Главен редактор
Автор: Весела Георгиева
Връщаме се с Борето от педиатър и двамата сме много щастливи. Положението не е толкова страшно колкото сме си представяли и денят е чудесен. Товарим се в буса, закопчавам го в столчето по всички правила за безопасност и потегляме към вкъщи. Докато шофирам си спомням за един интересен разговор с батко им, който проведохме преди няколко дни. Трябваше да идем до новото училище, за да се запише. Въртяхме, сукахме разни теми и от немай къде си Бранко изръси:
- Ами, татко е по-умен от теб!
- ?!?!?!? И що тъй реши?
- Ти все забравяш разни неща…
Така ли, пиле шарено? Ела сега да ти обяснѝм некои неща.
30 признака, че имате мамешки мозък
- Бранко, кой вкъщи пазарува, готви, чисти, старае се да сте изпрани и спретнати?
- Ти.
- Кой те кара на зъболекар? Кой те връща от зъболекар? Кой води малките на градина? Кой ги прибира от градина? Кой те ръчка сутрин да се надигнеш и кой те кара към училището да се запишеш?
- Ти.
- На кой звъниш, когато искаш да ядеш шоколад, фъстъци, да пиеш пепси?
- На теб.
- Кой се самосезира, когато към 21:30 го застреляте с въпроси като: „Ама защо няма мляко? Защо няма маслини? Кога ще ядем пица? Защо пицата не е с кренвирш?
- Ти.
- На кой звъниш, когато забравиш половината си ученическа раница вкъщи? И кой ти носи нещата? Кой те кара по рождени дни и по срещи с момичета? Кой те прибира от там? На кой се обаждаш, когато искаш да останеш до късно и когато ти трябват още пари, за да черпиш девойките?
- На теб.
- На кой ревеш като ти се скъсат боксерките и кой обикаля с теб по магазините, за да се накиприш? Кой пазарува и носи в градината чашки, салфетки, тоалетна хартия? Кой внимава винаги да има памперси и мокри кърпи у дома, да има сапун, шампоан, пуканки, кисело зеле, сладолед и пюрета?
- Пак ти…
- А татко ти какво прави през това време?
- Работи.
- Точно така. Работи и когато трябва помага. Така че ми е позволено понякога да забравям разни неща, не мислиш ли?
- Така е, мамо, извинявай.
С наведен поглед и гузно гласче приключи темата за разликата в интелектуалните нива на родителите му. А самодоволната ми усмивка напука леко предното стъкло на колата.
Та, карам си аз буса към къщи, мисля си за веселия разговор и внимавам да не се усмихвам много, че този голям джам няма лепене. Борето си пее нещо в столчето на задния ред и двамата сме щастливи, че засега се разминаваме с поредната доза антибиотици и болнични разправии.
Паркирам пред вкъщи, заключвам колата, влизам с усмивка. Баща им ме посреща с очакващ поглед.
- Няма нищо, гърдичките му са чисти, така че всичко е наред.
- Това е чудесно, ама къде е бебето?
- Ъъъъъъъъъъъъъъъъъъ?!?!? В колата…
Та така де. Позволено ми е понякога да забравям разни дребни неща.
Весела Георгиева е майка на четири момчета, автор на стихове, забавни истории, фотограф и копирайтер. За разказите си от пълната къща обича да казва: „Ако имаш четири деца, четири котки, куче, татко и баба, не чети. В останалите случаи – не пропускай!"
На заглавната картинка виждате нейното весело семейство.
Още от Весела:
1. Повече васкулит отколкото пневмония
В интервю за "Инфакто" доктор Симидчиев каза, че тoзи вируc е в по-голяма степен васкулит, отколкото пневмония.
“Вируcът зacягa цялaтa тъкaн нa бeлия дрoб, минaвa и oт oбрaтнaтa cтрaнa, къдeтo ca кръвoнocнитe cъдoвe и прeдизвиквa възпaлeниe в кръвoнocнитe cъдoвe, т.нaр. вacкулит. Кoгaтo кръвoнocнитe cъдoвe ce възпaлят, кръвтa, кoятo прoтичa прeз тях, зaпoчвa дa ce cъcирвa, зaщoтo cъcирвaнeтo e вид зaщитeн мeхaнизъм, кoйтo нe пoзвoлявa нa мecтa, кoитo ca възпaлeни, дa имa кръвoтoк прeз тях, пoнeжe тaм явнo имa прoблeм. И кoгaтo зaпoчнe дa ce cъcирвa кръвтa, бeлият дрoб нe мoжe дa изпълнявa функциятa cи в тoзи учacтък, къдeтo имa cъcирeци. Кръвтa нe мoжe дa минaвa и дa пoлучaвa киcлoрoдa oт oкoлнaтa cрeдa. В нaчaлoтo ce миcлeшe, чe вируcът прeдизвиквa тeжки пнeвмoнии и ce лeкувaшe, кaктo ce лeкувaхa другитe пнeвмoнии.”
Цялото интервю можете да прочетете тук.
2. Вирусът мутира
Най-разпространените щамове в България са 4, а по света 7.
“Спрямо началото на пандемията вирусът се разпространява по-лесно и бързо. Това се дължи на мутация. В началото февруари – март – около 10 % от видовете на вируса са я съдържали, а сега над 70% . Само преди две седмици излезе проучване на китайски екип. Учените тестват серуми от вече прекарали вируса. И 70% от тях не реагират на щамовете в момента, т.е. това означава, че тези пациенти ако се срещнат с този щам, ще се заразят отново. Антителата им не им гарантират защита”. Това заяви за БНТ доц. Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория по антимикробна резистентност към Националният център по заразни и паразитни болести.
“Вирусът се променя и се опитва да поправи свои грешки. Някои мутации обаче може да го доведат до задънена улица и вирусът да не се разпространява повече или да стане по-лек за преболедуване. Една от хипотезите за една от мутациите у нас, която се е получила, води до по-лесно навлизане вътре в клетката – получава се по-голяма продукция на вируса. При по-голямо количество вирус има по-добро разпространение на вируса от човек на човек. Ние все още сме в сферата на хипотезата. И трябва да го наблюдаваме", каза вирусологът доц. Ивайло Алексиев.
Цялото интервю можете да прочетете тук.
3. Новини от света
САЩ минаха собствения си рекорд със 75 000 нови случая на ковид-19 в четвъртък, с което общия брой заразени са над 3,5 милиона.
В същото време из медиите се разпространиха последните думи на 30-годишен пациент в Тексас, който почина от коронавирус след “Ковид-парти”: „Мисля, че направих грешка. Мислех, че това е измама, но не е така.“
Пациентът постъпил в тежко състояние в болницата, след като се е заразил със смъртоносния вирус. Той смятал, че вирусът, убил хиляди по целия свят, не е реален.
На въпросните "COVID партита" присъства човек, който смята, че е заразен и други хора, които искат да проверят дали вирусът съществува.
Цялата история може да прочетете тук или на английски тук.
Индия и Израел затегнаха мерките отново, а руски хакери се опитват да откраднат научните изследвания за ваксината, с което отварят нов опасен фронт в кибервойната между Запада и Москва, обявиха правителствени агенции на САЩ, Великобритания и Канада. Повече за това можете да прочетете в петъчния обзор на Ню Йорк Таймс.
4. Добрата новина
Междувременно за първи път от началото на пандемията евролидерите се събират присъствено на Европейски съвет. Разговорите са днес и утре, а основната точка в дневния ред са преговорите по бюджета на Европейския съюз до 2027 г. Именно в тази сметка се включва и Фондът за възстановяване на европейската икономика, пострадала от ограничителните мерки срещу COVID-19. - обяви Нова.
Предложението на Комисията се основава на 2 стълба – нов инструмент за възстановяване „Следващо поколение ЕС“ на стойност 750 млрд. евро и МФР на стойност 1100 млрд. евро. На 10 юли председателят на Европейския съвет Шарл Мишел представи основните цели на ЕС - отстраняване на щетите, причинени от COVID-19, реформиране на европейските икономики и трансформиране на европейските общества.
5. България
В България новите случаи на заразени с коронавирус у нас през последните 24 часа са 267. Четирима души с COVID-19 са починали, а 86 са се излекували. Така общият брой на заразените в страната от началото на пандемията е 8144, на възстановилите се – 3927, а на починалите – 293.
За пореден ден най-много са новите потвърдени случаи в столицата София - 95. По брой на новозаразените следват Варна - 36, Пловдив - 19 и Благоевград - 15.
6. Как да пътуваме:
На 10 юли бе съобщено, че от 14 юли влизането в Гърция през България ще бъде само с отрицателен тест за COVID-19. Тестът е валиден само от определени лаборатории. Словакия, Естония, Словения, Австрия и Великобритания също въведоха 14-дневна задължителна карантина за български граждани. В Босна и Херцеговина се влиза с отрицателен тест. Тази информация се променя постоянно, затова ви препоръчвам да следите сайтовете на съответните посолства и на министерство на външните работи ето тук.
Бъдете здрави, силни и информирани!
Препоръчваме ви още:
5 правила за живот по време на пандемия
Защо Япония се справя с коронавируса
Автор: Мария Пеева
Градско чедо съм аз, отраснала в апартамент. Когато най-после си сбъднахме мечтата за къща на село, накупих де що имаше препарати против насекоми - пълзящи, летящи, всякакви. Първият ми сблъсък със скакалец се чу и у съседите. Страшно беше. Но човек свиква и не само свиква, ами почва и да ги наблюдава тези буболечки, чак открива красота в тях. С Алекс сме проследили пътя на мравките, изучили сме мравуняците, гледаме дребните твари с лупа как си "говорят" и пренасят малките си товари напред-назад. Имаме една-две паяжини на оградата, които наблюдаваме внимателно. А у дома живее гущерче. Една съседка сподели преди време, че умишлено оставила едно да обитава дома й, за да яде паяците и молците. И така се сдобихме с малък зелен приятел, доста дискретен впрочем, щом даже котката не го е забелязала. Но най ми е интересно как Алекс опознава природата и заключенията, които прави.
- Мамо, пчелите как правят мед?
- Събират нектар от цветята, носят го в кошера и… така. (Ето още нещо, за което ще трябва да ровя в интернет, си мисля... Децата и техните въпроси!)
- Мен ме ужили пчела веднъж.
- Помня.
- Заболя ме.
- И това помня.
- Но иначе дава мед.
- Да.
- А комарите какво дават?
- Нищо, те само жилят.
- Сигурно ни дават нещо и те.
- Нищо не ни дават, само кръв смучат от нас.
Смее се.
- Дават, дават.
- Какво, маме?
- Пъпки.
Сега вече се смея и аз, а моят малък Алекс заявява с цялата мъдрост на своя седемгодишен опит:
- Ако бях "насеком", щях да съм пчела, не комар.
Обичам ти и меда, и жилото, мой малък Соломон. Не му го казах, защото после трябваше още на сто въпроса да отговоря.
Хубав ви ден и нека сме пчели!
Още летни истории от нас:
"Мама му стара" и "гаси диода" тръгват на море
Автор: Татко Калоян/Калоян Явашев
Ниво деца - 0%
Да се свети името на тъща ми и да пребъдат дните й!
Ниво съпруга - 0%
Моята жена не се обижда, когато й кажете коза, защото е такава. От онези високопланинските, които могат да стоят на една цепнатинка в скалите от около два квадратни сантиметра и небрежно да преживят на 5-600 метра от земята. Щом чу, че този уикенд има изкачване на връх Ботев, Росица маринова две кила пържоли, каза на съседката да ме наглежда, за да не запаля къщата, грабна раницата и хукна натам, а аз по-високо от горния рафт в кухнята, където е узото - не се качвам!
Ниво папагали - 100%
Днес от 19:00 и 20:00 на Флората, а събота и неделя, освен там, ще бъдем и на о. Света Анастасия от 10:30 до 12:30 (шоу в 11:30ч.)
Ниво дразнещ подрастващ Сашко - 1000%
На 20 години бях в казармата и командния състав ме наказваше само докато ме погледне. Днес разбирам, че са имали пълно право, защото 20-годишните са непоносими!
Като типичен пример ще вземем нашия колега Сашко, който от 2-годишен живее в Испания, а това лято се завърна и според него "зивота в Бугария не е цак толкова лос". Сашко е много зает с неотложни и важни проблеми: дали плочките и прическата му са като на Кристияно Роналдо; дали бележи прогрес в електронната игра, която играе постоянно на телефона и дали е наяден и наспан! За всичко останало отговаря с мъдрите и зрели слова - Me da igual!, еквивалент на Whatever!, а на български Не ме занимавай! Типично по български твърди, че говори чудесен английски, а типично по испански знае само fuck you, motherfucker и Guten Tag (последното може и да било на френски). Според него Pink Floyd е певица, а като цяло музиката е загуба на време, освен ако не пее той и не му плащат за това!
Въпреки че шоуто, което правим с папагалите е доста атрактивно и интересно, не можем да се сравним с изпълнението на Сашко, когато за пръв път хвана винтоверт в ръцете си. След като бръмча безцелно петнайсет минути, този гигант на мисълта реши да отвори с кръстатия накрайник една консерва с риба тон, която беше намерил незнайно откъде. Всички вперихме поглед в това незабравимо зрелище, а кръвта, която се проля, накара Сашко да заподозре, че са настъпили последните минути от изпълнения му със съдържание и смисъл живот! Поради този факт, а и защото не може да каже винтоверт, Сашко започна да заобикаля отдалеч този инструмент, който вече нарича "La puta pistola que casi me mata" (шибаният пистолет, който едва не ме утрепа) и отказва да яде риба. Напоследък заглежда флекса и с нетърпение очакваме вълнуващия му пърформанс!
Вие как ще прекарате уикенда?!
Още от Татко Калоян:
Статистиката сочи, че 1 на всеки 4 жертви на трафик на хора е дете. Поради тяхната наивност и доверчивост, децата са под голям риск от онлайн експлоатация.
Ето някои признаци, по които може да разберете, че вашето дете е в риск:
Места, където деца и тийнейджъри биват трафикирани включват социалните мрежи, видео игри, онлайн чатове, домове на приятели, партита, училища, паркове или други места, където децата биха могли да прекарват времето си.
Съвети за онлайн безопасност, които да обсъдите с детето
Още съвети и полезна информация ще намерите в безплатните родителски наръчници за деца и тийнейджъри, разработени от Фондация “А21” - глобална неправителствена организация с офиси в 12 държави по целия свят, която съществува и в България вече 7 години. Сферата й на дейност е борбата срещу трафика на хора и съвременното робство, в което живеят над 20 млн. души по цял свят днес. Организацията управлява и Национална телефонна линия за борба с трафика на хора - 0800 20 100, която е денонощна, напълно анонимна и безплатна.
Още по темата:
Кражба чрез мобилни приложения
Как да се справим с пристрастяването към таблета
Млади, талантливи, чаровни. Те са: Вики, Йоана, Ади, Веси и Габи или група N-Xen. Групата се сформира наскоро, но вече са изключително популярни.
Три от момичетата са танцували в други кавър групи. Една от тях е Вики, която решава да сформира нова група през март по време на карантината и публикува обява за нови членове. Оказва се, че има много желаещи и съвсем скоро N-Xen се превръща в "официална" кавър група.
Интересът ни към К-поп се зароди през последните няколко години, малко преди да стане мейнстрийм в България. Повечето от нас са зарибени по К-попа от близки приятели. К-попът е много разнообразен стил музика, в който се пее предимно на корейски с микс от английски и други езици. Освен пеене много песни имат и хореография, точно това го прави толкова различен и интересен за всички, разказват N-Xen.
Бързо набираме популярност и скоро имахме първата си изява на сцената на Mood for Food / Restart Life Fest. Първото ни професионално видео също е факт, с него кандидатстваме в световния конкурс Talk Talk Korea 2020. Мечтите ни са още по-големи и се надяваме с много тренировки и постоянство да постигнем международен успех, споделят момичетата.
Вдъхновяват се от много К-поп групи - BTS, STRAY KIDS, TWICE... BTS обаче е групата, която според тях дава най-важното послание - да обичаш себе си. Неслучайно те са и посланици на UNICEF, а техните последователи в целия свят (A.R.M.Y.) успяват да се мобилизират и да помагат за различни каузи.
Как работим заедно? Първо харесваме песен, която има официална хореография (ако няма, измисляме такава) и, която да се хареса на всички членове на групата. За нас дали хореографията е на мъжка или женска група няма значение, важното е да е зарибяваща. Когато всички сме на едно мнение (което може да отнеме време, особено когато има колаб (партньорство) между две групи) започва работата ни по самия танц. По принцип има избор и на така наречените "линии" където се решава кой танцьор кой мембър от оригиналната песен ще танцува, разкриват тайните си N-Xen.
Много често идва момент, в който феновете на К-поп проявяват такава любов към музиката, че решават да научат езика и да изследват културата.
Пример е Вики, която през пролетта на 2019 решава да започне да учи корейски и вече е на 7 ниво с 6 сертификата. По-късно през 2019 тя заминава за Корея със семейството си и се прибира вдъхновена.
Ади още преди да има интерес към Корея се вдъхновява от магичния свят на Източна Азия и Япония. Интересен факт за нея е, че като малка е учила китайски.
Йоана, също като Вики, се интересува от езика и наскоро започва да го учи.
Веси и Габи са много заинтересовани от културата и уникалната, запомняща се кухня на Корея.
Освен че обичат К-поп и всичко, свързано с него, прекрасните момичета от N-Xen имат различни хобита и интереси. Йоана се интересува от рисуване и архитектура, Вики от корейския език и музиката, Ади от езици и рисуване, Габи и Веси от танци.
Всички имаме много различни, но все пак сходни мечти. Ади мечтае да се срещне с идолите си, които са й помогнали много без дори да знаят и да създаде семейство, с което да споделя любовта си към изучаване на различни култури. Вики мечтае да бъде приета в корейски университет и да учи моден дизайн (както и да изкара TOPIC по корейски език). Габи мечтае да стане модел или актриса, Йоана да учи в Американския университет и да бъде архитект, а пък Веси се интересува от литература и точно затова мечтае да се занимава или с писане или нещо свързано в деца, споделят момичетата.
Остава да им пожелаем да сбъднат мечите си и винаги да обичат себе си!
Може да харесате също:
Автор: Нора Ардашева
На 07.07 майка ми щеше да бъде рожденичка. Ден, който тя не позволяваше да пропуснем. И до днес не мога. Всички други дати забравям, но нейната - не!
Незабравима дата на незабравима жена.
Тези дни, мисълта ми много често се връща назад и се върти около спомена за майка ми.
Не че през другото време образът и не се появява в най-неподходящия момент, но сега е почти постоянен.
Не знам какво означава това, не мисля в тази посока, а за факта, че каквото и да правим, не можем да избягаме от гена си.
След дългото ми отсъствие, бащата на внука ми, влезе в магазина и първата му реакция беше:
- Малеее, как приличаш на баба Варта!
Преди време, това би ме разстроило, но сега вече не отричам, защото знам, че е така. Приличам наистина. Имам си огледало, а и спомени.
Майка ми беше хубава жена. Малко пълна за сегашните стандарти наистина, но много поддържана и уважаваща себе си жена. Не знам защо всички момичета подскачат обидено, като ги сравняват с майките им. Рано или късно, колелото ( онова колело :)) прави пълен кръг и ти неминуемо и необяснимо как, се превръщаш в майка си. И като визия, и като характер. И правиш това, което си се заричал да не правиш, и казваш думите, които си мразел. И ръцете ти са като нейните, и начинът, по който влизаш в стаята дори е същия. В нашия случай - с касалъка барабар.
А най-непонятното е, как си сигурен, че си абсолютно прав и дори малко си гузен, че си се сърдел на родителите си за тези неща.
Точно тогава, оная кучка съдбата, изправя срещу теб най-милите ти същества и поставя в очите им оня поглед, който ти си отправял към многострадалния си родител. И слага в устата им онези думи, които...
Вчера братовчедката ми, която в много отношения прилича по характер на леля си (демек, на майка ми) и страшно се гордее с това, ми разказа, как решила да направи кълбо напред, докато си играела с внука си. Тутакси се сетих пак за Варта, която на леко подигравателните подмятания на внуците си, че е малко пълнинка и трябва да отслабне, се хвърлила бирден бире напред и им извъртяла един джунгулбаш. Още не мога да забравя възхитените погледи на децата, докато ми разказваха за случката. Тогава беше на 80 години.
Е, аз не приличам изцяло на нея.
Например, нея никога не я видях с покарал корен на косата.
Никога не се поколеба, да прави само това, което иска тя в този живот.
Никога не я интересуваше какво мислят хората, дори и ако тези хора са най-близките й.
Никога не прие мисълта, че нещо или някой на този свят може да й се опре.
Никога не прости предателство!
И никога не предаде близък!
Беше страшно енергичен човек, толкова, че в моето обкръжение няма друг такъв(освен , може би споменатата вече братовчедка)
Не се страхуваше от никого! Можеше да се сбие с мъж и да го победи!
Обичаше риба. Много! По принцип храната я успокояваше.
Смяташе, че само нейното мнение заслужава да се чуе и налагаше това на всички около нея, бъркайки се безцеремонно в живота им.
А те и го позволяваха. Сигурно, защото ако си в беда и имаш нужда от подкрепата и , тя беше в състояние да поведе армия, да прескочи планини и да дойде при теб, мятайки победоносно знаме в ръце и възкачвайки те на трона-там, където ти е мястото, според нея.
Беше страхотна готвачка и чистница, но това не и беше толкова важно, колкото живият контакт с хората. Сигурно за това, баща ми я наричаше междуконтинентална журналистка. Тя и приятелките и се събираха почти до края на земния си път, пиеха мастика и пушеха по кутия цигари на всяко соаре. С неизменните черни копринени дрехи, белите коси и златни бижута. Понякога това беше обширен обяд, а понякога помен за някой починал. Като се има предвид възрастта им, второто беше по-често. Баща ми и за това си имаше определение - наричаше ги мортаджийки, които са погребали съпрузите си и чакали само него, ама той нямало да им се даде, само за да ги ядосва.
Е, даде им се!
Странно е, че се усмихвам при тези спомени. Сигурно, защото те приемаха смъртта по един много философски начин и често се шегуваха с нея. Да се шегуваш със смъртта и да се самоиронизираш постоянно е признак на интелигентност, знаете нали? И това няма нищо общо с образованието, защото тяхното поколение, деца на емигранти, имаха завършено само начално такова.
Майка ми често казваше, че ако родителите й са били по-богати и са я пратили на училище, щяла да стане професор, а баща ми се смееше и тихо додаваше:
- Слава Богу, че не са...
Не знам в кой момент започнах да я приемам точно такава, каквато беше. Без да я анализирам и без да я съдя или боготворя. Сигурна съм само в това, че беше след смъртта и, а не докато беше между нас.
Винаги става така.
Присъствието и беше ярко, запомнящо се и въздействащо. Беше всичко друго, но не и безлично.
Сега знам, че съм била щастлива да имам точно нея в живота си.
Дано не е заради това, че вече толкова много приличам на нея.
Препоръчваме ви още прекрасни истории на Нора:
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам