Автор: Бени Хюбнер

Звъни една приятелка рано рано и вика:

- Муци, край, развеждам се! Ти ще си ми свидетел!

Малеее, шашнах се, мандибулата ми увисна, загубих ума и дума, а след като все пак се освестих, осъзнах, че заеквам. 

- Ама к-как б-бе, Муцка, та аз се к-кълнях във вас, и-идеал ми бя-аа-хте, съв-в-вършени!!!????

Гаджета са от деца. Израснаха заедно и все за ръка, и все - Муцка, Муцане, писенце, гълъбче, съкровище, цун, мун, гун. Очи от очи не изпускаха. 

- Развеждам се! Ако си ми приятелка, ще ме подкрепиш! - отсече муцката и аз усетих как ме обливат студени вълни

- Ма, Муцинка, студени вълни ме обляха, толкова съм шашната, ти помисли ли добре? - пробвах се да протестирам нежно аз

- Студените вълни са ти от критическата - сряза ме тя - след час те искам у нас да обсъдим показанията ти. И тряс телефона.

Студените ми вълни се смениха с горещи. Направо започнах да се топя. Показания...значи работата е сериозна. Знам си я аз Муцата - няма пет-шест при нея, като си науми нещо, го прави. Но нали съм приятелка...най-добра, скочих набързо в дънките, смотах косата на кок, сбутах моя.

- Отивам у Муцини, спешно е!

- Ъхъъъ - промрънка той и се зави през глава.

А Муцаран, Цветан по акт за раждане, всяка сутрин става, прави кафенце и го носи на Муца в леглото. И кифлички със сладко, и кифлички с маслини. А в събота и неделя - бухтички и палачинки. Понякога – мекички.

Заварих Муца на отворената врата да надзирава смугъл тип, който под зоркия й поглед сменяше бравата.

- Айде по-живо, че изстина къщата, деее.

- Ей сега, госпожо, минутка само.

- Ама, Муци ???!!!- направих красноречив питащ жест към ситуацията на площадката

- Да, точно така! Изгоних го! Да се маха, не ми е изтрябвал. Глава бил! Мушмула! Лукова глава! Главундер! Ако имаше глава щеше да я ползва по предназначение. Ма не, само долната ползва. Край. Дотук бяхме! И ти ще свидетелстваш, че не е глава!

Нищо не разбрах, нищичко! Добре,че в този момент момчето приключи и след минутка бяхме разположени на резедавия диван в разкошния хол на Муцеви с ръчно направената от Муцан дървена ламперия по стените, под ръчно изваяния от него гипсов таван и срещу лично избрания от Муца и залепения от него фототапет - карибски плаж. За моя радост в чинията на масата имаше от вкусните муцанови кифлички.

- Със сладко ли са, или с маслини?- поинтересувах се колкото да счупя напрежението, посягайки да си взема една.

- Не пипай, с отрова са - плесна ме Муца през ръцете, а очите й мятаха искри.

Разбрах, че по-благоразумно ще е да мирувам. Затова сплетох ръце. Откакто отказах цигарите ръцете са ми проблем, изобщо не знам какво да ги правя...Заключих палец с показалец и въздъхнах.

Муца мълчеше, дишаше тежко и гледаше лошо. Пак въздъхнах. Муца мълчеше.

- Добре де, ясно е,че имате проблем, ама не разбирам - пробвах се да получа някаква яснота по трагедията довела до този семеен разрив

- Рени, ти ни познаваш нали? От колко години?!

- Миии...30.

- Така. Видяла си всичко, което аз съм направила за това семейство, нали?!

- Дддаа. - понечих да добавя, че и Муцан и той... но се сетих,че не би било особено умно.

- Животът си дадох, младостта, ей на - всяка една бръчка е плод на неимоверните ми усилия да направя от тая сбирщина семейство - започна мелодраматично да повишава тон, а идеално изпънатото й лице се сви в тъжна гримаса - два дангалака му отгледах, без памперси и пюрета, изучих ги, мръсните чорапи му перях, скъсаните гащи му кърпех . Тук имах дребно възражение, защото е вселенска тайна,че Муца в живота си игла не е подхващала, Муцан й купи една Сингер от Германия, ама в крайна сметка той шиеше и бродираше на нея, любимите му манджички му готвех, дори веднъж смених крушката в банята! А той... той.. той...

- Какво... изневери ли ти?

Муца скочи и изпитах панически страх, че в следващия момент ще ме запрати под палмата отсреща.

- Каквооо...знаеш ли нещо? Казвай!!!Играта ще му разкажа аз на него.

- Не бе, Муци, успокой се..опитвам се да разбера какво толкова ти е направил.

- Ми как какво, как какво, как!!?? Предаде ме! Обезцени труда ми, усилията ми, унизи ме! Прибирам се вчера и го гледам-на компютъра. Викам му:

-Муцанчо, писанчо...какво ми правиш, зайченце? - защото се бяхме разбрали да направи панирани сиренца за вечеря, а аз да купя виното…

- Преброявам ни - вика и дори не се обръща да ме погледне, дори не идва да вземе тежката бутилка от ръката ми. И чехлите не ми даде, представяш ли си?

Представих си.

- Надничам аз през рамото му - продължи да разказва Муца, а гласът й като а-хааа да се разплаче - и какво да видя???Какво да видя, Рени???

- Какво?

- 30 години съм живяла в заблуда, сестро... 30 години съм се пиляла с един неблагодарник- и една сълза се търкулна по очертаната й с дискретен нежнорозов руж скула.

Мъчно ми стана и я прегърнах през рамо. Нали затова сме приятелки, да се подкрепяме:

- Да не би да беше в порно сайт? - опитах се да бъда максимално деликатна, но не се сетих за евфемизъм на порно.

- Ти пък... Преброяваше ни.. - в нис!То остава и голи каки да гледа!

- Е и? – все още не разбирах

- Писал се глава на семейството, представяш ли си? Той - глава???А аз - там някаква си съпруга, съжителка, оная дето му родила децата, дето обитава 5-квадратния кухненски бокс!!!Пред-ста-вяш ли си????Той - глава?!!!Той????!!!ВЪН!!!

- Аз ли - понадигнах се от дивана смутена.

- Неее...така му казах- ВЪН!!!! Да види как се пати от глава!Хак да му е главата! Изритах го. Цяла нощ ми се е молил да го пусна. Ама не! Да се маха неблагодарникът от моето жилище !

- Ама нали тоя апартамет е негов...от майка му -  плахо напомних.

- ВЪЪЪЪН и ти, предателке - кресна Муцана и в следващия момент се озовах пред заключената външна врата на най-добрите си приятели.

Якето ми барабар с чадъра бяха останали вътре и направо си нямах идея как ще изляза под проливния дъжд. И ей ме - на, седя на стълбите, допушвам един фас, който намерих между втория и третия, слушам как Муца чупи чиния след чиния и си мисля, че и ние трябва да се преброяваме и хич не съм сигурна - аз ли съм главата, или оня дето по цял ден се въргаля в леглото?

Още от Бени:

Преобразяване

Ягодови безстрастия

Аз, шофьорката