Моят опит: Джобните на Йоана
„Мамо, ще ми преведеш ли джобните за седмицата?“ е обичайното съобщение, което получавам още в петък от голямата ми дъщеря, студентка в Италия. Йоана получава джобните си седмично, защото сама пожела така. „По-лесно ми е да си разчета парите за седмица, отколкото за месец.“ Това е добро и осъзнато решение от нейна страна. Наистина е по-добре да останеш без пари в петък, когато очакваш превод в събота, отколкото да си похарчил всички пари за месеца още първата седмица и да ти остават 20 безпарични дни. Как все пак една 19-годишна, умна и амбициозна млада дама, дъщеря на финансист, все още не успява да се справи добре с управлението на парите?
Йоана беше на 14 години, когато замина да учи в пансион в чужбина. По нейно огромно желание, което с мъка на сърце удовлетворихме с баща й и, слава богу, беше само за една година, след която тя разбра, че това не е „нейното“ и се върна при нас. Но това беше и първият й опит да управлява самостоятелно пари. Започнахме да й изпращаме еднократно пари за месеца (преводите за чужбина бяха все още скъпи тогава, за да ги правим всеки ден или седмица). Всичко беше осигурено в училището и пансиона, а джобните й служеха да си купува закуски и други дребни неща. Йоана успя да направи всички възможни грешки още първите няколко месеца – изхарчи всичките си пари още през първия уикенд, следващия месец загуби част от парите си, даде назаем на приятел, който така и никога не й ги върна...
Когато се прибра обратно при нас, допуснахме обичайната грешка да преминем на режима „на моето дете всичко е осигурено и джобни вече не му трябват“. Така Йоана научи, че винаги, когато има нужда от пари, може да поиска и да получи. Разбрахме грешката си, когато беше вече на 16, започна да излиза с приятели по-често и исканията й надхвърлиха прага ни на търпимост. Така започнахме да експериментираме с джобни на седмична база, докато се съгласим за сумата, която е комфортна и за двете страни, което не мина без емоции и реплики от сорта на: „Защо сте такива скръндзи?!“, „Аз тези пари не ги копая в градината, а работя 12 часа/ден!“.
Уроците от Мария
С опит и грешки се учи трудно и бавно, а щеше да е вълшебно някой да ми беше дал формулата за финансово образование по-рано! На по-малката ни дъщеря започнахме да даваме дребни суми, още докато беше на 8. Знаете, че малките деца порастват винаги по-бързо, защото имат примера от големите каки и батковци. Мария обичаше да играе онлайн, а не всички игри са безплатни. Така, давайки пари за месеца на кака й в чужбина, започнахме да отделяме и на нея малък месечен бюджет, но често го забравяхме. Докато един ден не открих странна транзакция по кредитната си карта. Притесних се, че е измама и блокирах картата веднага, и по съвет на банкерката ми получих нова, с нов номер. Докато не се случи отново. Бях изумена, смятах, че съм толкова внимателна къде и за какво я ползвам. Обадих се отново притеснена на банкерката ми, която ми каза: „Рени, защо не провериш дали вкъщи някой не е ползвал картата?“. Прозвуча ми направо абсурдно, но все пак реших да поговоря с домашните. „Миме, ти ползвала ли си моята карта?“, запитах малката ми дъщеря, която пламна и отрече веднага. Настоях все пак, защото транзакцията беше от геймърски сайт. И Мария, с очи, пълни със сълзи, си призна: „Ами, мамо, ти забрави да ми дадеш джобните и нямах пари за игра, а ме беше срам да си ги поискам!“.
Мария ни даде голям урок – джобните работят само, когато се дават регулярно и постоянно. И когато разговаряш с детето и обсъждаш за какво харчи парите си, дали му стигат, за какво му стигат, докато тази тема не стане обичайна и нормална. Тя вече е на 13 и отдавна получава джобни за месеца, вече за излизане с приятели. От тях спестява, за да може да си купи нещо по-голямо, като маркови маратонки, които с баща й не спонсорираме. От една година на всяко тримесечие й доверяваме допълнителни джобни, с които самостоятелно си пазарува дрехи и обувки за сезона. Обсъждаме от какво има нужда, какъв е необходимият бюджет и поръчваме онлайн или отиваме до мола, за да си избере, а често го прави самостоятелно с приятелки или с кака си. Парите, които получава по празници или когато види дядовците си (за бабите и дядовците и как дават на внуците си пари за „добър ден” си заслужава да пишем отделно), събира също и тях харчи за „луксозни“ неща като маникюр, за които с баща й не плащаме. Все още разговаряме и обсъждаме предимствата да инвестира част от парите си, но предполагам и това е нещо, за което ще узрее. От 12-годишна Мария получава половината от джобните си пари в брой, другата половина – по дебитна карта, с която може и да пазарува онлайн. Електронните пари са голямо удобство – не могат да бъдат откраднати или загубени толкова лесно, както парите в брой, а може и без проблем да изпратите пари, когато детето пътува. Все пак аз лично бих дала електронни пари едва когато детето се научи да борави с „истински“. Защо? Много е просто. Замисляли ли сте се как харчите пари в брой или по карта? За мен да харча кеш е много „по-болезнено“, защото усещам парите, вадя ги от джоба или портмонето си. Така и децата е добре да добият усещане първо за парите като за нещо реално. А има съвсем истинска опасност, прекарвайки толкова много време във виртуалния свят, да приемат парите като нещо виртуално и измислено и да не разберат тяхната стойност. Почти всички банки вече предлагат карти за деца, сигурно и тази, която ползвате. Прегледайте условията, това е бъдещето все пак, но дайте в ръцете на детето си електронни пари едва когато се убедите, че може да борави добре с тях и разбира стойността им или поне 6-12 месеца, след като сте давали редовно джобни.
С Божидар, нашия номер 3, започнахме още, когато беше на 4,5 години. Умееше да брои и обичаше да брои и сортира монети, като майка си; така се научи и да разпознава парите. Давахме му по 1 лев на ден, за да си купи нещо от магазина и ако е възможно да не са желирани бонбони, които не одобряваме. Година след това започнахме да му даваме парите за седмица – така осъзна, че това са много пари и ако не ги харчи всеки ден, ще може да събере, за да си купи лего, което тогава много обичаше, а и все още можеше да се намери лего конструктор за по-малко от 30 лв. Сега е на 7 години и все още получава 30 лв. в началото на всеки месец, за които ни напомня. Вече не харчи всичките веднага, а често си ги спестява – част от тях за самолет, защото иска да стане пилот и да кара собствен самолет, а друга част за играчка или нещо по-голямо. Тази година събира пари за самолетен билет за Малдивите, за него и кръстницата и приятелката ни Люси. „А за вас, останалите, ще пиша на Дядо Коледа да донесе билети!“, е направил вече план. Сигурна съм, че когато стане на 19 години, както голямата си кака, ще е много по-умел в управлението на парите. Не защото е по-умен от нея, а защото ще има много повече практика. А практиката прави майстора, нали?
И ето ни на прага на новата учебна година. Какво по-добро време да дадете начало на финансовата грамотност на детето си и да започнете да практикувате с джобни пари! И ако информацията по темата ви е дошла много и се чувствате объркани как да започнете, ето като обобщение няколко прости правила:
Най-важната грешка, която да избягвате
И за финал, може би най-важната грешка, която правим като родители, е да не позволяваме на децата да грешат и да понесат последствията от това. Нека сме наясно, в началото те ще направят всички възможни грешки – ще си изхарчат веднага парите за „глупости“, може да ги загубят, да им ги откраднат, да ги дадат завинаги назаем, да ги „стискат“ и да не ги харчат от страх, че ще останат без пари. Но е по-добре да направят тези грешки, докато са на 7 или 10 години, от колкото на 20, нали? Приемайте ги с усмивка, не наказвайте детето и не използвайте джобните за порицание. Просто дръжте на договорките и оставете детето да усети последиците от грешките си. Това значи, че ако е изхарчило всичките си пари накуп, което ще се случи многократно в началото, да не му се карате, а после да му дадете пак пари, защото ще умре от глад горкото, а просто да го оставите само да се справи със ситуацията. Знам, не е лесно да стиснеш зъби и да оставиш детето без закуска в училище, но така е по-сигурно, че няма да се наложи да го спасявате от дългове, когато е на 30. Защото финансовите уроци ще си ги е научило още в началното училище в подкрепяща и безрискова семейна среда. Заслужава си да опитате!
Едно от най-важните неща, които можем да дадем на децата си, освен безусловната любов, е умението да управляват своите финанси. В този пътеводител съм споделила с вас не само теоретични насоки, но и реални примери от собствената си история. Нека не забравяме, че най-добрият начин да научим децата на финансова отговорност е чрез практика и пример. Така те ще станат не само отговорни, но и финансово независими възрастни. Започнете днес, не е никога твърде рано или твърде късно!
Автор: Рени Миткова
Рени Миткова е управител на водещата компания за управление на вземания у нас „ЕОС Матрикс”, част от немската EOS Group. Председател е на Асоциацията за управление на вземания. Има магистърска степен по международен туризъм от УНСС и Executive MBA от Cotrugli Business School, Загреб. През 2010 г. печели приза „Млад мениджър” на фондация „Еврика”, а през 2009 и 2021 г. е сред 10-те финалисти в конкурса „Мениджър на годината”. Ранното обучение за финансова грамотност е кауза, с която е лично и професионално ангажирана от много години и участва в редица инициативи и пилотни програми.
Заедно стартираме тематична поредица за една от безспорно много важните теми за всеки родител – как да възпитаме у децата си финансова грамотност и отговорност.
Тази статия е продължение на Джобиите пари: Пътеводител за родители А за необходимостта от финансова грамотност можете да прочетете в статията на Рени - Как да направим децата си финансово успешни.
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам