Автор: Неда Атанасова

Големите герои на пандемията са ясни – медицинският персонал, включително санитари, сестри, акушери, фармацевти, лаборанти и всички в сянка, които поддържат нормалността, като ни обслужват и се грижат за доставките на всичко онова, с което сме свикнали.

Но да обърнем внимание по подобие на немската реклама на едни ежедневни, минигерои на дребнобитово ниво, а именно хората с очила, които стриктно носят маски в студеното време.

Как изглеждат първите две минути в магазина ли? Влизаш, виждаш неясна фигура зад щанда и водиш диалози от рода на:

- Добър ден, това свински дроб ли е?

- Това е българо-немски разговорник.

Купуваш опипом ориз – или кускус? – времето ще покаже! А после у дома обясняваш защо в тоалетната има само домакинско руло (ЗАЩОТО ТАКА!). Обратно в магазина, с родната си майка се разминавате като две клети къртици в нощта, тъй като късогледството ви е генетично. На касата мъглата се разсейва, точно след като поздравиш със „Здрасти, Кате” – изненада, днес за първи път от осем години касиер е един мъж-канара, който даже в днешните времена на джендър разнообразие не оставя никакво съмнение, че не отговаря на името Катя.

С горчивина се сещаш за оная в оптиката, която ти продаде двойно по-скъпи стъкла, ръчно обработени с (от?) хигс-бозони. Срещу запотяване! И накрая си кажеш за утеха – добре, че не съм гейша, да трябва да омайвам мъже само с очи. Хубаво да надзърна над очилата, ама с моя късмет и диоптър кой знае кого ще взема да пленя с поглед...

На опита на най-близката ти приятелка от детинство да те поздрави, се отдалечаваш демонстративно, мърморейки си „И сам да е у автобуса, па че се бута, бре”. Остава загадка как изобщо те е познала с маска и непрозрачни очила, както и дали ще ти говори занапред.

Вярваш в доброто у човека, когато си прибираш рестото и половината време нямаш представа колко ти връщат – ако евентуално имаш смътна идея ти каква банкнота си дал, е добре. И с тънка ирония използваш изрази като „Радвам се да те видя”.

За всички вас, с и без очила, които правите малкото (или многото!), което зависи от вас, спазвате правилата и въпреки предизвикателствата не си носите маската като лигавник, и даже не си я смъквате дискретно под носа, чест и почитания!

Може да харесате също:

20 ползи от липсата на обоняние и вкус

Автор: Мария Пеева

Светът се променя. Топят се ледници, морета и океани се затоплят и вдигат нивото си, а науката от години призовава хората към промяна. Не е чак толкова лесно. Хората от моето поколение и поколенията преди нас по-бавно реагираме. Ние, отрасналите по времето на Студената война и ядрената заплаха сякаш най-трудно осъзнаваме, че сега пред нас възниква нов и по-голям проблем. Всъщност добре че бяха децата ни да ни го посочат, а после и да повторят, да потретят и да настояват, докато не им обърнем внимание.

Единият ми син веднъж ми каза:

-  Мамо, вие мислите ли изобщо какъв свят ще ни оставите?

Признавам си, подейства ми като шамар. Но не обвинението, а примерът, добрият, постоянен пример на собствените ми синове малко по малко ме поведоха към промяна. Наскоро прочетох в сайта за климата на НАСА, че 1300 независими учени от цял свят, членове на панел на ООН, заключават, че над 95% е възможността точно човешката дейност през последните 50 години да е довела до затоплянето на планетата. Човешката дейност, а не естествени природни процеси. Промишлеността, от която зависи нашата цивилизация, е повишила  почти двойно нивата на въгледроден диоксид през последните 150 години. Над 95 % е вероятността въглеродният диоксид, метанът и другите газове, които водят до парниковия ефект и повишават земните температури, да са дело на човешката дейност.

Отговорността е наша. Това на пръв поглед е ужасно, но от друга страна означава, че ако приемем тази отговорност, ние можем да направим нужното, за да се променим. Хората все повече осъзнават това. Преди време си направих малък експеримент да проверя какви опаковки изхвърлям най-вече, какви отпадъци генерира моето семейство. Сред купчините боклук се оказа, че най-много са пластмасовите бутилки. У нас се пият огромни количества минерална и изворна вода и кошът ми за пластмасови изделия се оказа пълен най-вече с празни шишета. И то не защото нямаме шишета за многократна употреба. Просто са по-тежки от пластмасовите бутилки, а и ги губим и забравяме толкова често, че в един момент ми излиза твърде скъпо. Но добрата новина е, че големият бизнес все повече и повече инвестира в екологични проекти и търси щадящи природата решения. Бутилките на Девин могат да се рециклират на 100%, а един надпис върху етикета ни напомня с мило послание да върнем жеста на природата, като събираме разделно след консумация. Дори няма нужда да мием бутилката. За разлика от повечето опаковки на храни, напитки и козметика, бутилките от вода не се нуждаят от предварително измиване, преди да бъдат изхвърлени в контейнера за пластмаса. Това прави разделното събиране още по-леснo.

Нищо не ни струва да го направим.

Излиза, че да се грижим за природата, е по-лесно отколкото изглеждаше на пръв поглед. И винаги се започва с малки стъпки.

Ето какво правим ние у дома:

1. Събираме разделно пластмаса, хартия и метал. В началото ми се струваше трудно, но свикне ли веднъж човек, изобщо не обръща внимание. И не, не е вярно, че всичко отива на едно място, проверила съм. Рециклира се наистина, така че усилието си струва.
2. Старите дрехи и обувки даряваме вместо да изхвърлим. Писала съм подробно какво можем да направим с тях в тази статия.
3. Намалихме потреблението на вода по съвсем прост начин - спираме водата, когато не я използваме, докато си мием зъбите или взимаме душ. Това също е въпрос на навик.
4. Изгасяме осветлението, когато не е нужно.
5. Предпочитаме електроуреди с екологични програми.
6. Избираме рециклируеми и еко продукти, винаги когато има такава възможност.
7. Подпомагаме различни екологични проекти, интересуваме се от новостите в областта.
8. Стараем се да сме близо до природата и да я изучаваме при всяка възможност.
9. Отглеждаме растения и садим дръвчета и храсти.
10. Когато е възможно, се придвижваме пеш или с велосипед, вместо с кола. Големият ми син ходи с колело на училище почти целогодишно.

С времето списъкът расте и малките ни стъпки стават все по-големи. И докато светът се променя, се променяме и ние.

Надявам се, към добро.

Тази статия е част от кампанията на "Девин" за разделно събиране и популяризиране на философията за нулеви отпадъци.

Над 85 000 лв. набра най-голямото благотворително събитие на фондация „За Нашите Деца“ – Вечер на добродетелите, реализирано за първи път изцяло онлайн. То се излъчи на живо от специално изградена сцена в Sofia Event Center чрез платформата за виртуални събития MP-STUDIO.EVENTS. Над 100 гости се обединиха около каузата за пълноценното развитие в ранна детска възраст - от 0 до 7 г. За да подкрепи над 1000 деца и техните семейства през 2021, Фондацията има за цел да набере 150 000 лв, като повече от половината от тях бяха дарени по време на събитието. Останалите организаторите се надяват да наберат до края на годината от индивидуални и корпоративни дарители, съпричастни на каузата.

Водещи на събитието бяха обичаните български артисти – Елена Петрова и Калин Врачански. Още в самото начало, те отправиха апел към присъстващите: „Очите на бъдещето гледат в нас с надежда. Нека ѝ помогнем да достигне до тях!“. Теодосий Теодосиев се появи пред  виртуалната публика, за да нарече децата „безкрайно ценни семенца“, в чието развитие трябва да инвестираме, а актьорите от музикалния театър – Илона Иванова и Денко Проданов заплениха гостите с емблематични  дуети, в духа на Вечерта. Със специално разработени за случая хореография и проджекшън мапинг се включи и един от най-известните танцьори у нас – Реми Тоин, който изрази своята благодарност за топлината и грижата, дарена от Фондацията, осигурила му щастливо детство в приемно семейство. 

Г-жа Иванка Шалапатова, изпълнителен директор на фондация „За Нашите Деца“, представи смелата визия на Фондацията за изграждането на Комплекси за ранно детско развитие в София и Пловдив през 2021 г. Тя показа резултатите от добре свършената работа на организацията само за първите 10 месеца на тази година, а именно - 2500 променени детски съдби и стремежа този брой да расте експоненциално през следващите 5 години. „Подкрепата ни окрилява, че можем да срещнем бъдещето и да го подарим на всяко едно дете“. Всичко това се случва и благодарение на членството в The Human Safety Net, основана на вярата, „човек помага на човека“, сподели oще г-жа Шалапатова. 

По време на събитието, всеки от присъстващите имаше възможност да отправи своето послание към Фондацията, което да бъде затворено в капсула на времето и отворено отново 5 години по-късно. Проведе се и традиционното благотворително наддаване за уникални предмети и вълнуващи преживявания – за първи път във виртуална среда. За поредна година, то беше модерирано от Игор Марковски. Сред по-интересните експонати бяха Културно преживяване в посолството на Китайската народна република в България, 7-дневно пътешествие с ветроходна яхта около островите Споради, китара с автографи на група „Фондацията“, както и стол, подписан от всички членове на екипа, участвал в организацията на събитието. 

Генерален спонсор на Вечерта бе Дънди Прешъс Металс, а генерални партньори – Special Events Group, Sofia Event Center, MP-STUDIO и MP-STUDIO.EVENTS. Сред останалите спонсори на Вечерта бяха ЕОС Матрикс, Интерлогистикс Холдинг Лимитед София, лаборатории Синево, Компас инвест, както и партньорите от The Smarts, J Point, Arlet Stars и Метро Кеш енд Кери. Тяхната подкрепа обезпечи всички организационни разходи и осигури възможността 100% от набраните средства преди и по време на събитието да бъдат насочени към каузата в подкрепа на ранното детско развитие.

Вперили „Очите в бъдещето“, екипите на фондация „За нашите деца“ вярват, че с подкрепата на всички нас, през следващата година могат да осигурят щастливо детство на дори повече! Дарете и вие сега – на https://www.detebg.org/bg/dari-sega/, защото утре може да е късно.

Вижте също:

Позицията на 36 организации

Автор: Мая Дългъчева

Когато започнах да работя с малки деца, което ми се случи за пръв път тук, ми беше много трудно. По много причини, една от които е необходимостта от непрестанно концентрирано внимание към думите и постъпките им. Тук не се набляга толкова на представленията пред родители – празниците са често вътрешни и целта им е по-скоро детето да бъде "нахранено" с впечатления, отколкото "да се изяви". Ежедневен център на педагозите е възпитанието. В началото ми се струваше прекалено това вторачване и реагиране на всяка дума, жест и действие, но с времето установих, че да, важно е, даже е най-важното. Няма бляскава оценка в гимназията, която да може да компенсира пропуснатото през първите седем.

 Автор: Александра Попова

1. Имаш оправдание да сготвиш най-голямата помия и никой вкъщи да не разбере. Нито дори ти. 

2. Най-накрая можеш да си хапнеш салата с лук за обяд. И шкембе с много чесън.

3. Не че ще ги усетиш де, но пък как ще си ги гледаш.

4. Сега е моментът да се тъпчеш с всички ония бабини илачи дето ще те превърнат в супер нинджа – като се почне от суров джинджифил и се стигне до оная странна напитка в тъмен цвят дето седи в хладилника ти от 18 години.

5. Ще се запознаеш с усещането да не различаваш парфюм на Ив Сен Лоран от мусака.

6. Вече не ти трябва противогаз, за да се возиш в такси. Или пък в метрото към 6 вечерта.

7. Можеш спокойно и без угризения да си купиш най-долнопробния омекотител.

8. И да сготвиш пържена риба, шкембе и чревца в собствената си кухня, без да пуснеш абсорбатора. Хубаво е да не каниш гости в този ден, де.

9. Сега разбираш какви несериозници са тия типове от кулинарните предавания. Съветът “добавете малко захар ако има нужда” никога не ти е звучал толкова лекомислено.

10. Това че домашната ти блуза не мирише на нищо, не означава, че не е за пране. Не е лошо да помислиш кога за последно си я прал.

11. Ако досега не си си надписал бурканчетата с подправки, ще станеш автор на някои истински шедьоври. Като например боб с канела. Ще се изумиш колко много си приличат канелата и шарената сол.

12. Да, да, знам, че на боб се слага джоджен. Ама хайде ти го намерѝ.

13. Сега е времето да зарадваш баба си и да погълнеш оная отвратителна супа от зеленяши, дето била мега полезна, лекувала ишиас и давала вечен живот. Пък и ще ти се поизпънат бръчките.

14. Сега е времето и да измиеш бидона от киселото зеле. Старателно и без да бързаш.

15. Настъпването на кучешки изпражнения вече няма да е такава драма. Ако изобщо разбереш, че си стъпил в тях.

16. Да, наистина не е лошо да си огледаш обувките, сега като го споменахме.

17. Не си обичал узо ли?! Я ,как хубаво влизало.

18. Ще спестиш пари от ресторанти. Така и така не можеш да различиш филе миньон от баница с боза. Това ако ресторантите изобщо работят.

19. Репликата “добавете сол на вкус” ще добие съвсем други измерения. Не е лошо да се сдобиете с препарат за кръвно вкъщи.

20. И все пак не мога да ти опиша радостта, която ще изпиташ, когато отново подушиш съседа си в асансьора.

Още от Александра:

Когато мъжът ти е от Северозапада

Браншовата организация Асоциация „Българска книга”, в която членуват над 130 книгоиздатели, книготърговци и литературни агенти, които издават над 90% от книгите и реализират над 90% от книготърговията у нас, излезе с официално становище по проекта на План за възстановяване и устойчивост на Република България, по който в момента тече обществено обсъждане.

От Асоциацията са категорични – в така предложения проект българската култура и в частност четенето и книгите са силно неглижирани. Няколкото мерки, посветени на културата, и единствената мярка в подкрепа на четенето (дигитализация на библиотечните фондове) са поставени неправилно в Стълб 4 „Справедлива България“, приоритет „Социално включване“, подчертават книгоиздателите. „Развитието на културата и на книжния бранш не е въпрос само, нито дори основно на справедливост и на социално включване. Това е въпрос на цялостна стратегия за развитие на човешкия капитал“, се казва в становището.

Посочва се, че културният сектор е сред най-тежко засегнатите от пандемията и най-трудно ще се възстанови. По данни на Асоциацията през 2020 г. продажбите на книги са намалели с 30% спрямо 2019 г., а в най-тежките месеци спадът е достигнал до 70%. От Асоциацията се опасяват, че втората вълна на пандемията ще увеличи негативните въздействия върху сектора поради очакваното намаление на доходите на хората и неизбежното приоритизиране на нуждите. Книгоиздателите и книгоразпространителите настояват поне 2% от средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост да бъдат отделени за сектора на културата и творческите индустрии, в това число книгоиздаването, както поискаха десетки европейски асоциации в областта на културата.

В становището си издателите припомнят поетите и неизпълнени ангажименти на държавата по отношение на т.нар. Стандарт за библиотечно-информационно обслужване, приет през 2015 г. и залагащ количествени параметри за обновяване на библиотечните фондове – основно брой книги на глава от населението. „В изпълнение на Стандарта за 2016, 2017 и 2018 г. обществените библиотеки трябваше да бъдат подпомогнати от държавата за обновяване на своите фондове с поне 30 милиона лева. Тези средства естествено щяха да преминат и през книготърговията и част от тях да достигнат и до книгоиздателския бранш. Това обаче не се случва и вече 6 години този стандарт не е осигурен финансово от държавата“, подчертават от Асоциация „Българска книга“.

Отчитайки влошаващото се представяне на българските ученици в международното изследване ПИЗА, както и статистически данни, свързани със значителното намаляване на броя и лошото състояние на библиотеките, в това число на училищните библиотеки, намалените тиражи на книгите и падането на българите на дъното в ЕС по показателя брой прочетени книги годишно, от Асоциацията предлагат да се обособи специален раздел в Плана - „Развитие на четенето и популяризиране на книгата“, със следните ключови мерки:

1. Незабавно възстановяване на училищните библиотеки във всички 2277 общински и държавни училища чрез залагане на ясни количествени стойности в Наредбата за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа на личностното развитие – въвеждане на минимум библиотечен фонд в училище, минимален % на годишно обновяване на фонда и включване в стандарта за издръжка на един ученик на средства за закупуване на книги за училищните библиотеки;
2. Привеждане в действие на Стандарта за библиотечно-информационно обслужване, в това число чрез приемането му с акт на Министерския съвет, и гарантиране на средства за обновяване на фондовете на обществените библиотеки при стартов размер 0,1 книги на глава от населението с нарастване за всяка последваща година;
3. Създаване на механизъм и програми за финансиране на модернизацията на библиотеките с цел превръщането им в привлекателни места за четене, учене, творчество и креативност, особено за младите хора.

От браншовата организация разчитат на подкрепата на държавата и за другите си предложения, които ще създадат условия за издаването на повече и по-разнообразна и качествена литература и за изграждането на общество от четящи и знаещи хора, а именно – превръщането на намалената ставка на ДДС върху книгите в постоянна мярка, както е в целия ЕС; решителни мерки за борба с интелектуалното пиратство; създаване на механизъм и осигуряване на средства за заплащане на репроправата; уреждане на възнаграждения за отдадени под наем книги, приемането на закон за фиксираната цена на книгата и др.

„Във времена на криза, на изолация и ограничения, книгите може да са от огромно значение за превъзмогване на трудностите. Без подкрепата на държавата обаче издаването и разпространението на книги в следващите години ще е изключително проблематично и така достъпът до книги на гражданите ще е още по-ограничен“, завършват от Асоциацията.

Пълният текст на становището на Асоциация „Българска книга” по проекта на План за възстановяване и устойчивост на Република България може да бъде прочетен тук: https://www.abk.bg/news/view/264. Становището е изпратено официално до министър-председателя, вицепремиера Томислав Дончев, министъра на културата, министъра на образованието и науката и парламентарните комисии, имащи отношение към поставените въпроси и направените предложения. 

Още по темата:

Българската книга във време на криза

Автор: Дарина Димитрова

Почивният ми ден беше натоварен с изпълнението на най-различни задачи, които чакаха своя ред. Отмятах ги една по една, а последно трябваше да мина през хранителния магазин. Обадих се на баба ми да я питам дали има нужда от нещо от магазина, ако е необходимо и през аптеката ще мина, ако каже и на северния полюс ще ида, ако има нужда и до Луната ще отскоча. Отговорът беше:

- Дарино, престани! Не съм инвалид. Престани да ме третираш като малко дете. Като искам нещо сама ще ида да си взема. Ееее, аамааа! 

И затвори телефона, а малко по-късно батерията на телефона ми приключи и бях загубила представа за времето. Влизайки в магазина забелязах, че наоколо са ме обградили само хора на възраст 65+. Смутих се.

- Извинявайте, колко е часа? – попитах продавачката от кварталния магазин.

- Пет без пет – каза тя. Чудесно, помислих, тогава какво правят всички тези възрастни хора наоколо в този час, след като времето им за пазар отдавна е изтекло, м?

Лутах се известно време между касетката с картофи и тази с банани. Слях се с доматите, а след секунди се наредих на касата. Пред мен имаше една възрастна жена, а на касата продавачката обслужваше младо момиче, което оглеждайки бабата между нас каза на продавачката:

- Вчера една приятелка разказа как било невъзможно възрастната ѝ майка да отиде до магазина в интервала от 13.30-16.30 часа, тъй като в 13 часа започвал единият сериал, а в 15 часа започвал другият.

Възрастната жена помежду ни се засмя доволно и каза:

- Да, да, така е, спогледаха се с бабата и след това замлъкнаха, а момичето допълни:

- Други пък нямало как да пазарят сутрин, защото трудно ставали, бавно се раздвижвали и докато се случи това вече е минало 10.30 часа – обърна се към възрастната жена и я попита:

–А на Вас кога Ви е най-удобно да ходите до магазина?

Бабата скромно отговори:

- Към десет часа или към два часа, когато напече слънцето.

Добре бе, бабе, тогава какво дириш в пет без пет в магазина, веднага я нахоках аз в ума си. А бабата, след като усети на къде отива разговорът, размаха невинно хайвера, заради който беше отишла до магазина и каза на дамата:

- Да знаеш, че този хайвер е най-хубавият!, и направи няколко крачки към момичето, че да ѝ покаже хайвера по-отблизо, при което момичето отстъпи назад и само кимна с глава в знак на съгласие.

Добре бе, баба ми, как да те опазим ние, като самата ти не се пазиш? Дистанция, бабе, дистанция трябва! Ама кой да чуе, повиших мисловен тон и смръщих вежди. По едно време тя се обърна назад и като ме видя каза с учуда:

- А, Дарино, ти какво правиш тука, бе?

- А, бабо, ти ли си била? И аз се чудя коя е тая позната фигура пред мен. Не мога да те позная, така си се екипирала... Дойдох да купя нещо за вечеря. Ти какво правиш тук?

- Дойдох да си купя хайвер, каза тя.

- Нали те питах искаш ли нещо? Защо не каза?!, се скарах аз.

- Защото мога и сама да ходя до магазина!

- Бабо, сега е по-добре да си останеш вкъщи. Знаеш…

- Взела съм всички предпазни мерки. Тогава какъв е проблемът?

Да имаш баба е да имаш армия

Трябваше да замълча, защото повишихме тон, а хората наоколо вече се оглеждаха смутено. Когато излязохме от магазина, преди да се разделим, ѝ разказах какво ми се е случило днес. Ходих на офталмолог и се оказа, че имам повишено очно налягане. Баба ми:

- Хм, много интересно! Казаха ли ти от какво е? Не съм се сблъсквала досега с такова нещо. Не зная от какво се получава.

Говорихме още малко и след това кой - откъдето е. По едно време телефонът ми звъни на пожар. В същото време чувам, че някой настоятелно праща съобщения в Месинджър и Вайбър. Докато стигна до телефона позвъняването приключи. Телефонно повикване, съобщения в Месинджър и Вайбър едновременно – всичко това от баба ми. Праща ми някакви линкове относно очното налягане и копи-пейстната информация за различни билки, с които се лекува то. Звъня. Тя:

- Дареее, пратих ти нещо.

- Видях.

- Да го прочетеш!

- Добре. Разкажи ми накратко.

- Е, прочети го. Много е дълго. Не ми се разказва сега.

- Добре, после, след като наготвя.

- Прочети го сега! Не е дълго. Не мога да го преразказвам, трябва да се прочете.

Мълча и нищо не казвам, а тя:

- Уф, добре, пратих ти статия за очното налягане. Пише, че червената боровинка е най-мощния антиоксидант и много помага при повишено очно налягане. Прочети какво съм ти пратила. За очите ще ти помогне. Аз имам вкъщи сок от червена боровинка. Утре ще ти донеса.

- Бабо, няма нужда. Вече пия извлек от слюнката на коза, каша от пасирани охлюви, ако трябва да пия и сок от боровинки ще ми стане вече много. (Уточнявам, че всичко изброено е по препоръка и настояване на баба ми.)

- Сега! Не е нужно да пиеш всичко. Ще пиеш това, което е най-необходимо в момента. Утре ще дойда да ти го донеса. Нали ти казах, че имам сок. И то не какъв да е сок, а натурален. Нали си вкъщи утре?

- Да, ама смятам да си почивам цял ден.

- Еее, нищо де, ти пак си почивай. Аз ще дойда за малко, няма да стоя. Няма да ти преча.

- Бабо, стой си сега у вас. Не е толкова належащо. Друг път ще ми го дадеш.

- Добре, щом казваш.

- Добре. Хайде затварям, защото трябва да готвя.

- Хубаво. Аз утре и без това ще излизам. Имам да свърша нещо важно и след това ще дойда да ти оставя сока от боровинки.

С такава баба не ми трябват лекари. Не ми трябва Гугъл, ни телевизор, ни 'жисием. Изобщо не ми трябва да излизам от вкъщи. От търсачката не издават ли сертификати на баби за успешно преминато Гугъл обучение и право на работа в най-престижните болници в света, например?

За една баба питам.

Още от Дарина:

Когато баба ти е хакер