй че реших да убия малко часове. След две минути продавачът ...
Автор: Траяна Кайракова
Ден първи
- Ало, мамо! От три часа висим в задръстване! Има катастрофа по магистралата!
По-късно вечерта
- Как е, майче? ( сякаш не знам пък аз, ама възпитана съм, нека да попитам)
- Голям лукс! Имам легло и ток! Няма да влизам в морето, знаеш, че не обичам, аз искам басейн! Познай тука има ли?!
Ден втори
- Тука се запознах с всички! Големи маймуни са, бееееееееееее! Ай, че нямам време!
По –късно вечерта
- Изгорял съм зверски! Заради тебе!
- Ааааа, да си се мазал.
- Мазах се! Ще умра, бе!
- Да те мисли леля ти Хари. ( Това е медицинското лице на лагера и, разбира, се голяма моя приятелка. Всичко е под контрол ☺)
- Тя вече ме мисли жената! Ако чакам на тебе...Ай, чао!
Ден трети
- Защо ме накара да дойда?! Ти си виновна! Винаги ми проваляш живота, винаги! Ходим до Созопол. Пеша! Пеша!
- Еми...летете, ако можете...
- Не ме дразни! Крака нямам! Ужасно е! Ужасно!
Ден четвърти
- Правихме си барбекю! Ама...пържолите паднаха в пясъка ...
Траяна Кайракова
Наскоро попаднах на много интересен пост в една от хилядите майчински групи, дето съм навряна. Що съм навряна и аз не знам, като е видно що за майка съм, ама карай. Та постът беше за нещо от сорта как синът ми/дъщеря ми нищо не прави, не мога да го/я накарам боклук да изхвърли, стая да оправи, не чете, иска само да излиза и пари. То си е така за 90 процента от новото поколение, ама кой се нави да си го признае, хич не помня. Очаквах един голям хейт...обаче! Оказа се, че всички споделят едно и също, отчитат всичко това за своя грешка, ама кво да се прави пък и неизменно завършват с думите“Абе, да са ни живи и здрави!“. Бе то да са живи и здрави, ми утре, като я няма мама, от глад ще изпукат. У нас не е много по-различно дереджето с #остъйманашеснайсетсъм, ама и не е съвсем така. От това онлайн образование така вече забрави мъжкото ми чедо що е туй тетрадка, химикалка, тъй спряха всякакви мозъчни процеси освен ако не са нужни за компютър, че свят ми се зави. На всичкото ...
Автор: Траяна Кайракова
Като се тръшнах три деня да мра, ама не е истина. Умирам, а че умирам, ви казвам! Кръвното ми ниско-ниско, таман до два метра под земята, накъдето се бях запътила. Бе ха шоколад, бе ха захар, бе ха нес кафе – няма и няма. Какво ли си вика оня отгоре:“Я, почини си, Траяно, полежи си, преди да хукнеш по кърищата, че сетне пак да те тръшна, като се върнеш към септември!“. Лежа и пъшкам драматично, пак лежа и пак пъшкам, още по-драматично. Мога и да не пъшкам, ама някак си по-изискано се получава, смятам.
- Нали ще ме гледате, като одъртея, майка?
- Мене не ме брой! – #остъйманашеснайсетсъм е категоричен. Той и без това ми е сърдит, щото го записах да почне работа още на 1-ви юли, тъй че от него съчувствие не чакам.
Сестра му е по-деликатна:
- Аз къде съм се записвала за такова нещо? Документ ми покажи, документ!
- Ми, майка, нали децата гледат родителите си!
- Ако смяташ тъй да се плющиш по креватите, хич не се и надявай!
- Рекох, че памперси ще ми сменяте, ...
Автор: Траяна Кайракова
Ма що да не се наканя да ида нейде за 3 дена и да не стане нещо! Питам ви! Какво да ви питам, чакай аз да ви кажа. Тръгват остъйманашеснайсетсъм за МОЛ-а със сестра си.
- Я хвърли боклука! Не се оглеждай, сина ми, на тебе говоря.
- Оф, бееееееееееееееее!
- Оф – моф, действай!
Няма и две минути и сестра му ми звъни. Викам си, че тия пак забравиха нещо.
- Майко! Синът ти се набучи през един пирон на крака. Кърви. Какво да правя?
- Карай го в Спешното, не знаеш ли какво се прави?
- Знам аз, ама знам и ти какво ще кажеш.
- Че какво ще кажа?
- Цитирам:“Ай стига лиготии, нищо му няма!“
- Ами лъжа лий? Аман от вашите лиготии! Айде, карай го!
Закарала го тя. То хубаво го закарала, ама що го върна! Боли го, ама го боли, все едно, че ражда без епидурална упойка. Аз се чудя багаж ли да събирам, манджи за три дена ли да готвя, педикюр и маникюр ли да си правя. Човекът мрънка, а че мрънка! Умира, казвам ви! Умира!
- Майка ми, сега и гърло ме боли.
- ...
Автор: Траяна Кайракова
Най-хубавото на тая събота беше кафето, после спането. И тъй като се поуспах, както всеки уикенд, кафето отиде до 14 часа по пладня. Голяма грешка, ви казвам, голяма, да не река генерална! Вече ме е напекло, пък вкъщи всичко е на вили и могили, Хирошима и Нагасаки едновременно. Чистенето, което по принцип извършвам преди кафето с приятелки, сега се оказва мисия невъзможна. Целокупният домашен добитък се е излюпил и нетърпеливо изскача из всички прегради на семейния обор. Таман забършеш нейде и някой идва, яде, капе, пуска косми и трохи, тътри копита, заема баня или тоалетна, естествено пили ти по нервите, търси ядене, дрехи, джапанки, пари, ключове и т.н. Идва ти да ги застреляш или най-малкото да ги закачиш на простира за ушите и да чакат, докато ти оближеш идеално кочината, която максимум до час пак е в същото състояние, но ти си с чиста съвест, че поне си опитал да спасиш планетата от глобално замърсяване.
В стаята на #остъйманашеснайсетсъм вече почти не влизам. ...
Автор: Траяна Кайракова
Ако си мислите, че след книгата ще спра да пиша, ама жИстоко се лъжете, ши знайте! „Простотията почивен ден няма“, че и при мен така.
Днес бях на трето ДЗИ по желание. И не кво да е, ами по немски език. Най-хубавото беше, че е следобед, та се наспах, както аз си знам. Спринтирах до училището. Насадихме се 100 човека да чакаме две деца, заявили желание за таз ми ти матура. Поразгледах се тук и там и опрях до тоалетната. Лелееееееееее, и аз си мислех, че нашето училище е ремонтирано! Тука да видиш! Само с чешмите не можах да се оправя. Въобще не разбрах как да си измия точно ръцете. Слагах ги под чучура, натисках едно копче, мятах ги отгоре, сетне отдолу, над глава, зад гърба, пред огледалото – не ще, а Чи НЕ ЩЕ! Накрая излязох и си омазах ръцете с дезинфектанкт, че да не ме вземат тия хора съвсем за проста. Макар че то нямаше и нужда. От туй махане до чешмата като стюардеса преди полет смятам, че разгоних всички бацили и бактерии около мен.
Сетне зачакахме. ...