В детството ми на 24 май имаше голяма манифестация, както и училищно тържество. По онова време празниците се отбелязваха по този начин - месеци преди това след часовете ни събираха, упражнявахме маршовата стъпка, пеехме “Върви, народе възродени”, репетирахме стихчета и песни. Носталгията по детството оцветява в приятни тонове онези времена, имам куп мили спомени оттогава - например как на нас, отличниците, ни слагаха голяма лента през гърдите с надпис “ОТЛИЧНИК” и ни изкарваха най-отпред в строя за радост и гордост на родители и учители. Имам и забавен спомен - как след една такава манифестация се прибираме към квартала ни с приятелките, аз виря носле с тази лента на гърдите, облечена в чиста, изгладена бяла ризка и тъмносиня плисирана пола, както ни беше униформата, с червена пионерска връзка. И улисана в приказки със съученичките така си ударих главата в една телефонна кабина, че направо седнах на тротоара. Което изобщо не ми помрачи празника, но оттогава много внимателно заобикалях телефонните кабини на пътя си.

Днес отново има училищни тържества, на които децата ни рецитират стихчета и показват колко много са научили през годината, а родители и учители отново им се радват и се гордеят с тях. Много неща се промениха от моето детство насам, но 24 май си остава все така обичан и все така български празник. А най-хубавото е, че приятелките и съученичките ми, които се пръснаха по света, продължават да го честват със същата любов и умиление, с което го посрещаме и ние тук.

Защото това е празникът на нашата просвета и култура. А през вековете ние, българите, сме преживели много тежки периоди, войни и загуби, предателства и разочарования, когато духовността, езика и културата са ни спасявали и обединявали, за да оцелеем като народ. Струва ми се, че и в наши дни е така. Нещо повече - струва ми се, че наблюдаваме началото на ново възраждане за нашата култура. Само преди няколко години почти не се издаваха български автори, а днес те са все повече и повече. Българското отново се цени, търси, развива и надгражда на всички нива. Също както все повече търсим българските марки в магазина, така и все повече се обръщаме към родните творци за вдъхновение. Защото си обичаме корена и той ни зарежда и вдъхновява.

И не само нас. Неслучайно Вазов пише:

Ето и малко интересни факти за произхода на празника, които можем да споделим с децата си.

На 11 май по църковен обичай почитаме Светите апостоли и просветители Кирил и Методий, създателите на глаголицата, от която произлиза и кирилицата, азбуката, която с малки промени използваме и днес. Създаването и разпространението на писмеността е станало с подкрепата на българската държава и Борис Първи присъства във всички старобългарски книги като цар Борис Михаил - Покръстител, въвеждащ вярата и писмеността.

През възраждането този ден за почит на Светите братя бива честван, както и днес с училищни тържества. Свидетелства за това намираме още в “Христоматия на славянския език” от 1852 г. на Неофит Рилски.

До 19 век и в Румъния се пише на кирилица.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих “Върви, народе възродени”. Химнът е озаглавен “Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи” и включва 14 куплета, от които днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна.

След 1916 г., когато в България е установен Григорианския календар като държавен, граждански календар, денят на св. св. Кирил и Методий, отбелязван от Българската православна църква на датата 11 май по църковния литургичен календар, се пада на 24 май по държавния и така тази дата добива по-голяма популярност.

След 1968 г. църквата чествува св. св. Кирил и Методий на 11 май и така 24 май остава само Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.

През 2020 година парламентът преименува националния празник 24 май. От „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост” той става „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност”.

Не знам дали има друг народ по света с аналогичен празник - на просветата, на стремежа към образование, наука и култура. Ние, българите, винаги сме слагали на пиедестал стремежа към знания, почитта към писменото слово и желанието за духовно развитие. Не знам накъде вятърът ще отвее децата ни някой ден в този нов глобален свят, но където и да са, надявам се да запомнят с гордост корените си и да носят в себе си българския дух и слово, както и обичта към всичко българско и родно. Светът е голям и в него нашият малък народ има своя уникален принос. Как да не се гордеем с това?

На този ден винаги подаряваме на децата си книги, за предпочитане от български автор. Обичам да подаря книга и на учителите им в знак на благодарност и уважение за труда, който полагат да ограмотят децата ни.

Тази статия е част от кампанията на LIDL “Честит ден на…” Във всички магазини от веригата може да намерите не само любими книги, но и чудесните български продукти, които ни напомнят защо “всичко българско и родно любя, тача и милея”.

Прочетете също:

Едно малко гущерче и един огромен свят

Автор: Елена Зелена Бърдарова

Чудя се, какво правят хората, след като преживеят най-разтърсващата любов на живота си. От онези любови, дето те откъсват от дървото ти рано, много преди да изсъхнеш и да се зарееш в самотно примирение към есенната трева. После те запокитват срещу ураганния вятър, който нащърбва краищата ти, изскубва жилките ти и те мята на дъното на най-черната пропаст, където умиращи от любов листа, трупани стотици години, те поемат в гниещото си лоно. Успяваш ли да се изправиш отново? Успяваш ли да живееш? Уж си цял, а в прогорените очертания на сърцето, останали там като отпечатъци от неизбежен пожар, остава и част от теб…

- Най-много се страхувам да не разбиеш сърцето ми - казвам.

Плахо декларирана застраховка за целостта на сърце, крехко като птица от глина.

- И аз се страхувам от същото - отговаря ми.

И така, треперещи за чупливите си сърца, се мятаме безразсъдно в окото на бурята.

            - Какво ще ядем? – прозаичността на ежедневието размива за момент идилията.

            - Аз искам риба. И вино – отговарям.

            Сервитьорката се мотае край масата, събира чаши, бърше. Хвърля ни снизходителен поглед, пълен с премерен цинизъм. Цялата ѝ поза навира в лицата ни презрението ѝ към такива като нас - любовници, на чиито истории се е нагледала. Симуланти на житейско нещастие, играещи в абсурдни пиеси без реквизит, открили новия театрален сезон с подновен, аматьорски състав. Завесата се спуска и вдига с предвидима честота, а след n-тото представление, всичко отново омръзва.

И тогава единият просто спира да идва. Пустота изпълва пътната ос Пловдив – Бургас и оставя птиците край шосето безмълвни, а другия участник в спектакъла - с нулев шанс за хепи енд. Този самотен комедиант поддържа илюзията още известно време. Появява се всяка втора сряда. Сяда на същата маса, пали цигара с нервно потръпващи пръсти, поръчва риба и вино. Държи се така, сякаш всичко е както преди, сякаш другият е отново насреща, но просто е отишъл до тоалетната или говори с жена си по телефона в тихия ъгъл на заведението.

Сервитьорката мъкне столове, които дращят по пода, с физиономията „знаех си“.

            - Пъстърва – казва ми троснато. – Няма друго.

            - Да, чудесно.

Знам, че няма друго. Вече няма нищо друго в този живот, освен мъртви риби и възкисело вино. Паля цигара. Пуша отново след пет години. Цялото ми същество е обсебено от нарочно самоунищожение. Мисля си как мазохистично измъчваме телата си, с надеждата физическата болка да заглуши онази, другата. Глупав ход, обречен на неминуем провал. Доста път си извървяла, Елено, би трябвало да знаеш, че няма по-остра болка от тази на счупено сърце.

Сервитьорката носи чаша за вино. Едната, от двете налични в заведението. Ръбовете ѝ са криви и захабени. Че, кой пие вино в тоя затънтен край? Мъжете тук пият домашна ракия, а жените им тайно я наливат в буркани направо от бидона и я налагат с плодове и захар. Бясна съм на снизхождението ѝ. Какво, по дяволите, разбира тази застаряваща провинциална Пепеляшка с разширени вени и мъж алкохолик от истинската, възвишена любов? Само ние, богопомазаните, които сме се докоснали до нея, имаме право да съдим себе си и другите. Обвили сме се в нарцистичната самозаблуда, че никой, никога не я изпитал така, както ние. Не и с нашата страст. Не и с нашата лудост. Смешни наивници са влюбените...

На съседната маса сядат двама мъже. Очевидно са местни. Държат се свойски с Пепеляшката, пускат шеги и се хилят с цигари между устните. Тя е навирила глава, няма нищо против завалящите им погледи, опипващи мръснишки задника ѝ. Носи им пълни чаши и гръдта ѝ се разлива благосклонно пред очите им. Те грабват чашите и пият настървено, сякаш само това са чакали цял ден. Не ме забелязват. Дали съм там, наистина?

Почти съм преполовила бутилката. Мъжете поръчват второ питие, очите им блестят в ранния следобед и подканят ниско прелитащите лястовици да пикират край масата им. Повишили са тон и спорят за нещо, смеейки се и подмятайки нецензурни реплики към Пепеляшката. Трябва да отида до тоалетна. Ставам и с леко неуверена крачка минавам край тях, усещайки жадните им погледи върху себе си. Сякаш чак сега ме виждат и изведнъж се умълчават. Чувам ги да оставят чашите на масата и да преглъщат слюнката си. Изпращат ме с поглед до паянтовата врата, която хлопва зад гърба ми. Тоалетната е мръсна и мизерна, не за първи път влизам тук, за да охладя еуфорията или нещастието си. Поглеждам се в мътното огледало. Не искам да виждам отчаянието, изписано на лицето ми, не и пред тези хора, не и тук. Едвам удържам сълзите си. Плисвам малко вода на очите си, постоявам около минута, за да се овладея и излизам. Мъжете ме гледат втренчено, чудят се какво прави тук тая градска кокона с рокля и претенции за неповторимост. 

Рибата е препържена и хрупа като прегоряла хартия между зъбите ми. Виното е реколта „Трагедия 2020“. Естествен завършек на житейската ми комедия. Една сълза се измъква нахално от самообладанието ми и се търкулва по бузата ми. Пада върху мазната риба преди да успея да я забърша. Пъстръва със сол от сълзи - специалитетът на „Пристана на разбитите сърца“.

Говорим по телефона. С гумената лодка е, чувам как греблата пляскат ядно вълните, а рибите се стрелкат уплашено далеч от смъртоносните им удари.

– Аз нова жена не си търся!  

Знам, че е така и въпреки това, тази категорична констатация, изречена на глас, пробива черепната ми кутия и мозъка ми като гигантска ледена висулка. Остава там и никога не се разтопява.

            - Искате ли десерт? – сервитьорката е виснала до масата ми, а мъжете са се извърнали и ни гледат с интерес. Защо не ме остави на мира, по дяволите! Единственото, което искам, е да допия шибаното вино, за да спра да се самосъжалявам. Мълча. Нямам сили да ѝ отговоря. Усещам, че в момента, в който отворя устата си, от очите ми, като от нелепо скачени съдове, ще рукнат сълзи. Тя сяда срещу ми. Червилото ѝ е избеляло от слънцето и времето, прекарано тук, в тази дупка, сред потните погледи на пияни мъже и страстта на случайно попаднали в храма ѝ любовници. Червената ѝ коса е събрана на нескопосан кок, корените ѝ са бели, прекалено бели, като коремите на прелитащите наоколо лястовици. Загрубелите ѝ ръце потръпват леко на старата дървена маса. Сигурно ѝ се иска да отлети оттук. Както на мен. Да застане на ръба на онази скала и да се спусне като неспокойно птиче в безметежието. Усмихвам ѝ се. Изведнъж я усещам толкова близка, че сърцето ми се свива. Та тя също е споделяла тук, с мен, онези полудели от любов мигове, онази превъзбуда, огласените страхове и премълчаните надежди, екзалтацията и безумието, гризала е нокти зад бара, взирайки се в блесналите ни очи, в забравата кои сме и къде сме…

Свалям гривната си. Този обръч отдавна не успява да задържи във вътрешността си парчетата ми. Помня, когато той ми я подари. Подаде ми я небрежно, без излишни сантименталности. „За теб е“, каза. Протягам се и я нахлузвам на ръката ѝ. Слънцето се спуска любопитно и се стаява в сребърните инкрустации, като хвърля отблясъци към зачервените ми очи.

- Да не ми предадете сега някоя лоша любовна карма – засмива се тя, а погледът ѝ изведнъж е омекнал. Вижда отчаянието ми, разнищеното ми на стотици жалки късове сърце, разпилени във всеки кът на нейната и моята вселена.

- Да изядем по един сладолед – усмихвам ѝ се през сълзи. Свила съм се като есенно листо, обречено на естествена смърт и приело съдбата си, с единствената надежда, да се роди отново следващата пролет. 

Премиерата на първата книга на Елена "Другата Елена" ще бъде на 26 май.

Автор: Траяна Кайракова, откъс от книгата й "Цветен анализ на по(о)бърканата домакиня"

Имало, моля ви се, някаква прИмоция някъде си, някога си. Ама много хубава била. Обаче, за да свариш, трябвало да се иде рано, та да се вземе туй термобельо, дето хасъл е на промоция. Аз спрях да слушам още на думата“рано“. Нямам такава дума аз в речника си.

- Майка ми, ти ще идеш с колата!

- Ко?

- Ти, ти! После на работа и си готова!

- Що аз?

- Щото си по-нахална.

- Моляяяяяяяяяяяяя?!

Ама как говорите на майката си вие бе?! Не се казва „нахална“, казва се „оправна“. Гледай как интелиджент звучи някак си, те ще ме изкарват нахална простакеса, моля ви се!

- Вие да сте ме виждали да ставам рано? Питам! Аз за разкрасяване не се надигам рано, за работа едва си надигам снагата, за сватбата си се успах, те - рано да съм идела! Аз бельо имам! И в колата имам загряваща седалка, не ща!

- Айде деееееееее. И без това после си на работа.

- Молим ти се!

- С молитви не става! Нещо друго дайте – мивка, чинии, миялна, пералня, а-у, нещо такова.

- Добре, само иди.

- Ще ида след работа.

- Недей бе, ще свариш някой зелен или пембян коридор, ще забравиш или всичко ще е свършило, сега трябва да идеш! Утре сутрин!

- Оффффф, беееееееееее! В тая карантина ли, пандемия ли къде ще се фърляте с туй бельо? У нас голи ходите, сега термобельо.

- Ходим, щото е 30 градуса, заради тебе!

- Щото няма как да стане 35! На мен ми е студено, нали виждате, че си смених летните със зимни терлици.

- Ще изчистим навсякъде, обещаваме!

Еми... ще ходя, какво да се прави. Как се надигнах, само аз си знам. “Човек само когато знае к'во му е, само аз си знам к'во ми е". Магазинът отварял в 8:00. В 7:57 аз паркирам.  Пила съм само две глътки кофеин, само една цигара и се влача като кьорав кон на нива. Като видях каква тълпа се е завихрила, направо рязко се разсъних. Брех! Да му се не види промоцията! Тия баби едва ли ще са за моето бельо. Хукнах за количка. Голяма грешка! Тия без количките са по-бързи, щото не се ръгат на всеки завой в рафтовете. Таман пред мен затвориха вратите. Абе, ееееееееееееееееееей! Много хора сме били. Ми вий магазин като централен площад в чужбина имате, ний сме били много. А-ха да се развикам и отвориха. Нещо се закеркенечила електронната система, но беше за кратко. Пък аз съм с количка, щото се оказа, че и лимони искали, филе някакво, не знам какво си още, пък аз да не съм шесторъкият Шива! Къде е туй пусто бельо, че и термо? По едно време ми светна, че ще е в най-голямата търпана. И верно! Хвърлих обратно лимоните - сетне ще ги събирам, и хукнах. Хората наредили всичко по размери, по цветове, ама... докато е било затворено. Сега всеки дърпа, къса със зъби, хвърля, малииииииииииии – чудо! Пък каква дистанция пазим, не ви е работа! Г@з до г@з и до него друг г@з! Добре, че инфаркт, инсулт, алармираща простата и тендовагинит не се хващат по въздуха. Иначе щях да съм заразена с всичките, като гледам възрастовата група.

Ни размери се видят, ни номера, ни цветове. Грабят, късат, мерят, хич не гледат.  Света Дево от Гваделупе и ти, Доксан Докуз от Айтос! Бе луди ли сте вий бе?! На ски ли ще ходите, не ми е ясно. Ковид за вас няма ли?! Една баба снима с телефона си, праща, пита. Друга, по-отворена, си е пуснала видео чат, та се консултира с внучката. Ръгнах двама трима, понастъпих няколко, ударих няколко лакета, само дето не извадих очите на останалите и се вредих. Верно съм оправна! Ма то аз човек ли съм да търся нещо обичайно?! Най- големият и най-малкият размер ми трябват. У нас народът яде, не си играе, само аз съм като японска гейша в краката и си купувам от детския магазин обувки от 34 до 35 номер, другите четиридесеттака отдавна са го минали. Къде е туй бельо?! Тука пък имало промоция на ботуши за ски. Жива да не бях! Айде на другия щендер, пак блъскане, бутане, скубане, плюене, бой на умиране. Хвърчат очила, ченета, протези. Ще ми се прави Брус Уилис, че умира трудно! Ела виж в България, пич, хич не ми се прави с тоя патлак! Аз, ако имах пистолет, щеше да видиш ти трупове и чудо! Направо по едно време щях да им правя събрание на тия луди хора, в това число и аз де. На всичкото отгоре, не стига, че търся три различни размера, ами и цвят иска народът! Пък блузите на едно място, клиновете на друго, пишман станах! Такова млатене няма и в американския футбол, честно! Награбарих всичко и вече спокойно си събрах лимоните, филетата и другите чудеса.

Отворих си приложението, активирах си купоните и... о! Игра! За всяка бележка за поне 20 лв. има томбола. А сега ще видите вий кон боб яде ли, магаре леща пасе ли! Разделих си покупките на 20 места и зачаках с кеф. След мен се изви опашка, не ви е работа.

- Госпожо, всичките ли са Ваши?

- Мдааааа.

- Ама поотделно ли ще маркираме?

- Мдаааааа. Не са за мен. Трябват ми касови бележки, да ги дам на хората.

- Емииии...добре.

- Ще плащам с карта.

- Всичките ли?!

- Мдаааааа.

Момчето пребледня, посиня, огледа се нещастно и захвана да чатка на касовия апарат. Пък с карта става бавно, пък бележка от касата, пък бележка от банката, пък наново въвеждай, пък чудо! Ама аз не бързам.

- Отваряме каса номер 2!

- Отваряме каса номер 3!

- ...номер 4!

Така някъде до 10. Отваряйте вие, отваряйте! Аз, като се гъчих с тоя народ, не видяхте ли, че сме хора за 20 каси, какво ми се мотате?! Половин час по-късно бях останала само аз на тази каса, таман дишах спокойно. А-ха да тръгна и се сетих.

- Забравихте ли нещо? – момчето се втрещи направо.

- Аааааа, нищо, само да ми цъкнете приложението, споко!

Видях как облекчено въздъхна, попи потта си и каза на микрофона, че излиза в почивка. Аз спокойно си натоварих каруцата, направих се, че не виждам злобните погледи, и си излязох като пич. Ще го запомня туй ранно пазаруване, ама и те дълго ще ме помнят! И повече не ме интересуват никакви промоции, прАмоции и разни други простотии. Поне за тая година де...

Още от Траяна:

Само да му дойде времето!

Автор: Цветелина Цекова, откъс от "Новата прическа на Вики"

Някоя Милена или Елена или Лили

ще се роди в края на ноември.

Ще бъде обожавано дете, но не съвсем.

Обгрижвано дете, но не съвсем.

Изхвърлено на някой друг съвсем.

Милена или Елена, а може би Лили

ще бъде красива, колкото сблъсък

между детски дъх и глухарче.

Колкото милувка между

слънчев лъч и бледо рамо.

Колкото ъгълче на устни,

очакващи целувка.

И това момиче все ще чака –

милувката на татко, похвалата на мама.

Ще стане на двайсет и две

непогалени и непохвалени години.

Ще срещне всеки чакан петък

висок красавец с очи като небе.

Ще се разпръсне на съставни части,

ще се залепи за обещание,

ще се заглуши с обич на обратно.

Ще замлъкне, ще зачака,

ще се разтопи до формата

на кръвоносен съд, разрязан неочаквано.

Ще изтече от себе си,

ще се избърше с моп и силен препарат.

Ще се задуши със следа от пръст,

минал по прашен шкаф.

Ще нарисува върху себе си

картини в синьо

с безшумно звънене на телефон,

с обаждане от някой непознат.

Ще си оплете скъсана дреха

от отрязани коси с дъх на алкохол.

Ще остави следа след себе си

от кухнята до хола.

Ще пишат за тази следа

по вестниците.

И някой ще погледне снимка

на Милена, Елена или Лили

и ще си каже, че е било красиво момиче.

И ще пита: “Защо не си тръгна?”

А следата ще отвърне:

“Защото аз не съм била там“. 

На 23 май, неделя, в 18 часа Цветелина Цекова ще бъде в Memento cafe на ул. Шипка 48 с дебютанта си книга "Новата прическа на Вики".
Заповядайте, за да се запознаете, да вземете своето копие с послание от авторката и да поговорите лично с нея. Тя ще ви очаква с отворени обятия, както винаги. Линк за събитието тук. 

Забавни истории на Цветелина може да прочетете тук:

Детето ми изчезна от градината 

Брокер 

Друго нещо са внуците

„Седмият ангел“ от Валентина Вълчева (изд. „Потайниче“) е новото фентъзи заглавие в поредицата творби на млади български автори, които издателството подкрепя. Първата книга на Валя "И будителите били хора" издадохме ние, а скоро й предстои и втори тираж. С нея тя участва и в конкурса "Бисерче вълшебно".

В "Седмият ангел" след инцидент по време на буря млада жена се събужда в болница, но вече безсмъртна и с необикновена дарба – с едно докосване да вижда спомените на всеки. Така започва нейната кариера на Свръхсетивна. Ето откъс от романа.

Изругах почти безгласно.

– Чух това! – засмя се Сириус.

– Изобщо не ми дреме! В гадно настроение съм и имам право да ругая.

– И защо си в гадно настроение? Защото разбра, че бившето ти гадже е имало някои тайни от теб? Всеки има тайни.

– Ставаш гаден, Сириус! – изгледах го накриво.

– Я стига! Няма ли да ми кажеш каква е тая история с Габриел?

– Че защо? Ти го познаваш по-отдавна.

– Но не си спомням някога чак пък да ми се е искало да спя с него. Той е готин тип, но не чак толкова... Признавам си обаче, че ако ми падне случайно, сигурно не бих го изритал от леглото си.

– Предупреждавам те!... – изръмжах, защото наистина започваше да става болезнено.

– Да продължавам ли, или ще ми кажеш сега?

Ужасих се от себе си, когато усетих, че въображението ми се опитва да си представи Сириус и Габриел в едно легло. Боже Всемогъщи!

– Господи! – простенах и разтрих очите си, за да прогоня видението.

Не се получи.

Сириус се разсмя. Кой знае защо, но това ме накара да се отпусна, както одеве, когато ме беше прегърнал, за да ме стопли. Беше някак дяволски личен, само наш момент, за който едва ли някога щях да разкажа на някого.

И чак сега си дадох сметка, че именно заради тези моменти навремето се бях вкопчила и в Габриел. След инцидента с мълнията само той ме докосваше, без да ми причини болка. Водеше ме със сигурна ръка през онази първоначална лудост и знаех, че каквото и да се случи, той ще е до мен.

– Спала ли си с него? – изтърси внезапно Сириус.

Направо се вцепених от изумление. После го погледнах възмутено, в отговор на което той само изви вежди в очакване.

– Ей, не ти искам подробностите! – добави след миг. – Просто ми е любопитно как преодоляхте проблема с докосването. Габриел е много по-стар от мен. Дори присъствието му в една стая с теб би трябвало да те хвърля в безсъзнание.

– Не е задължително. Той знаеше как да ме държи далеч от... от това в себе си.

Той кимна и като че ли обмисляше тази информация.

И тогава не знам защо проявих глупостта да попитам:

– Ти би ли могъл да го направиш?

Просто ми се изплъзна от устата, следвайки мислите ми отпреди малко.

Сириус буквално скочи върху спирачките, при което аз пък замалко да избия с глава предното стъкло. Изругах за пореден път днес, забивайки длани в таблото отпред.

Когато се обърнах към него, готова да се разкрещя, той вече ме гледаше. Нещо в изражението му ме накара да замълча, този път навреме.

– Жестока си, Агни! – каза накрая през зъби. – По-жестока си от мен!

– Съжалявам! Не се изразих правилно – процедих мрачно. – Нямаш представа какво е да не можеш да докоснеш никого. И ако ти можеш да направиш така, че поне да ти подам ръка без ръкавиците, трябва да го знам. Не искам да повярвам, че Габриел е бил единственият. Няма да го понеса, не разбираш ли?

Много неподходящ момент да ме избие на мелодрами! Напрежението ми идваше в повече. Освен това все още се чувствах малко нещо предадена от Габриел или по-скоро обидена, че все пак е имал такива тайни от мен, и като че ли, заигравайки се със Сириус, се опитвах да му го върна. Да, знам, че него го нямаше и на практика поведението ми беше напълно налудничаво. И да, жестоко спрямо Сириус. Нищо че той си го търсеше през цялото време.

И какво от това, по дяволите?! Сириус в края на краищата си беше тръпка, при това от висока класа.

Той ме гледаше все така свъсено и едва ли не обидено, но видях как лицето му се отпуска.

Знам какво си беше помислил. Не беше чак толкова безпринципен, колкото изглеждаше или се опитваше да изглежда. Явно за него мисълта да ме докосне по начина, по който един мъж докосва една жена, все пак беше смущаваща, напук на цялата игра на дебнене помежду ни. Защото бях Ангел? Това започваше да се превръща в проклятие. Едва от няколко часа бях горе-долу наясно със статута си, а вече не ми харесваше. Далеч по-добре ми беше, докато мислех за себе си като за просто една от многото.

Той се обърна напред и подкара отново, без да проговаря. Измина доста време, преди да каже мрачно:

– Да, мога да го направя.

Не отвърнах нищо, а той продължи:

– Мога да направя така, че да ме докоснеш, без да налетиш на нещо, което не бих искал да знаеш.

– И много ли са тези неща?

– Ти как мислиш?

Знаех, че не е светец, но дали имах сили да понеса подробностите?...

Защо ли проявявах любопитство точно когато не трябваше? От това можеше да умра някой ден! Нямах ли си наистина по-сериозни проблеми, над които да мисля?...

Известно време предпочетохме и двамата да се цупим, след което прецених, че в това няма никакъв смисъл. Със Сириус отдавна бяхме минали периода, в който някой от нас би се впечатлил от подобни евтини номера.

– Нямам проблем с това да ти споделя всичко – каза по някое време той, изпреварвайки ме. – Просто виждам, че за някои неща все още не си готова. Не искам да започнеш да гледаш на мен като на заплаха. Имам предвид реална заплаха. Защото не съм. Ясно?

– Ясно – кимнах.

– Виж сега! Знаеш какъв съм. Знаеш и на колко години съм... горе-долу. За толкова време съм свършил много неща, от които би трябвало да се страхуваш. А не искам да е така. Защото не бих ти причинил нито едно от тях.

– Никога?

– Не е като да не си ми давала възможности, нали?

– Предполагам...

– Страхуваш ли се от мен, Агни?

На фона на всичките ми притеснения покрай поведението му въпросът въпреки това ми се стори повече от абсурден.

– Не – отвърнах искрено. – Както каза, имал си безкрайно много възможности да бъдеш гадняр.

– Но не съм бил, така ли?

И преди да е станал пак обичайният сваляч, пресякох нещата по възможно най-дипломатичния начин.

Поех си дъх и признах:

– Да, с Габриел имахме връзка. Трябва ли ти да знаеш още?

Сириус не издаде с нищо какво мисли по въпроса, но и не ме погледна. Само ме подкани:

– Продължавай!

Предполагам, че не беше нещо ново за него. И аз продължих далеч по-спокойно:

– Имаше време, когато бях готова на всичко заради него.

– Не съм изненадан. Все още си готова.

– Сигурно – свих рамене вяло. – Но понякога не съм много сигурна дали искам да го прегърна, или да го убия.

– И?

– Може би и двете.

– Ле-ле! Искам да гледам, когато се случи!...

Този път предпочетох да замълча. Стигаха ми толкова емоции за днес!

Още от Валентина:

Писатели на дуел

Всички ученици се връщат в класните стаи от  31 май. Заповедта, издадена днес от министъра на здравеопазването, разрешава присъствения учебен процес за всички класове. Разрешени са и присъствени групови извънкласни дейности и занимания, дейности по интереси, занимални и други, организирани в училищна и извънучилищна среда.

Вторият учебен срок за І до ІІІ клас приключва на 23 юни 2021 г., а за ІV до VІ клас – на 30 юни 2021 г. 

Учебната година се удължава за малко над 300 училища, които в края на 2020 г. са прекъснали временно обучението на учениците от І до VІ клас. Вместо редовни учебни часове в електронна среда тогава те са предлагали извънкласни и проектни дейности и/или подкрепа за преодоляване на трудности при усвояване на материала.

Останалите училища могат да използват допълнителните две седмици за учениците от ІV до VІ клас и съответно три седмици за учениците от І до ІІІ клас по два начина:

- за задължителни занимания за децата с необходимост от наваксване на учебен материал;

- за извънкласни дейности по интереси за останалите ученици, участието в които е по желание на родителите.

Всяко училище ще публикува на сайта си график за планираните дейности до официалния край на втория учебен срок.

Също от 31 май се допуска и провеждането на спортни състезания с публика при заемане на не повече от 50% от местата, спазване на физическа дистанция от най-малко 1.5 м. и носене на защитни маски за лице.

От 19 май в залите се връщат и студентите. Всички университети преминават към присъствени занятия. 

Междувременно от утре ще важат нови условия за влизане в страната:

За децата до 5-годишна възраст няма да се изисква PCR тест, ако те са: български граждани, граждани на страни от ЕС, на Обединеното кралство, Австралия, САЩ, Канада, Япония, Нова Зеландия, Китай, Руанда, Република Корея, Тайланд, Тунис, Уругвай, Обединените арабски емирства, Грузия, Украйна, Северна Македония, Сърбия, Албания, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора, Молдова, Руска Федерация, Израел, Кувейт, Беларус и Турция.

Забранява се влизането на пристигащи от: Индия, Бангладеш, Непал, Мианмар, Бутан, Шри Ланка, Пакистан, Малдиви, Бразилия и държави и територии в Африка. Изключение са българските граждани и лицата със статут на постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване у нас и членовете на техните семейства. Те обаче ще подлежат на 10-дневна карантина.

Разговор за образование

Над 10 000 деца не са приети в детска градина в София. Те ще се борят за 3 400 свободни места на второ класиране за общинските детските градини и ясли. Второто класиране ще бъде на 28 май, трето - на 11 юни и последно - на 25 юни.

За неприетите деца са предвидени компенсации под формата на ваучери. Ваучери могат да получат само родители, чиито деца са на възраст от 3 до 6-годишна възраст. Помощта е в размер на 291 лв. на месец. 

Сроковете за подаване на искания за компенсации са:

- до 5 юни 2021 г. – за периода от 1 януари до 31 май 2021 г.

- до 5 октомври 2021 г. – за периода от 1 юни до 14 септември 2021 г.

Компенсации ще получат родителите, които отговарят едновременно на шест условия:

• Детето е кандидатствало за прием в целодневна или полудневна организация в държавна или общинска детска градина или училище, в чиито прилежащ район се намира настоящият адрес на детето, и не е прието поради липса на свободни места за съответната учебна година.

• Детето не е записано в целодневна, полудневна или почасова организация на предучилищното образование в нито една държавна или общинска детска градина или училище.

• Общината по настоящия адрес на детето не е предложила на родителите друго равностойно място в общинска детска градина или училище за съответната учебна година поради липса на свободни места във всички детски градини и училища в прилежащия район.

• За съответната учебна година детето да е записано в самостоятелна организация в държавна или общинска детска градина или училище или в самостоятелна, целодневна, полудневна или почасова организация в частна детска градина или училище.

• Ако детето е в задължителна предучилищна възраст и е записано за задължително предучилищно образование в частна детска градина или в частно училище – частната институция да не е включена в системата на държавно финансиране.

• Родителите на детето да не получават подпомагане от държавния бюджет или по оперативни програми за същите дейности на друго основание за периода, за който се изплащат средства за компенсиране на разходите, пряко свързани с отглеждането и обучението по реда на тази Наредба.

Необходими документи:

•    Заявление, с приложени документи както следва в зависимост от вида на направените разходи

1.    Компенсации за извършваните разходи за заплащане на такси за обучение по договори за обучение, сключени с частна детска градина или частно училище

•    Договор за обучение между родителя и частната детска градина или училище;

•    Платежен документ за извършено плащане на таксата за отглеждане и обучение за съответния месец – фактура  и платежно нареждане или фискален бон;

2.    Компенсации за извършваните разходи за заплащане на такса по договори за отглеждане и обучение, сключени с лица, регистрирани като търговци, или с юридически лица с нестопанска цел, предоставящи организирани услуги за деца :

•    Договор за отглеждане и обучение, сключен между родителя и търговеца или юридическото лице с нестопанска цел;

•    Платежен документ за извършено плащане на таксата за отглеждане и обучение за съответния месец – фактура и платежно нареждане или фискален бон;

3.    Компенсации за извършваните разходи за заплащане на възнаграждения по договори за обучение, сключени с физически лица или за отглеждане на дете в размер 20 на сто от разходите по договори за обучение, сключени с физически лица:

•    Договор за обучение, сключен с физическото лице, което извършва обучението;

•    Прeдавателно-приемателен протокол за извършено обучение, съдържащ информация за извършените дейности за месеца;

•    Копие от документи, удостоверяващи спазването на изискванията за физически лица, страна по договора, за заемане на длъжността учител в детска градина, определени в т. 1 от Приложение № 1 към чл. 10 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти;

•    Документи за изплатено възнаграждение по сключения договор – платежно нареждане или разходен касов ордер;

•    Когато договорът за обучение, сключен с физическо лице – обучител, е сключен за дружество по чл. 357 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) на родители, обединили своята дейност за обучение и отглеждане на децата си, освен гореизброените документи се представя и копие от договора за дружеството по ЗЗД.

Средствата за компенсиране на разходите ще се изплащат до приемането на детето в държавна или общинска детска градина или училище.

Източници: СО, ИСОДЗ

Още по темата:

Какво се случва с приема в детските градини

Автор: Мария Пеева

Когато казах на съпруга ми, че ще пиша статия за деня на биоразнообразието, той много се смя. “Какво разбираш ти от градинарство, биоразнообразие и всички тези сложни материи? Забрави ли как едно време дойде да ми помагаш на село и аз ти дадох да оплевиш тиквичките, а ти изскубна всичко ОСВЕН плевелите?”

Тази история е самата истина. Но също така е истина, че от онази случка преди 30 години, та и до ден-днешен, в мен гори ентусиазма на един неосъществен градинар. С годините малко по малко, макар и по-бавно от хората, родени с градинарски дарби като мъжа ми (“със зелени пръсти” ги наричат на английски и колко хубаво звучи), но все пак упорито усвоявам градинарски знания и умения. Първо с цветенца в саксия, после в селската ни градина, а скоро, надявам се и в истинска зеленчукова градина. Затова и чета и се интересувам от градинарство, свалям приложения за разпознаване на растения и съвети по отглеждане, членувам в градинарска група. И забелязвам как все повече се говори и пише за това колко е важно продуктите, които отглеждаме, както и тези, които купуваме, да бъдат възможно най-чисти. Не само за да са по-полезни за нас, но и за да запазим природата и света ни за поколения напред. Изумително е как всичко, което правим, всеки препарат, който използваме, може да наруши сложния баланс на света ни. 

В моето детство по тези теми не се говореше много, но съвременните младежи обръщат голямо внимание на екологията и прегръщат каузите й. Тийнейджърът ми обръща специално внимание да използвам “еко-френдли” (както ги нарича) препарати и когато правим седмичното пазаруване в Лидл, веднага се насочва към био плодовете и зеленчуците. Садим дървета и събираме разделно за рециклиране. Не използваме пестициди и тем подобни препарати за растенията. А знаете ли кое е най-хубавото на природата? Че ако й дадем възможност, тя може да ни служи много добре и да работи за нас, без да я морим и насилваме. И за да не съм голословна, ще ви разкажа  една случка, която ще ви разсмее, но и ще илюстрира думите ми.

Когато си взехме къща на село и сбъднахме една отколешна мечта, бях толкова щастлива, че съвсем не очаквах с какво предизвикателство ще се сблъскам. Буболечките и животинките. Градско чедо, отраснало в апартамент, което изпитва ужас от всяко паяче, това бях аз. Да не говорим за жаби, голи охлюви и червеи.

Жабите са добри пазачи от вредители в градината.

Когато след първия дъжд изпълзяха голите охлюви, изживях истински шок. Веднага се зарових в интернет и открих с какъв препарат да ги унищожа. Добре че преди да правя каквото и да е, го обсъдих с мъжа ми. “В никакъв случай”, отсече той. “Голите охлюви са полезни за тревата и разрохват пръста.” На другата сутрин голите охлюви вече ги нямаше, а аз свикнах с появата им след всеки пролетен дъжд. А паяците? О, те бяха истинско бедствие. Всеки път, когато ни нямаше за седмица-две, се връщахме на село, за да заварим къщата, цялата оплетена в паяжини. Докато не се появи неочакван помощник.

Това сладко отмъщение

Розата... не знам каква е ползата от нея, но радва окото :)

Миналото лято забелязах в коридора между етажите малко зелено гущерче. Беше доста симпатично и не ме стресна, но се опитах да го хвана, за да не уплаши децата. То обаче се стрелна по стената и изчезна някъде зад мебелите. Така и си остана да живее у дома. Понякога се мяркаше за части от секундата. Спомних си как една местна жена ми беше разказала, че умишлено оставя гущерчета в дома си през зимата, за да морят паяците. Когато ми го каза, го приех за шега. Но ето че ми падна удобен случай да проверя думите й. Заминахме си и оставихме гущерчето за стопанин на дома.

Така се случи, че осем месеца не успяхме да стигнем до селската ни къща. Пролетта дойде и отидох да почистя за Великден. Честно казано, очаквах да не мога да отворя вратата от паяжини. Представете си учудването ми, когато открих в цялата къща само три клети паяжинки. Гущерчето беше се погрижило да ми помогне. Ако не ми вярвате, можете да опитате и вие. Същинска прахосмукачка за буболечки е. Сега се моля само да не го прогоним без да искаме с нашата шумна фамилия.

Между другото, споделих тази история в градинарската група, която следя, и приятелите ми там потвърдиха откритието ми за гущерчето. Не само това, но и споделиха още много “био-щадящи методи за борба с вредители” - като почнем от жабите в градината срещу дребни вредители или купите с бира, ако голите охлюви се намножат. Сега боря мравките с ментово масло и садя билки срещу комари. А когато купувам био зеленчуци и плодове, знам, че го правя не само за здраве, а и заради природата и всички онези знайни и незнайни видове и подвидове, които разчитат един на друг, за да оцелеят.

Какво исках да ви кажа всъщност? Няма нужда да разчитаме само на резерватите да пазят биоразнообразието на природата. С малки стъпки и промени в ежедневието си можем да постигнем много. Дали ще е да предпочитаме в кухнята си био храни, отгледани в щадящи природата условия, дали ще е да избягваме отровните препарати в градината и дома си, които наред с вредителите, унищожават и полезните насекоми - начини има, стига да се огледаме около себе си и да ги потърсим.

Лавандулата ми успешно прогонва комарите и молците.

"Ако пчелите изчезнат от лицето на Земята, на човека ще му останат четири години живот", предрече Алберт Айнщайн. Хубавото в това страховито пророчество е само едно - че всичко е в наши ръце. Едно малко гущерче и един огромен свят са готови да ни помогнат.

През 1992 година ООН приема Конвенция за биологичното разнообразие. Оттогава насам на 22 май се чества международният ден на биологичното разнообразие, чиято цел е с най-различни инициативи и кампании да се повиши осведомеността на хората за това колко е важно да опазим планетата си с всички видове на нея за децата си и техните деца.

Тази статия е част от кампанията на LIDL “Честит ден на…,” с която всяка седмица отбелязваме различен празник и нов повод да се усмихнем.

Прочетете също:

Ода за моята вярна приятелка